Решение № 84 от 08.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Г.а в присъствието на прокурора Л. Вл. Д. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603965 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК

С присъда от 14.06.2022 г. постановена по НОХД № 7835/2021 г., по описа на СРС, НО, 22-ри състав, съдът е признал подсъдимия П. П. П. за виновен в това, че на 30.05.2020 г. около 23:00 часа в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, в близост до кръстовището на ул.

„Ташкови ливади“ и ул. „Младежка искра“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорисково наркотично вещество – кокаин с тегло 1,99 грама, със съдържание на активно действащ компонент – кокаин 31%, с цена за 1 грам 125 (сто двадесет и пет) лева, на обща стойност 248, 75 (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, като кокаинът е високорисково наркотично вещество и е под контрол съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, явяващо се престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 години, както и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. е осъден да заплати разноските по делото, направени в хода на ДП, в размер на 230.31 лева в полза на държавата; сторените в хода на съдебното следствие разноски, в размер на 100.00 лева – в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл.

190, ал. 2 от НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен 1 лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

С присъдата на основание чл. 354а, ал. 6, вр. с чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК наркотичното вещество, представляващо предмет на престъплението, предадено на съхранение в 03 РУ-СДВР, е отнето в полза на държавата с оглед последващото му унищожаване.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. П., с аргументи за постановяване на присъдата в разрез с установените фактически и правни положения, респ. за нейната неправилност. Декларативно се сочи, че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Предлага се при условията на алтернативност въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда, като оправдае подс. П. за престъплението, за което е предаден на съд, да върне делото за ново разглеждане в случай, че бъдат констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото от контролирания съд или да намали наложеното наказание.

В разпоредително заседание на 05.10.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия П. в лицето на адв. Д., поддържа подадената въззивната жалба срещу присъдата на първоинстанционния съд. Счита, че първият съд не е подложил на задълбочен анализ показанията на свидетелите Й., В. и Г., а такъв е бил особено необходим предвид пълната идентичност на свидетелските разкази, които изцяло се преповтаряли до степен на „копи пейст“. Счита, че от доказателствата по делото не се установява къде точно е намерено наркотичното вещество, предмет на престъплението, което впоследствие е предадено в 03 РУ –СДВР. Намира, че протоколът за доброволно предаване не отговаря на изискванията на чл. 127-чл.133 от НПК. Отбелязва, че при неговото съставяне е допуснато съществено процесуално нарушение, липсва и снимков материал към него, поради което не следва да бъде кредитиран като годно доказателствено средство. Изразява несъгласие с отказа на районния съд да приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, предвид събраните по делото доказателства за стойността на предмета на престъплението, която не превишава минималната работна заплата за страната, ниската обществена опасност на подсъдимия, който е неосъждан, трудово ангажиран, с добри характеристични данни. Последните според защитата са били основание и за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, с оглед на което намира наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо. С тези аргументи моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно пледира за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК или за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Счита, че наказанието наложено на подсъдимия е правилно индивидуализирано от първия съд, след преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно на целите по чл. 36 от НК.

Подсъдимият П. в лична защита и в предоставената му последната дума заявява, че поддържа становището на защитата си. Изразява съжаление за стореното. Пледира за наказание „глоба“ в случай, че въззивната инстанция го признае за виновен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

2

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на възприетата фактическата обстановка, доколкото при прочита на доказателствата изгради идентична представа за нея, която е следната:

Подсъдимият П. П. П. е роден на *******. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с адрес в гр. София, ж.к.

„Красна поляна“, ул. „*******, ЕГН **********.

На 30.05.2020 г. около 23:00 часа в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, в близост до кръстовището на ул. „Ташкови ливади“ и ул. „Младежка искра“, при обход на маршрута свидетелите С.С. Й., С.А.В. и В.Х. Г., полицейски служители от 03 РУ-СДВР, назначени като АП-112, при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на подс.

П.. На същите направило впечатление съмнителното поведение на лицето, което било без документ за самоличност /тя била установена след справка в ОДЧ при 03 РУ-СДВР/. На въпрос, имал ли е у себе си забранени от закона вещества или предмети, подсъдимият отговорил утвърдително, като съобщил, че носи полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество – кокаин; пожелал да предаде доброволно веществото. Той бил задържан от полицейските служители и отведен в сградата на 03 РУ-СДВР. С протокол за доброволно предаване подс. П. предал един брой полиетиленово пликче тип „спейсбек“, съдържащо бяло прахообразно вещество – кокаин. Веществото е изследвано чрез извършване на физико-химичен анализ и е установено, че същото представлява субстанция, съдържаща кокаин, с нетно тегло 1.99 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 31%. По цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, съобразно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., наркотичното вещество кокаин с нетно тегло 1.99 грама, със съдържание на активно действащ компонент кокаин 31%, е с цена за 1 грам от 125 /сто двадесет и пет/ лева, тоест на обща стойност 248,75 лева (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки).

Видно от назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза за подсъдимия, по време на извършване на деянието същият се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, средна степен; при него има епизодична употреба на кокаин, без психично заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото: показанията на свидетелите С.С. Й., С.А.В. и В.Х. Г.; писмените доказателства и експертизи – заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице и декларация, протокол за полицейско предупреждение, протокол за доброволно предаване, протокол за назначена експертна справка № 1148-Х/2020, протокол за оценка на наркотични вещества, справка за съдимост, протокол за физикохимична експертиза и съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Контролираният съд е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност, в каквато насока СРС е направил съответен, макар и кратък доказателствен анализ.

Първоинстанционният съд в унисон с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, макар и в най-общ вид, като резултат е приел, че всички са кредитируеми. Всъщност такива, които не могат да бъдат кредитирани не са установени по делото и този извод е напълно споделяем и от таза инстанция.

3

Въззивният съд, след като извърши задължителната служебна проверка на доказателствените изводи на първата инстанция касателно дадената пълна кредитация на показанията на св. Г., Й. и В., не намира основания да се дистанцира от този извод, като в тази насока прецени, че същите са еднопосочни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени източници и в частност - с отразеното в протокола за доброволно предаване от 30.05.2020 г. По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да може да се направи извод за предубеденост или заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Такива не следва да се предполагат, най-малкото поради служебното качество на свидетелите - полицейски служители и съпричастността им към поведение по служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване на извършителите им, а да се докажат във всеки конкретен случай. Предвид изминалия период от време и служебните ангажименти на свидетелите Г., Й. и В. , то според въззивния съдебен състав е напълно обяснима липсата на конкретен спомен за процесната проверка у тези свидетели, която е демонстрирана по време на изслушването им пред първоинстанционния съд, което от своя страна е наложило прочитане на техните показания дадени в хода на досъдебното производство в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с, ал. 1, т. 2 НПК. В този смисъл, невъзможността на свидетелите Г., Й. и В. да пресъздадат пред съда в пълнота и детайлно възприятията си по интересуващите настоящото производство факти, по никакъв начин не рефлектира върху крайния извод на инстанциите по същество, че свидетелите депозират показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно. Поради това, няма пречка показанията на тези свидетели да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите.

Въз основа на показанията на свидетелите Г., Й. и В. от досъдебното производство, се установяват еднозначно, както фактите и обстоятелствата, свързани с извършената полицейска проверка на подсъдимия П., неговото местонахождение в пространството и времето, така и за съмнителното му поведение при появата на служителите на реда и в крайна сметка относно категоричността на отговора му, че има в себе си забранено за държане вещество. Не намира основание възражението на защитата в смисъл, че показанията на тези свидетели са „копи пейст“, поради което и не следва да бъдат кредитирани с доверие. Действително, същите са сходни по съдържание, но това добре се обяснява с обстоятелството, че са депозирани от лица, възприели идентични факти и обстоятелства, както и че техните показания са депозирани кратко време след възприемане на релевантните по делото факти и обстоятелства. Правилно контролираният съд е съзрял пълен унисон между изнесеното от тримата полицаи и отразеното в протокола за доброволно предаване, явяващ се в случая писмено доказателство, посредством което в процеса е привнесен забраненото за държане наркотично вещество по законен ред.