Решение № 7 от 09.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Дулово, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20253410200175 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № ****г. на Началник група в ОД МВР Силистра, РУ Дулово с което на А.М.А. с ЕГН ********** от с.

****, ул.“***“ № 3, обл.Силистра за нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5 вр. с ал. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 200лв /102,26 евро/, затова че на 14.08.2025год. в 19.28ч. в ****“ управлява автобус **** с рег № **** собственост на **** АД гр. ***, като при маневра завой на ляво, не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска да блъсне в задната част паркирания лек автомобил *** с рег. № **** и допуска ПТП с материални щети. Като водача е с алкохол – 0,40 промила алкохол в кръвта, след извършената проверка, видно от протокол по химическа експертиза № ****г.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, представя писмено становище по депозираната жалба за потвърждаване на наказателно постановление.

Видно от приложената Заповед процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното 1 производство процесуално допустимо. НП е връчено на жалбоподателя на 03.09.2025г., а жалбата срещу същото е подадена на дата – 11.09.2025г., т.е. в предвидения преклузивен четиринадесет дневен срок.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.08.2025год. в 19.28ч. в ****“ А.М.А. с ЕГН ********** от с. ****, ул.“***“ № 3 управлява автобус **** с рег № **** собственост на **** АД гр.

***, като при маневра завой на ляво, не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска да блъсне в задната част паркирания лек автомобил *** с рег. № **** и допуска ПТП с материални щети. Водача е с алкохол – 0,40 промила алкохол в кръвта, след извършената проверка, видно от протокол по хомическа експертиза № ****г. Съгласно чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП не следва да носи наказателна отговорност за това.

За констатираното нарушение е съставен против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в който е описано посоченото по-горе нарушение и посочил, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил препис от акта.

След като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН административнонаказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание за нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5 вр. с ал. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 200лв /102,26 евро/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от приложените и приетите писмени и гласни доказателства, описани подробно в протоколите за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За така извършеното деяние на жалбоподателя е било наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 200 лева, тъй като при маневра завой на ляво, не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска да блъсне в задната част паркирания лек автомобил *** с рег. № **** и допуска ПТП с материални щети.

Видно от доказателствата по делото е че , налагайки наказанието на това правно основание, е въведен и допълнителен елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно в резултат от деянието да е настъпила 2 непосредствена опасност за движението и сериозни материални щети. А в същност това не е на лице. Липсват достатъчно доказателства за нанесени материални щети по лекия автомобил. Не е приложена ценова експертиза, или поне експертна ценова справка за стойността на причинените материални щети.

В тази връзка макар в обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че „допуска ПТП с материални щети и създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях“, то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението. Считам, че при така направеното описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Това е така, тъй като отбелязването "създава опасност за движението" представлява правна квалификация, а не описание на факт.

Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.

В конкретния случай считам, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние. Изписването в обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за движението и причинява материални щети представлява правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на определени факти като например дали е било отнето предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС, който е преминал през пътя, по който жалбоподателят е осъществил своето движение. Липсва обаче посочването на такъв факт, както и оценка, стойност на материалната щета, надлежно индивидуализирани, както в АУАН, така и в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се защити срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение, че не е била създадена непосредствена опасност за движението и материалната щета не е ценово основателна . 3а жалбоподателя остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала непосредствена опасност за движението със сериозни материални щети . Същият и не би могъл да бъде проверен от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е осъществено деянието и материалната щета. Следва да се посочи, че въпрос на доказване в процеса е установяването на обстоятелствата, за които 3 в АУАН и в НП се твърди да са обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства е въпрос на описание на нарушението и експертна оценка на материалните щети а не на предполагане. Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и при разпит на актосъставителя допуснатото нарушение не би могло да се санира, тъй като това би означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват нови факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се цени за съществено, тъй като актосъставителя и наказващия орган не са посочили точно съставомерните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение и има за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение.От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на направените разноски по делото.

Предвид горното се налага извода, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон , което налага отмяна на оспореният акт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****г. на Началник група в ОД МВР Силистра, РУ Дулово с което на А.М.А. с ЕГН ********** от с.

****, ул.“***“ № 3, обл.Силистра за нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5 вр. с ал. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 200лв /102,26 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 4