Решение № 863 от 28.07.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 762/2022
- Вид
- Решение № 863
- Подписан
- 28.07.2022
- Състав
- Ани Харизанова
Други актове по делото
- Протокол № 985 от 07.07.2022 · Ани Харизанова
- Протокол № 1100 от 19.07.2022 · Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14 · Закон за гражданската регистрация
- чл.15 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.8, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 863 гр. П., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220100762 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.
Образувано е по молба от Я. К. Я. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№75, в обстоятелствената част на която се твърди, че при раждането си молителят е записан с имената Я. К. Я., но откакто се помни всички се обръщат към него с името Я.. Всички негови приятели, близки и роднини го знаят като Я. К. К., защото от десетилетия целият му род използвал турските си имена. Баща му бил известен сред роднини и приятели с името К.
Я. К., но в личните документи баща му е записан с българските си имена К. Я. Й.. Твърди се, че имената на баща му принудително са били променени от турски на български. На надгробната му плоча баща му е запис с турските си имена К. Я. К.. Твърди се, че турски имена са носели и родителите на баща му- дядо ми Я. К. Ю. и баба му Н. Я. К.. До като бил жив бащата на молителя се канел да заведе дело, за да си възстанови турските си имена , но така и не успял преди да почина през 2008г. Това обаче сторил неговия брак и чичо на молителя А. Я. К. с ЕГН **********. Турски имена носят и първите братовчеди на молителя. След смъртта на баща му молителят живее в една къща с чичо си и с неговото семейство. Почитта към рода и силната привързаност към семейството му са причината молителят да промени имената си. Без турските имена се чувства извън общността. С чичо му често пътуват заедно до Германия, за да работят сезонна работа и заради различните им имена ги третират различно. Това кара молителя да се чувства неудобно, защото го гледат все едно се е отрекъл от рода си, а родът му винаги е бил с турски имена, които са били принудително променени. Твърди се, че употребата на двата вида имена български и турски 1 му създават сериозни проблеми в ежедневието и в работата му . Работодателят му гледал с недоверие към него , когато се представя с името Я. и всички се обръщат към него с това име, а когато подписва ведомостите за заплати, трудови договори и други документи- там пише имената Я. К. Я. . В работата подал молба за отпуск и по навик писал имената Я. К. К., поради което в счетоводството на фирмата настанала суматоха, защото се чудели кой е този работник. Това окончателно го убедило, че е вече крайно време да реши този проблем.
Твърди, че през 2019г завел гр.д.№3986/2019г. по описа на РС-П. за промяна на трите имена, което приключило с решение, съгласно което е променено само собственото му име и за другите две имена молбата е отхвърлена. Това решение е потвърдено от Окръжен съд-П..
Твърди се, че към настоящия момент са налице нови обстоятелства , които подсилват желанието на молителя са промяна на бащиното му и фамилно име. Съгласно решение №911 от 29.10.2021г. по гр.д.№2541/2021г. по описа на РС-П. имената на майката на молителя са променени от М. М. Й. на Б. М. А.. Молителят твърди, че е свикнал в ежедневието с турските си имена. Българските му имена са му чужди и всеки път като ги чуе или прочете по различни официални институции , които посещава, се замисля дали се отнасят за него или не. Твърди, че с промяната на бащиното си и фамилно име цели да създаде синхрон между неговото личностно самоопределяне и начина, по който го възприемат околните, от една страна и фактическото положение, от друга. Твърди, че абсолютно нелогично и житейски неприемливо е да има турско собствено име , а останалата част от името му да е българско. Твърди, че е съгласен дори да носи турската фамилия на дядо си по бащина линия „Ю.“, защото обичал и уважавал дядо си и дори тази фамилия е много по-близка до него отколкото българската „Я.“. На последно място наставката „-ов“ я няма в турския език и изопачава цялостното звучене на името, породи което е неприемлива за молителя, за рода му и за традицията.Молителят твърди ,че е от изключително значение да носи името Я. К. К., тъй като това съответства на разбиранията, на вярванията му и на родовата му традиция. Чувството за принадлежност към общността е много важно за молителя.
Моли се съда да постанови решение, с което да се допусне промяна на бащиното име на молителя от „К.в“ на „К.“ и за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „К.“.
Алтернативно се поддържа искане за промяна на фамилното му име от „Я.“ на „Ю.“. В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура -П. не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
В съдебно заседание ответната община становище по молбата. не изпраща представител и не изразява
В съдебно заседание Районна прокуратура-П. не изпраща представител и не изразява становище по молбата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения, 2 след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмени доказателства- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2031/23.08.1976г., съставен от община П., удостоверение за родствени връзки изх.№И-4788_002/19.09.2019г., издадено от община П. е видно, че молителят е роден на 19.08.1976г от майка М. М. Я.а с ЕГН ********** и баща К.
Я. Й. с ЕГН ********** . Установява се, че бащата на молителят е починал през 2008г и към датата на смъртта си е носил името К. Я. Й.. Съпруга на молителя е А. Е. Я.а с ЕГН **********. Сестри на молителя са Е. К. А. с ЕГН ********** и Н. К. Я.а с ЕГН **********. А. Я. К. с ЕГН ********** е чичо на молителя. Установява се от представения акт за раждане №838 от 15.07.1952, че бащата на молителя при раждането си е запис с името К. Я. К. В последствие името му е променено на К. Я. Й..
Видно от решение №911 от 29.10.2021г. по гр.д.№2541/2021г. по описа на РС-П. майката на молителя по административен ред на основание чл.19, а от ЗГР е променила собственото си от Мария на Барие и бащиното си име от М. на М.. Тъй като по време на брака си е била приела фамилията на съпруга си Й.а, а бракът е прекратен със смъртта на съпруга и, който към този момент не е възстановил турските си имена, на молителката е отказано по административен ред фамилното и име да бъде променено на К.. По съдебен ред фамилното и име е променено от Й.а на А., което е било фамилното име към момента на раждането и.
Молителят е ангажирал доказателства, от които е видно, че на надгробните плочи, неговия баща и баба и дядо по бащина линия са записани с турските им имена.
От изисканата от съда справка за съдимост рег.№1683/12.07.2022г, издадена от Бюро съдимост при РС-П. е видно, че молителят е бил многократно осъждан.
От разпита на свидетеля Й. М. се установи, че познава молителя от детските си години, двамата са израснали заедно в една махала. Според свидетеля бащата на молителя имал желание приживе да възстанови турските си имена, но не реализирал това свое намерение и към момента на смъртта си бащата е бил с българските имена К. Я. Я.
Свидетелят допълни, че молителят и неговият чичо от 7-8 години работят сезонно в Германия. Чичото на молителя е с турски имена и братовчедите му също са с турски имена.
Молителят споделил със свидетеля, че работодателите му в Германия и всичките му колегите му в работата са с турски имена и се чудели защо чичо му е с турски имена, а той е с български. Чичо му уреждал работата в Германия.
От разпита на свидетеля К. Ю. се установи, че се познават с молителя от деца и го знае с името Я. К. К.. Молителят работи в Германия и предимно работодателите му там са турци. Молителят споделил със свидетеля , че носенето на български имена не му пречи да си намира работа в Германия , но колегите му проявявали подигравателно отношение за това, че уж е турчин, а имената са му български. Обкръжението на молителя в Германия е от българи от турски произход.
3
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР – промяна на бащиното и фамилно име.
Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилно име на молителя.
Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име.
Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна 4 и др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС, Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение №708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.
№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение №434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1460c6ad-7164-45a0-b3ed-56a6cdc3dd7a