Решение № 2912 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100510245 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7750/16.05.2023 г., постановено по гр. д. № 63861/21 г. по описа на СРС, 171 състав, е отхвърлен предявения от ЗАД „Б.В. И.Г.“ срещу Д. М. Д. иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 563,89 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200200200R00073/20.02.2020 г. във връзка с щета № 2200200200/443 – 20 застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ЗАЕД „Б.В. И.Г.“ ЕАД срещу решение № 7750/16.05.2023 г., постановено по гр. д. № 63861/21 г. по описа на СРС, 171 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано наличието на 1 противоправно поведение от страна на ответника, е неправилен, тъй като не е основан на събраните по делото доказателства. Счита, че презумпцията за вина на делинквента съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена по делото. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

Претендира разноски.

Въззиваемият Д. М. Д. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД твърди, че на 08.07.2020 г. около 08,37 ч. в гр. София, на ул. „******* ответникът Д. М. Д., при извършване на изкопни работи, е причинил щети на имущество, собственост на „Овергаз мрежи“ АД, а именно: газопроводно отклонение

(Ф) 32. Посочва, че за щетите, нанесени при събитието, е бил съставен доклад /констативен протокол/ № 51 от 08.07.2020 г. и протокол за отстраняване на авария. Поддържа, че повреденото имущество е било застраховано при ищеца на основание комбинирана застрахователна полица

„Имущество“

№

2200200200R00073/20.02.2020 г., с валидност от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.

Твърди, че по образуваната при ищеца щета е било изплатено на собственика на увреденото имущество застрахователно обезщетение в размер на 563,89 лв. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования собственик на имуществото срещу причинителя на вредата – Д. М. Д., до размера на платеното. Твърди, че е изпратил до ответника няколко регресни покани за доброволно плащане на претендираната сума, но ответникът не я е заплатил. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 563,89 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200200200R00073/20.02.2020 г. във връзка с щета № 2200200200/443 – 20, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 2 исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Д. М. Д. оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че е причинител на вредата, като твърди, че е работил на процесния обект като технически ръководител, а не – багерист, в т. ч. и отразеното в констативния протокол от 08.07.2020 г., че е причинител на аварията, като невярно.

Не се спори между страните по делото, а и от представената като доказателство по делото комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200200200R00073/20.02.2020 г., сключена между ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД, като застраховател, и „Овергаз мрежи“ АД, като застрахован, със срок на валидност от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., се установява, че имуществото, описано в спецификацията към застраховката, е застраховано по основните и специалните рискове, посочени в нея, в т. ч. – за повреди или загуби, причинени от непредумишлени действия на трети лица, в т. ч. изкопни работи /т. 1.3. от Специалните условия/.

Не се спори между страните по делото, а и от констативен протокол № 51/08.07.2020 г. и протокол за отстраняване на авария от 08.07.2020 г. се установява, че на 08.07.2020 г. около 08,37 ч. в гр. София, на ул. „*******, при извършване на изкопни работи, са причинени щети на имущество, собственост на „Овергаз Мрежи“ АД, а именно: газопроводно отклонение (Ф) 32.

Въз основа на претенция за обезщетение по застрахователна полица № 2200200200R00073 от „Овергаз Мрежи“ АД е образувана щета №

2200200200/443 – 20, по която застрахователят е изплатил на собственика на увреденото имущество застрахователно обезщетение в размер на 563,89 лв. съгласно преводно нареждане за кредитен превод от 18.09.2020 г.

По делото не се спори между страните, а и от трудов договор № 046/16.06.2020 г., сключен между „М.И.“ ЕООД и Д. М. Д., се установява, че Д. М. Д. е назначен на длъжността „Технически ръководител“, считано от 16.07.2020 г.

За установяване на фактите и обстоятелствата, свързани със събитието и констатираните вследствие на него щети на увреденото имущество, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. М.Й. Г. и П.Б. П..

От показанията на св. Г., който е бил управител на дружеството, в което 3 ответникът е работил към м. юни 2020 г., се установява, че е бил уведомен, че на процесния обект е бил „закачен“ газопровода. Заявява, че не е бил свидетел на аварията, както и че ответникът като технически ръководител е отговарял за обектите.

От показанията на св. П., който е част от аварийния екип на „Овергаз Мрежи“ АД, се установява, че практиката на дружеството е да съставя констативен протокол за всяка авария. Свидетелят потвърждава, че е изготвил констативния протокол от 08.07.2020 г. и се е подписал на него като член на аварийната група, както и че е изготвил протокола за отстраняване на авария от 08.07.2020 г. и се е подписал и на него. Заявява, че аварията е настъпила при изкопни работи на фирмата, в която е работил ответникът.

Посочва, че практиката на дружеството е да вписва като причинител на аварията техническия ръководител на обекта.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му, срещу причинителя на вредата, в т. ч. и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение /чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който 4 да е настъпило застрахователно събитие, вследствие на противоправно поведение на ответника – делинквент, при което да са причинени щети на застрахованото имущество, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 08.07.2020 г. около 08,37 ч. в гр. София, на ул. „*******, при извършване на изкопни работи, е настъпило застрахователно събитие увреждане на имущество, собственост на „Овергаз мрежи“ АД, а именно: газопроводно отклонение

(Ф) 32, от непредумишлени действия на трети лица; че към момента на настъпване на събитието увреденото имущество е било застраховано по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200200200R00073/20.02.2020 г., сключена между ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД, като застраховател, и „Овергаз мрежи“ АД, като застрахован; че в изпълнение на договорното си задължение ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД е заплатило на собственика на увреденото газопроводно отклонение (Ф) 32 сумата в размер на 563,89 лв., представляваща застрахователно обезщетение.

Спорният въпрос във въззивното производство е дали увреждането на застрахованото имущество при изкопните работи е причинено от деяние, извършено от въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че увреждането на застрахованото имущество е настъпило вследствие на изкопни работи, които да са извършени от въззиваемия.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие въззиваемият е работил на процесния обект като технически ръководител.

Действително в констативния протокол № 51/08.07.2020 г., съставен от служител от аварийната група на „Овергаз Мрежи“ АД, е посочено, че причинител на аварията е въззиваемият Д. М. Д., но същият представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК по отношение на удостоверените с него факти за механизма на настъпване на аварията, тъй 5 като длъжностното лице, което го е съставило, не възпроизвежда пряко и непосредствено възприети от него факти и обстоятелства. В случая, с отговора на исковата молба Д. М. Д. е оспорил като невярно удостовереното в констативния протокол, че е причинител на аварията. Същевременно от ангажираните по делото гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, свързани със събитието, не се установява, че ответникът, извършвайки изкопни работи, е причинил аварията, а само, че обичайната практика на „Овергаз Мрежи“ АД е при подобен вид аварии да вписва техническия ръководител на обекта като причинител.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че причинената щета на застрахованото имущество на „Овергаз Мрежи“ АД е от изкопни работи, които са извършени от въззиваемия.

Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 7750/16.05.2023 г., постановено по гр. д.

№ 63861/21 г. по описа на СРС, 171 състав, следва да бъде потвърдено като правилно /при правилна правна квалификация на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД/.

Предвид изхода на спора в полза на въззивника не следва да се присъждат разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7750/16.05.2023 г., постановено по гр. д.

№ 63861/21 г. по описа на СРС, 171 състав /при правилна правна квалификация на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД/.