Определение № 236 от 13.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Благоевград, 13.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова като разгледа докладваното от Росица Бункова Частно наказателно дело № 20231200200347 по описа за 2023 година

Пред Окръжният съд производството по делото е с правно основание чл.243, ал.5 от НПК и е образувано по жалбата на адв. М. Я., в качеството му на повереник на пострадалите Г. С. С. и Г. Н. С., и двамата от гр.Д. и е за проверка на постановление от 22.02.2023 год. на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград, с което на основание чл.24,ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП 66/2019 год. по описа на ОСлО Благоевград.

С цитираното постановление прокурорът е приел, че пострадалия М. С. е инструктиран по надлежния ред да спазва условията за безопасност на труда, като инструктажа е проведен устно от свидетелите И.С. и Т.И. и независимо от обстоятелството, че С. не се е подписал в книгите за инструктаж. Наред с това прокурорът излага и доводи, че действието на пострадалия С. по доближаване до товарния автомобил, след като е започнало разтоварването на браната не е свързано с изпълнение на трудовите му задължение и не е в пряка и причинна връзка с действие на лице, свързано с неизпълнение на незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. По отношение на воденото разследване в К.Ш., прокурорът е приел, че прекратяването на предварителното разследване там е било поради липса на основание да се приеме, че е извършено престъпление и правните последици от това касаят лицата, в Ш., които фактически са извършвали разтоварването.

В жалбата си адв. Я.- повереник на пострадалите е изложил съображения срещу атакуваното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Посочил е, че разследването е приключило при неизяснена фактическа обстановка, поради което и прокурорът е постановил неправилни и фактически и правни изводи. Сочи се, че прокурорът не е анализирал всички доказателства, напр. неподписаната от пострадалия длъжностна характеристика, че е преразказал показанията на свидетелите в постановлението си; че неправилно е приел, че свидетеля С. е извършил инструктаж- първоначален и периодичен, на пострадалия С., тъй като това не 1 е документирано с подписа на С. в нарочните книги за инструктаж, поради което и е постановил немотивирано постановление за прекратяване, което е и в противоречие със събраните по делото доказателства. Според повереника за разкриване на обективната истина следва атакуваното постановление да се отмени и делото да се върне за доразследване със задължителните указания по прилагане на закона, като се назначи експертиза по безопасност на труда с посочени от повереника въпроси.

Жалбата е допустима за разглеждане, защото е подадена в срока за обжалване и от лица, с необходимата правна легитимация да сторят това, тъй като това са наследниците на починалия, което е видно от удостоверение за наследници, приложено по ДП. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното:

Досъдебно производство /ДП/ № 66/2019 г. по описа на ОСлО гр.Благоевград е образувано на 27.06.2019 г. с постановление на ОП гр.Благоевград, за това, че на 14.05.2018 г. в град Х., К.Ш. е причинена смъртта на М. Г. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- извършване на товаро- разтоварна дейност, като нарушил изискванията на Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд -престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

ДП веднъж е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 31.08.2020 год., което е отменено с определение по чнд №600/2020год. по описа на ОС Благоевград, потвърдено с определение по вчнд № 25/2021 год. по описа на САС. С двете определения са дадени задължителни указания по приложението на закона, свързани със събиране на доказателства, необходими за изясняване на обективната истина по делото. След връщането на делото на прокурора, във фазата на разследването са извършени указаните процесуално- следствени действия, като от тях и от всички събрани по делото доказателства се изяснява във фактическо отношение следното:

Търговско дружество „2.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес град П., управлявано и представлявано от свидетеля С.Р., осъществява търговска дейност, свързана с международен транспорт, като към 2018 год. извършвало превози на територията на К.Ш. и Република Д.. В него на трудов договор като шофьор работил и свидетеля Т.Т.И. от гр.Д.. Свидетеля И. се познавал с М. Г. С., също от град Д.. В началото на месец април 2018 г. М. С. се свързал с Т.И. и го попитал дали може да му съдейства да започне работа като шофьор на товарен автомобил в „2.Т.“ ЕООД, град П.. Т.И. обещал да провери, като за целта се свързал със свидетеля И.С., който също работил като шофьор към дружеството, но самия той притежавал три броя товарни автомобили, и с тях извършвал съвместна търговска дейност с дружеството „2.Т.“ ЕООД. Преди 20.04.2018 г., М. С. провел телефонен разговор с И.С. и двамата първо се уговорили да се срещнат в град П., но в последствие да сторят това направо на летището в К.. До там С. пътувал със свидетеля Т.И. и на място били посрещнати от С..

2

В град К. на Т.И. бил предаден за управление товарен камион марка „Волво“ с рег.№ ***, с който да извършва превози, като пострадалия М. С. следвало да пътува заедно с Т., за да може да се запознае със спецификите на транспорта в К.Ш. и Република Д. и да прецени дали може да изпълнява тази дейност, като видно от дигиталната му карта е започнал да управлява товарния автомобил и да изпълнява трудови задължения като шофьор от 22.04.2018 год. до 15.05.2018 год. /разпечатката от картата е предадена като доказателство от майката на С./. След като Т. и С. провели курсове и се прибрали в базата на дружеството в град М., С. изразил съгласие да започне работа като шофьор на камион във фирмата. За целта от седалището в гр.П. били изпратени документи- трудов договор №127/04.05.2018 г, подписан от Р., длъжностна характеристика и други, които не били подписани от пострадалия. Още същия ден трудовият договор бил предаден на счетоводството на фирмата и съответно било изпратено уведомление до НАП.

На основание Наредба № РС-07-2 от 16.12.2009 год.,в сила от 01.01.2010 год. на пострадалия С. следвало да се извърши първоначален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа. Дружеството „2.Т.“ ЕООД имало сключен договор с дружество „П.“ ЕООД гр.П., от 01.08.2012 год.с предмет обслужване в рамките на дейността на работодателя, произтичащи от задължението му по Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. В дружеството-изпълнител обучение по здравословни и безопасни условия на труд преминал С.Р., за което са му издавани удостоверения от 02.09.2016 год. и от 18.06.2018 год. Такова обучение не са преминавали и съответно не са издавани удостоверения на свидетелите Т.И. и И.С., поради което и такъв инструктаж – първоначален и периодичен следвало да извърши свидетеля С.Р.. Видно от копие от книгите за инструктаж, на пострадалия М.

С. не е бил проведен от Р. нито първоначален, нито ежедневен инструктаж.

При разпита си двамата свидетели- Т.И. и И.С. твърдят, че са запознали пострадалия С. с безопасните условия на труд, преди 14.05.2018 год., като И. сочи, че такива разяснения е давал на С. и на посочената дата.

На 14.05.2018 год. С. и И. имали курс с товарния автомобил „Волво“ с рег.

№***, като се придвижили до град Т., Република Д., където служители на търговското дружество „К.М.“ натоварили на автомобила селскостопанска машина с дължина 7 метра и ширина 3 метра, представляваща брана за плевели, която следвало да превозят до ферма в град К., ул.“В.“ * А, Кр.Ш..

Превозът следвало да се извърши не на основание договор между „2.Т.“ ЕООД и „К.М.“, а на основание договор за пътен транспорт , сключен между дружеството на Р. и Б. уотър шипинг./ л.64 т.9/, което не предвижда товарене и разтоварване на стоката, а само нейния превоз. Б. уотър шипинг е нямал инструкции от „К.М.“ за товаренето на браната и такива към получателя – фермата Вестраби за разтоварването й, вкл. и маркировка върху браната, указваща местата за повдигането й.

Когато пострадалия С. и свидетеля Т.И. пристигнали в посочената ферма, с помощта на работници от същата свалили покривалото на браната и освободили коланите, с които браната била закрепена за влекача, след което 3 се отдалечили от нея. Служителите във фермата, поради липса на инструкции за разтоварването на браната имали затруднения относно начина на извършването й, като взели решение и около 08,30 часа работник от фермата, с челен товарач започнал да разтоварва браната, като я вдигнал с вилицата на товарача. Докато двамата шофьори- С. и И. стояли на страна, свидетеля Т.И. предупредил С. да не ходи към товара, защото нямат задължения по разтоварването. Присъстващите работници от фермата и двамата- С. и И. започнали да подават информация със знаци на водача на челния товарач М.Т., за това къде се намира браната. След като Т. извадил браната от камиона започнал да я спуска бавно към земята, внезапно М. С. отишъл между браната и камиона, за да премести един от вече освободените ремъци, без същият да пречи и без да има необходимост или задължение да стори това. В същото време браната се обърнала и го бутнала, като той първоначално вдигнал ръце да се предпази, но не успял, при което паднал по корем и браната го затиснала. В този момент свидетеля Т.И. се развикал и отишъл към С., като М.Т. веднага повдигнал браната отново с товарача. И. отишъл при падналия М. С. и се опитал да му окаже първа помощ.

Междувременно била извикана спешна медицинска помощ. Пристигналия на място лекар му поставил кислородна маска, но след това констатирал смъртта на М. С.. Била извикана и полиция, която запазила местопроизшествието. В рамките на оглед не са изземвани документи. Започнало разследване в К.Ш. с вх. №5000-К56672-18 на Полиция Хелсингбори за престъпление във връзка с нарушение на правилата за безопасни условия на труд в посочената ферма. В рамките на същото е извършена аутопсия на трупа на С. и е установено, че причина за смъртта му са травми на продълговатия мозък и черния дроб с кървене в коремната кухина. С Решение от 03.09.2018 г. на Прокурор Л.Л., отдел национална прокуратура, Дирекция цели на околната среда и условията на труд предварителното разследване е прекратено, поради това, че няма причина да се смята, че е извършено престъпление, подлежащо на наказателно преследване, без да има заподозрян.

В хода на разследването е изготвена от Прокурора и изпратена в К.Ш. за изпълнение Европейска заповед за разследване, в изпълнение на която шведските власти са дали отговор, че при разследването не са иззели документи във връзка с превоза, разпитан е като свидетел собственика на фермата Д.Х. и управителя Е.В.. Последният е посочил, че на браната е нямало отбелязани места, които да указват къде да бъде повдигната.

Собственикът на фермата е посочил само мястото от където е закупил браната, след което е уточнил, че не знае друго, тъй като с дейността по управление на фермата бил натоварен Е.В..

От така установеното във фактическо отношение, съдът намира, че в хода на разследването са събрани доказателства в необходимия обем за изясняване на обективната истина по делото, като въз основа на тях крайният извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилен и законосъобразен, но при различен доказателствен анализ сторен от съда, който е следния:

Съдът намира, че макар трудовият договор да не е бил подписан от 4 пострадалия М. С., то такъв де факто е имало, поради обстоятелството, че още в деня на съставяне на същия и подписване от работодателя е било изпратено уведомление в НАП, както и поради факта, че видно от разпечатката на дигиталната карта на С. той е осъществявал превози като шофьор за времето от 22.04.2018 год. до 15.05.2018 год. /тогава е последния запис/.