Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 09.01.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 315/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
09.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Петко Русев Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елин Пелин, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20251820200315 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „” № , срещу наказателно постановление № 25-0262-000301/ 01.10.2025 г. на началник група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което е наложено административно наказание глоба от 300 лева/153,39 евро на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Сочи се, че описанието на нарушението е неясно, като е отразено несъобразяване с „плана и профила на пътя“, без да е налице нито замерване и яснота, каква точно е била скоростта или какъв е бил плана на пътя, съответно кое точно е следвало да се спазва. Не са посочени никакви конкретни данни нито за скоростта на движение, нито за плана и профила на пътя, още по-малко за метеорологичните условия, видимостта, състоянието на пътя, трафика или поведението на другите участници. Твърди се, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е изцяло бланкетна и изисква задълбочена и детайлна конкретизация на отделните фактическите елементи на нарушението - какво точно обстоятелство не е било „съобразено“ и в какво се е изразило несъобразяването със скоростта. Не е представен протокол за пътна обстановка, данни от техническо средство, свидетелски показания или експертно заключение относно скоростта на движение. Твърди се, че липсва пълно и точно описание на фактическата обстановка, не са посочени доказателства, не е посочен начинът на установяване на нарушението, както изискват чл. 42 1 и чл. 43 ЗАНН. В АУАН и наказателното постановление не е посочено какви точно атмосферни условия са били налице, дали е имало дъжд, мъгла, лед или друг фактор, който обективно би повлиял на движението. В наказателното постановление нито е уточнено какво препятствие е било „предвидимо”, нито дали въобще е имало такова. Твърденията за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП са напълно необосновани, недоказани и правно несъстоятелни.

В съдебното заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Излага доводи за неяснота относно скоростта и незаконосъобразност на наказателното постановление.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако същото е размер по-голям от минималното по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите К. М. Д. и Е. Н. В., служители на РУ Елин Пелин, били изпратени по сигнал за ПТП между с. Горна Малина и с. Белопопци. Свидетелите К. М. Д. и Е. Н. В. видели, че автомобилът е излязъл от пътното платно и има щети по предната част на автомобила, но не могат да посочат в какво се ударила водачката. Свидетелят К. М. Д. сочи, че и водачката не могла да посочи в какво се е ударила, като от страни на пътя имало храсти и дървета, а по назад - стара ръждясала мантинела. Според свидетелят Е. Н. В. е вероятно автомобилът да се ударил в храсти или дървета. Свидетелят Е. Н. В. не помни какви обяснения е дала водачката. Направената проба за алкохол била отрицателна.

В съставения протокол за ПТП № 2025-1026-52604-1 от 17.09.2025 г. К. М. Д. посочил ПТП на 17.09.2025 г. в 16.10 ч. в обл. Софийска, общ. Горна Малина на път трети клас номер 6004 на 3 км. Коориднати ширина 426845905111 дължина 23.7262014725 участник 1 лек автомобил КИА К 8 с рег. номер РА0881МЕ видими щети – изцяло увредена лява част на автомобила; участник 2 няма; участник 1 движейки се по път трети клас номер 6004 км 3.000 с посока на движение от с. Горна Малина към с. Белопопци излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в неподвижно препятствие метална еластична ограда.

Срещу жалбоподателката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3397063/ 17.09.2025 г. от К. М. Д., младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин - ОДМВР София, за това, че на 17.09.2025 г. в 16.10 ч. в обл. Софийска, общ. Горна Малина на път трети клас номер 6004 на 3 км. с посока на движение от с. Горна Малина към с. Белопопци е управлявала личния си лек автомобил КИА К 8 с рег. номер РА0881МЕ, като водача не съобразява скоростта си с плана и профила на пътя и реализира ПТП с материални щети на автомобила си, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на 2 пътя и на ПС, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движението, и не спира пред предвидимо препятствие. Актът е бил подписан от актосъставителя К. М. Д., свидетеля при установяване на нарушението Е. Н. В., както и от жалбоподателката, като последната получила препис от него и за възражения е посочено „няма“. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 250262-000301/ 01.10.2025 г. на началник група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което е наложено административно наказание глоба от 300 лева/153,39 евро на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП за това, че на 17.09.2025 г. в 16.10 ч. в обл. Софийска, общ. Горна Малина на път трети клас номер 6004 на 3 км. с посока на движение от с. Горна Малина към с. Белопопци е управлявала личния си лек автомобил КИА К 8 с рег. номер РА0881МЕ, като водача не съобразява скоростта си с плана и профила на пътя и реализира ПТП с материални щети на автомобила си, като извършил: 1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движението, и не спира пред предвидимо препятствие.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, показанията на свидетелите К. М. Д. и Е. Н. В., които съдът кредитира изцяло, възприемайки ги като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 20, ал. 2, ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната разпоредба индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната 3 ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр. 2, и позволява избора- да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.

Изискването за съобразяване на скоростта цели да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка.

При този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът. Конкретната скорост, с която се движи автомобилът, е от значение при извършване на нарушение, свързано с превишаване на скоростта, и оттук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени дали същата превишава максимално допустимата за този участък.

АУАН и НП са били съставени при неизяснена и непълна фактическа обстановка. В наказателното постановление, както и в чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, са посочени примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избирането на съобразена скорост на движение. При избирането на величината на скоростта отрицателното влияние на тези фактори не може да се игнорира, като има пътни условия и ситуации, при които дори и движението с минимална скорост би могло да създаде опасност от настъпване на произшествие, какъвто е и разглежданият случай. Налагането на административното наказание не може да се основа на предположения, а само на установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват.

Не става ясно на каква база е преценено от АНО, че водачът не е съобразил скоростта си и с кое конкретно положение не се е съобразил. Бланкетно са посочени плана и профила на пътя, а след това са изброени атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движението.

Административно-наказателната преписка е била изцяло непопълнена с доказателства, установяващи факти, въз основа на които да се направи логичен извод за допускане на нарушение на разпоредба от ЗДвП или правилника за приложението му. Тук следва да се отбележи, че не винаги когато има ПТП, то следва да е налице виновен за това водач, който задължително следва да бъде административно наказан. Затова и следва да се изясняват найнапред обстоятелствата по ПТП, след което въз основа на тях да се прави заключение за наличието или липсата на извършено административно нарушение, след което пък се преценят други обстоятелства относно възможността за налагане на административно наказание или не /например чл. 28 ЗАНН или други обстоятелства, изключващи вината/.

Настъпването на щети не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се 4 дължи на несъблюдаване изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.