Решение № 61 от 12.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20234100500028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Предмет на подадената от П. Б. И. с ЕГН ********** и от Е. И. И. с ЕГН **********, жалба с вх.№ 6691/20.10.2022г., с която на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК, жалбоподателите-длъжници по образуваното ИД № 20227250400763 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с район на действие ВТОС, твърдят, че не дължат възложените им от ЧСИ, такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ: в размер на 749,28 лв. по отношение на жалбоподателя П. Б. И. и сумата от 677,28 лв. - по отношение на жалбоподателя Е. И. И., както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за образуване и процесуално представителство по изпълнителното производство в полза на взискателя.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се навеждат се доводи за недължимост на възложените в тежест на длъжниците - разноски по изпълнението, включващи както начислените в полза на ЧСИ, такси и разноски, така и заплатеното от взискателя, адвокатско възнаграждение.

Излагат се подробни съображения, за наличието на основания за прекратяване на образуваното изпълнително производство, поради липса на вземане, което подлежи на принудително изпълнение, тъй като длъжниците поддържат, че са изпълнили доброволно преди да са били уведомени за образуването на производството. Изложени са и допълнителни съображения и относно дължимостта на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, като се поддържа, че с оглед осъщественото доброволно плащане, фактически не са били извършвани никакви действия от страна на пълномощника във връзка с изпълнителното производство, поради което такова възнаграждение не му се следва. В условията на евентуалност се 1 отправя искане за намаляването му поради прекомерност с оглед незначителната фактическа и правна сложност на производството. Поискано е присъждане на разноските по настоящото производство в тежест на ЧСИ.

На основание чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на взискателя.

По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20227250400763, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС, като в последните се съдържа становище във връзка с доводите на жалбоподателите. Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от длъжниците по ИД № 20227250400763. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицата, сезирали настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.

От приложеното копие на изпълнително дело, е видно, че производство е било образувано по молба на взискателя, ведно с приложен изпълнителен лист от 11.05.2022г., ЧСИ е изготвил покани за доброволно изпълнение до жалбоподателите - длъжници в изпълнителното производство на 18.0.2022г.

ЧСИ е направил опит същите да бъдат редовно връчени чрез пощенски оператор на всеки един от длъжниците, като видно от пощенските клейма същите са останали непотърсени от адресатите си. Междувременно, ЧСИ е предприел отделни действия във вързка с образуваното производство изготвяне на справки /за банкови сметки, за адресна регистрация, за семейно положение, за брак, родственост и др./ Към 18.05.2022г., ЧСИ е наложил и запори по банковите сметки на длъжниците. Действително от представената от последните вносна бележка за осъществено платежно нареждане в полза на взискателя по изпълнителното производство, в размер на сумата, посочена в изпълнителния лист, на основание на който то е било образувано, е видно че преводът е нареден в полза на взискателя на дата 26.05.2022г. Видно от приложеното изпълнително дело, към този момент вече е било образувано изпълнителното производство, което изключва приложимостта на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице и останалите хипотези на същата разпоредба, поради което и с оглед обстоятелството, че ЧСИ 2 действително е осъществил отделни действия във връзка с образуваното изпълнително производство, а именнно възложил е да бъдат направени необходимите справки по отношение на длъжниците, наложил е запор и пр., то таксите и разноските, които е начислил на основание Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, са дължими на основание чл.79 ГПК, в посочените размери, съобразно Тарифата. Макар и длъжниците да са погасили вземането, за принудителното събиране на което е било образувано изпълнителното производство, след като последното вече е било образувано, то същото не може да бъде прекратено, докато не бъдат събрани всички дължими разноски по изпълнението - чл.433, ал.2 ГПК.

По отношение на доводите за недължимост на адвокатското възнаграждение, настоящата съедбна инстанция намира, че действително по изпълнителното дело са представени доказателства /договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно/, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение за образуване и “процесуално представителство”, осъществявано в хода на изпълнителното производство. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието “процесуално представителство”.

На следващо място, дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, действително съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Настоящата съдебна инстанция намира, че конкретното изпълнително производство не се отличава с относително висока степен на фактическата и правна сложност спрямо сходни хипотези, при които по изпълнителното дело не са извършвани значителен обем изпълнителни действия, както не са налице правни положения от значение за законосъобразното протичане на производството, по които правни положения да има формирана противоречива съдебна практика. Въпреки това, в хода на същото все пак са осъществени действия по изпълнението /налагане на запори/. Следва да се има предвид и характера на вземането, за 3 принудителното събиране на което е било образувано производството, а именно касае се за отговорност на длъжниците по изпълнението, за разноски в полза на взискателя, породена с влязъл, но неизпълнен в тази своя част съдебен акт. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят извода за липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. /петстотин лева/ е до размер, близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, поради което съответства изцяло на интересите на страните в изпълнителното производство.

По искането за възлагане на сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция, в тежест на ЧСИ, същото се явява неоснователно. Предмет на производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие, поради което отговорност за разноски по същото не следва да се възлага.

Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадената от П. Б. И. с ЕГН ********** и от Е. И. И. с ЕГН **********, жалба с вх.№ 6691/20.10.2022г., с правно основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразни действията на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ВТОС, с които е възложил в тежест на жалбоподателите-длъжници по образуваното ИД № 20227250400763 - П. Б.

И. с ЕГН ********** и Е. И. И. с ЕГН **********, заплащането на такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ: в размер на 749,28 лв. по отношение на жалбоподателя П. Б. И. и сумата от 677,28 лв. - по отношение на жалбоподателя Е. И. И., както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за образуване и процесуално представителство по изпълнителното производство в полза на взискателя.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4