Решение № 1836 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20251100511522 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „Дойче Луфтханза“ АД- длъжник по изп. д. № 20258510402154 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, срещу постановление от 13.08.2025г. за отказ от намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200лв., както и искане да се намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят навежда, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение за разликата от 200лв. до претендираните 400лв. е прекомерен поради липса на фактическа и правна сложност на делото и липса на предприети изпълнителни действия, освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.

Взискателят Г.В.Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че длъжникът не изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, а след налагането на запора от банковата му сметка били преведени само 900лв., поради което счита, че се дължи пълния размер на адвокатското възнаграждение.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ счита, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение са съобразени с размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. и при липса на погасяване задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение няма основание за намаляването им.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп.д. № 20258510402154 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, е образувано по молба от 15.07.2025г. на Г.В.Ч., въз основа изпълнителен лист издаден по гр.д.№ 63112/2024г. на СРС 40 състав, по влязла в сила заповед за изпълнение, с който „Дойче Луфтханза“ АГ е осъден сумата от 811.74лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до изплащането. Молбата е подадено от упълномощен адв. Т.Ц.-САК с приложен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2025г. с уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнението от 400лв. и доказателства за неговото плащане.

Взискателят поискал съдебния изпълнител да извърши проучване на имуществото на длъжника, справка за банкови сметки и налагане запор върху тях.

Съобщението за започване на изпълнителното производство е връчено на длъжника на 30.07.2025г. и с него поканен да заплати задължението по изпълнителния лист за главница и натрупана законна лихва за периода 23.10.2024г.-05.08.2025г., разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от 262.76лв. Съставено е и постановление за разноските /стр.12/.

Не се твърди и не са събрани доказателства длъжникът да е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение. В този срок подал на 06.8.2025г. възражение срещу разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя с доводи за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и искане да се намали до 200лв. с постановен отказ от съдебния изпълнител, предмет на обжалване понастоящем.

На 13.08.2025г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Ситибанк Европа АД“-клон България.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм. ДВ, бр.14/2025г./ за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата, което не се оспорва от длъжника.

По изпълнителното дело е било осъществено изпълнително действие по запор на банкова сметка на длъжника, поискано от взискателя, с преведена от банката в погашение на задължението сума от 900лв., което по данни на взисактеля е станало след срока за доброволно и изпълнение и упражняване правото на жалба.

Уговореното и платено адвокатско възнаграждение за упълномощения адвокат в изпълнителното дело е в размер на 400лв. Представените доказателства установяват факта на неговото плащане. Предвиденият в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С минимален размер на възнаграждението с оглед материалния интерес е 400лв. формиран от 200лв. за образуване и 200лв. за действия насочени към удовлетворяване на вземането. Задължението по изпълнителния лист не е изпълнено доброволно, а 2 погасяването е осъществено в резултат на наложения запор върху вземанията към трето лице /банка/. Следователно дължи на взискателя платеното адвокатско възнаграждение като разноски в пълен размер.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като уговорения и платен размер от 400лв. съответства на минимално установения и не е налице основание за неговото намаляване.

При извод за неоснователност на жалбата в частта на разноските на взискателя няма основание и за преизчисление на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Дойче Луфтханза“ АД, ЕИК 121773298, гр.София, ул.Лъчезар Станчев № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет.5, срещу постановление от 13.08.2025г. за отказ от намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3