Решение № 101 от 22.05.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Силистра, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а в присъствието на прокурора Т. Д. Ж. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233400600068 по описа за 2023 година година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №54 от 01.12.2022г. постановена по НОХД №471/2022г., Силистренски районен съд е признал подс.Г. П. Е. за виновна в това, че след като е била осъдена с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка за своя низходящ-Георги К.ов У., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на осем месечни вноски с общ размер на 1200 лева, като деянието е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл.183, ал.4, вр.с ал.1 от НК вр.с чл.54 и чл.36 от НК й е наложил наказание пробация със следните мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години;

Поправителен труд за срок от три месеца с удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 10%;

Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година;

Обществено порицание.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Г. П.

Е., която я обжалва чрез адв.Р., като я намира за постановена в нарушение на 1 материалния закон, а наложеното й наказание за явно несправедливо.

Предвид на това, иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която да я оправдае на осн.чл.9, ал.2 НК, поради малозначителност на деянието. Алтернативно жалбоподателката иска приложение на чл.55 НК и определяне на наказание „глоба“, или потвърждаване на задължителните две пробационни мерки, като бъде намален техния срок за шест месеца, а останалите пробационни мерки бъдат отменени. Редовно призована, подс.Е. се явява в съдебно заседание заедно с адв.Р., който заявява, че поддържат жалбата. В съдебно заседание адв.Р. посочва, че деянието е съставомерно, но изтъква обстоятелството на сключване на споразумение между бившите съпрузи и изплащането на голяма част от издръжката от страна на подсъдимата.

Подсъдимата изразява съгласие с казаното от адв.Р..

Срещу въззивната жалба е депозирано писмено възражение от ч.о. К. Г.

У., който счита за неоснователни изложените в жалбата доводи. С оглед на това иска от въззивната инстанция да остави в сила изцяло първоинстанционната присъда. Частния обвинител У. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа писменото възражение. В съдебно заседание той допуска, с оглед напредналата бременност на подсъдимата, да бъде намален срока на наложеното наказание, поради което иска от въззивната инстанция, или потвърждаване на присъдата, или намаляване на наказанието.

Представителят на ОП-Силистра счита, че първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Прокурорът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК, предвид данните за личността на подсъдимата, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата на СсРС.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид изложените доводи в жалбата и писменото възражение, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

От фактическа страна е установено, че от съвместното съжителство между подс.Е. и ч.о. У. се е родило детето им Георги К.ов У. с ЕГН**********. В последствие, след раздялата им, с Решение №532/19.07.2012г. по гр.д. №1226/2012г., упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на св.У., а подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на своя низходящ.

Подс.Е. не е изпълнявала определеното й от съда задължение, поради което е била призната за виновна по НОХД №683/2014г., с присъда влязла в сила на 13.11.2014г., по чл.183, ал.1 НК, но не й е било наложено наказание.

Впоследствие е била призната за виновна по чл.183, ал.1 НК по НОХД №392/2016г., и с присъда №296/2016г., в сила от 10.06.2016г. й е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

С определение №234/10.05.2017г. по гр.д. №408/2017г. размерът на присъдената издръжка е бил увеличен на 150 лева, считано от 10.03.2017г.

2

В периода от м.август 2020г. до м.март 2021г., включително, подсъдимата отново не изпълнила задължението си за изплащане на ежемесечна издръжка, като не е изплатила осем месечни вноски.

На 30.07.2021г. подсъдимата и св.У. подписали писмено споразумение, с което подсъдимата се задължила за условията и размера за плащане на дължимите вноски. Тя изплатила месечните издръжки за шест месеца. В периода от м.август 2020г- до м.март 2021г. подсъдимата е упражнявала непостоянно трудова дейност. От 14.04.2021г. подсъдимата започнала да плаща дължимата издръжка редовно.

Според въззивната инстанция делото е изяснено от фактическа страна.

Фактическите констатации, както и направените правни изводи кореспондират и са в логическа връзка със събраните по делото доказателства относно извършеното деяние, авторството и вината.

Според настоящата инстанция подадената жалба е процесуално допустима, а по същество частично основателна.

Въззивната инстанция счита, че решаващия съд е изложил достатъчно убедителни, логически и взаимно допълващи се аргументи защо счита, че деянието извършено от подс.Е. е съставомерно по чл.183, ал.4, вр.с ал.1 НК, аргументи основаващи се на обективните данни по делото, поради което се приемат и от въззивната инстанция.

Обективно, всички изложени в жалбата, и тези в съдебно заседание възражения, са поставени пред първоинстанционния съд от адв.Р., като съдът е изложил аргументите си по въпросите обхванати в тези възражения.

Несъмнено е, че за период от осем месеца подс.Е. не е изпълнила задължението си, за ежемесечно изплащане на дължимата издръжка на детето си Георги У., в общ размер от 1200 лева. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно, с т.нар. „алиментен“ характер и не се влияе от обстоятелството, дали родителят през инкриминирания период е бил финансово затруднен. Поради това и въззивната инстанция приема отсъствието на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни задълженията си и да плати издръжката на детето си Георги У., след като е била осъдена да плаща такава със съдебен акт.

Сключеното на 30.07.2021г. между подсъдимата и св.У. споразумение, определящо формата и начина на изплащане на дължимото задължение, е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението.

Поведението на подс.Е. не може да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК, тъй като то не изключва отрицателното въздействие върху защитените обществените отношения, свързани със задължението на родителите, произтичащи от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, и имащи значение за задоволяване потребностите за физическото и духовно развитие на децата. Също така не може да се приеме, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно 3 изключена, тъй като в настоящият случая не става на въпрос за пренебрежимо малка сума на дължимата издръжка, и малък период на закъснение.

Нещо повече, това не е инцидентна проява от страна на подсъдимата.

Действително, в конкретния случай подсъдимата е изплатила значителна част задължението си /със закъснение разбира се/, но това само по себе си не е в състояние да изключи обществената опасност на извършеното. Предвид на това въззивната инстанция намира, че в случая приложението на чл.9, ал.2 НК би било необосновано и незаконосъобразно.

Според настоящата инстанция жалбата е основателна, досежно изложените възражения касаещи вида и размера на наложеното наказание.

Безспорно е, че на подс.Е. й предстои раждане на дете и период на отглеждането му, което изисква изключителна ангажираност. С оглед на това възникват съмнения относно възможността от реално изпълнение на две от пробационните мерки, а именно: Поправителен труд за срок от три месеца с удръжки от трудовото възнаграждание в размер на 10% и Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година. Целта на наказанието е да изиграе възпитателна и поправителна роля върху дееца, и ако тези заложени цели не би могло да се постигнат, е безсмислено налагането на определен вид наказание. Ето защо според въззивната инстанция тези две пробационни мерки следва да се отменят.

На подсъдимата е наложена и пробационната мярка „обществено порицание“. Според разпоредбата на чл.52 НК, това наказание се изпълнява публично, съобразно указаното в присъдата. В случая първоинстанционния съд не е посочил изрично под каква форма да бъде изпълнено това наказание, поради което то също следва да бъде отменено.

Данните за предстоящото раждане на дете, изплащането на значителна част от дължимата издръжка, информацията, че след инкриминирания период подсъдимата редовно изплаща издръжката е индиция, че подс.Е. има мотивация и желание да издържа своето низходящо дете. Това според настоящата инстанция са предпоставки за намаляване размера на първите две пробационни мерки, но не и до размера претендиран от адв.Р.. Аргументите на съда за това са основават предимно върху впечатляващото съдебно минало на подсъдимата, и необходимостта посредством вида и размера на наложеното наказание, да се въздейства възпиращо и предупредително върху нея. Ето защо съдът счита, че целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 НК биха се постигнали с размер на определените пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител от по една година и шест месеца.

При извършената служебна проверка и на основание чл.313 и чл.314 НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отменяването му.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.337, ал.1, т.1 и 2 НПК, Окръжният съд

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №54 от 01.12.2022г., постановена по НОХД

№471/2022г. на Силистренски районен съд, в частта, с която на подс.Г. П. Е. е наложено наказание пробация, като ОТМЕНЯ наложените пробационни мерки:

Поправителен труд за срок от три месеца с удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 10%;

Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година;

Обществено порицание.

Намаля срока на наложените пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител от две години на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5