Решение № 530 от 07.09.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Пещера, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В.А при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело № 20225240101172 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. В. Г. против А. С.

Г., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса относно вината. Ищецът М. Г. твърди, че с ответницата А. Г. са сключили граждански брак на 28.08.1993 г. в с.

Фотиново, за което е съставен Акт за граждански брак № 0004/28.08.1993 г. в с. Фотиново, общ. Батак, обл. Пазарджик. Сочи, че двамата с ответницата имат родени три деца от брака, които понастоящем са пълнолетни – дъщерите им В. Г., С. Б. и Ст. Ст.. Твърди, че след сключването на брака с ответницата, двамата заживели в неговата къща на адрес: с. Фотиново, ул. „***“ № 16, която имал по наследство от родителите си. Впоследствие през 2016 г. съпрузите се преместили да живеят на квартира в гр. Пазарджик, ул. „***“ № 27, ет. 1, ап. 2. Отношенията им били на моменти добри, а в други – лоши.

През септември 2019 г. ответницата накарала ищеца да си събере багажа и да напусне квартирата им в гр. Пазарджик. Ищецът напуснал съвместно обитаваното с ответницата жилище в гр. Пазарджик и от септември 2019 г. двамата били във фактическа раздяла. Ищецът твърди, че между него и ответницата няма никаква духовна и физическа близост и бракът им съществува само формално. Излага, че с поведението си ответницата изгубила изцяло доверието му и бракът им не може да съществува повече. Сочи, че по време на брака с ответницата не са придобивали недвижими имоти или моторни превозни средства и нямат общи банкови сметки. Няма претенции към движимите вещи, които са останали при ответницата. Изрично излага, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината относно разстройството 1 на брака. Иска след прекратяване на брака съпругата му да носи предбрачното си фамилно име – Каралилова. Заявява готовност за прекратяване на брака по взаимно съгласие на страните.

Моли съда да постанови решение, с което бракът между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината и да бъде постановено след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име - Гу н ч е в а . Ангажира доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. К. А., в който бланкетно оспорва основателността на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли съда да прекрати брака му с ответницата, без произнасяне по въпроса за вината.

Твърди, че между страните липсва физическа и духовна връзка и бракът им с ответницата е изпразнен от съдържание.

Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. К. А., поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на ищеца и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като писмено доказателство по делото Дубликат от 25.10.2022 г. на Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0004/28.08.1993 г. от Община Батак се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 28.08.1993 г. в с. Фотиново.

Няма спор между страните, а и от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № АО21/16.06.2023 г., издадено от Община Батак и от служебно извършени справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че съпрузите М. В. Г. и А. С. Г. имат родени три деца – В. М. Г., ЕГН **********, С. М. Б., ЕГН ********** и Ст. М. Ст., ЕГН ********** , които понастоящем са пълнолетни.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетел е разпитана В. Т. Р., чийто показания съдът кредитира като обективни, логични и непредубедени. От казаното от свид. В. Р. се установява, че страните от 2019 г. не живеят заедно, както и че отношенията между ищеца и ответницата отдавна са охладнели и всеки е поел по своя път.

Ищецът е заживял с друга партньорка. Между страните няма физическа и духовна близост и няма изгледи същите отново да заживеят заедно като семейство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 2 страна следното:

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.

По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен предвид факта, че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния с ъ ю з . Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла, която продължава и към настоящия момент. От показанията на свид. В. Р. се установява, че съпрузите от дълго време не живеят заедно, че чувствата помежду им отдавна са изстинали, както и че ищецът има друга партньорка. Разстройството на брака съдът квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът изрично е заявил, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за подобно произнасяне не е направено и от ответницата.

3

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

В случая въпросът относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В случая не са формулирани претенции от страните относно ползването на семейното жилище, а децата им са пълнолетни, поради което въпросът относно ползването на семейното жилище не подлежи на уреждане.

Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите не са предявени. Доколкото страните не претендират издръжка един от друг, то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.

Относно фамилното име:

Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

В настоящия случай, от представения по делото дубликат на удостоверение за граждански брак, по безспорен начин се установява, че ответницата е променила фамилното си име при сключване на брака. С разпоредбата на чл. 53 от СК законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. В процесния казус ответницата не е направила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име – Каралилова след прекратяване на брака. Предвид нормата на чл. 53 от СК, която предоставя на съпруга, променил фамилното си име, право да предяви претенция за промяна на фамилното си име, като не поставя решаването на въпроса в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно 4 име е прието, то без значение е желанието на ищеца след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име. Ето защо, съдът намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да продължи да носи брачното си фамилно име „Г.“.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при л ипса на установена по делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. В случая ищецът е претендирал присъждане на сторените по делото разноски. По делото обаче не е установена вина на съпрузите и липсва произнасяне по въпроса за вината, доколкото ищецът изрично е заявил, че не желае съдът да се произнася относно вината, а искане за подобно произнасяне не е направено и от ответницата. Ето защо, доколкото в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК в хипотезата, когато съдът не изследва въпроса за вината, разноските, които ищецът е направил по делото следва да останат в негова тежест. По тази причина искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно.

Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на Районен съд - Пещера по 25 лв. - окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между М. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Фотиново, общ. Батак, обл. Пазарджик, ул. „***“ № 16 и А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 27, ет.

1, ап. 2, сключен на 28.08.1993 г. в с. Фотиново, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0004/28.08.1993 г. от Община Батак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК във вр. чл. 53 от СК, след прекратяване на брака А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 27, ет. 1, ап. 2, да носи брачното си фамилно име – „Г.“.