Решение № 485 от 05.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. ***, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430105422 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвди следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния *** ***, чрез **** против М. ИВ. Б., ЕГН **********, адрес:

***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, като с разпореждане, постановено по ч.гр. дело №20214430101255 по описа на Районен съд - гр. *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като е указана от заповедния съд възможността за предявяване на иск.

В настоящото производство съдът е сезиран с установителен иск на основание чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане срещу ответницата за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес гр. ***, ***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответникът е клиент на топлинна 1 енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „***“ от дата 13¬14.12.2007 г. и във вестник „*** бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадат в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Вземането се състои от следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.;Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 207,38 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 106,45 2 лв.;Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.;Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 26,01 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери за БГВ; 3 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; в баня с щранг-лира.

Няма извършено плащане. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. ИВ. Б., ЕГН ********** и с адрес гр. ***, ***, че дължи на „*** - ***” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. ***, *** в размер от: главница в размер от 339,84 лв. за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва 29,68 лв. - за периода 03.05.2019 г. до 15.02.2021г.; законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №20214430101255 по описа на Районен съд — гр. *** до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.

Представените писмени доказателства следва да се приемат.

В хода на администриране на делото е назначен особен представител на ответната страна - адв.В.К. от *** Същата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.В., който поддържа исковата молба.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.В.К. - назначена за особен представител, която изразява становище в о.с.з. и прави изявление за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.

Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 1255/2021год.

3 по описа на *** е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени погоре в настоящия съдебен акт.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е именно претендираният от ищеца – л.102, заключение на ВЛ *** От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.103 и сл. от делото/ се установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До процесния имот се доставя ТЕ. Извършеното дялово разпределение е направено съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. Банята на имота се отоплява от щранг-лира.

Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ. Начислените суми, отразени коректно в индивиуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за топлоснабдяването от 06.04.2007год.

Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

Топлоснабденият имот е с аб. №***. Приетите писмени доказателства не са оспорени от ответната страна. Не е спорно, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”***”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ 4 всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- *** и потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на 5 топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.

Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.