Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 882 от 19.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1605/2024
Вид
Определение № 882
Подписан
19.03.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.260 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.261, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.302 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. София, 19.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Стамина БГ“ ЕООД със седалище в гр. Бургас и Академия на МВР със седалище в гр. София срещу решение № 193 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1803/2023 г. на Окръжен съд Варна.

С касационната жалба на „Стамина БГ“ ЕООД, представлявано от процесуален пълномощник адвокат, е обжалвана частта от посоченото решение, с която е потвърдено решение № 2319 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 10310/2022 г. на Районен съд - Варна в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството против Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, подпомагано в процеса от Академия на МВР, иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 19 296 лв. (разлика над сумата 5 634 лв. до претендираните 24 930 лв.) - стойност на извършени СМР по договор от 02.08.2019 г. за възлагане на СМР в полза на трето лице (Академия на МВР) в изпълнение на анекс към споразумение за сътрудничество от 2014 г. между „Стамина БГ“ ЕООД и Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 434.21 лв. (разлика над сумата 1 497.72 лв. до претендираните 6 931.93 лв.) - обезщетение за забава за периода 22.11.2019 г. до 01.08.2022 г., както и в частта за присъдените на Варненски свободен 1 университет „Черноризец Храбър“ разноски по чл.78, ал.3 ГПК.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - уважаване на предявените осъдителни искове в пълен размер и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал неправилно сключения между главните страни по делото договор и в нарушение на чл.20 ЗЗД, позовавайки се на съдебнотехническата експертиза, е приел погрешно, че целта на възложените СМР е била да се спре съществуващ теч от бетонния покрив над помещенията в сградата. Навежда оплаквания, че при формиране на извода относно характера и обема на възложените работи не е съобразено обстоятелството, че в качеството на изпълнител по договора той не е получил подробен технически проект и конкретно задание с отразяване на точните параметри и локации за полагане на настилка и запушване на фуги; че не са взети предвид констатациите в заключението на експертизата относно местонахождението на появилите се следи от течове; че неправилно е приета за приложима разпоредбата на чл.63 ЗЗД, въпреки липсата на строителни книжа и проекти, изготвени и предадени при възлагане на подлежащите на изпълнение СМР.

Позовава се и на неправилно приложение на разпоредбите на чл.264, ал.2 ЗЗД и чл.265 ЗЗД по съображения, че релевираните от ответника възражения за недостатъци на престирания резултат - предмет на изработка, не погасяват задължението му да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя, а пораждат правата по чл.265 ЗЗД, които в случая не са упражнени.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че : Въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС в решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на І т. о. и в решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ІІ т. о., съответно в решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № № 1135/2009 г. на ІІ т. о., по процесуалните въпроси „Как следва да се тълкува волята на страните при спор за целта на процесния договор; Какви права се пораждат за поръчващия след възражението му за неприемане на извършената работа и погасява ли се задължението му за заплащане на договореното възнаграждение при валиден и все още неразвален договор“ - основание за допускане на касационно 2 обжалване п чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпрос, който не е разглеждан от практиката на ВКС и поради това ще е от значение за развитието на правото, а именно - „При липса на технически проект, задание и конкретни параметри за извършване на СМР как се установява каква е целта на възложения ремонт и как следва да се определи дължимата грижа от изпълнителя при извършване и приемане на възложените работи“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Академия на МВР трето лице помагач на страната на ответника Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от „Стамина БГ“ ЕОО част и за неоснователност на подадената от дружеството касационна жалба.

Ответникът по касация Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Касационната жалба на Академия на МВР, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт, е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ да заплати на „Стамина БГ“ ЕООД на основание чл.79 ЗЗД сумата 5 634 лв. - стойност на извършени СМР и доставено фитнес оборудване по т.VІ.16, 18 и 19 и по т.

ХІ.1, 2, 3 и 9 от съставен приемо - предавателен протокол № 1 - обр.19 от 01.11.2019 г. по сключения на 02.08.2019 г. договор в полза на Академия на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.08.2022 г., до окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата 1 497.72 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 5 634 лв. за периода от 22.11.2019г. до 01.08.2022 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

С жалбата са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с оглед на които е поискано неговото обезсилване или отмяна. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдения, че в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.214 ГПК въззивният съд е допуснал изменение на основанието на 3 първоначално предявения иск по чл.79 ЗЗД, извършено под формата на уточнение на исковата молба, и е уважил частично главния иск въз основа на нововъведени фактически твърдения (основания) за дължимост на претендираната сума. Според касатора, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил изрично, че търсената сума в размер на 24 930 лв. с ДДС представлява дължим и неплатен остатък от стойността на извършени, но неприети и оспорени от третото ползващо се лице (Академия на МВР) работи по позиция № VІІІ от количествено - стойностната сметка и офертата на изпълнителя по договора от 02.08.2019 г., а впоследствие, изпълнявайки указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба, е представил справка - уточнение, в която освен работите по позиция № VІІІ, е включил и дейности по позиции № VІ „Обект фитнес зала“ и № ХІ „Фитнес оборудване“, които не са част от предявената за защита искова претенция, но тяхната стойност формира присъдената с обжалваната част от решението сума в размер на 5 634 лв. Като основания за неправилност на решението касаторът сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за настъпил падеж на задължението за плащане на присъдената сума.

В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - във връзка с релевираните в касационната жалба доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение, и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че в обжалваната част въззивното решение поставя следните въпроси от значение за изхода на делото, обусловили решаващите изводи на съда и разрешени в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : „1. Прибавянето на основание към първоначалното основание на предявен иск представлява ли изменение на иска или представлява уточняване на исковата молба; Допустимо ли е въвеждане на ново основание на иска пред въззивна инстанция; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните; 3. Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост и да направи изводите си, следвайки правилата на логиката и обикновения житейски разум“.

В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК касаторът - ищец „Стамина БГ“ 4

ЕООД оспорва касационната жалба на Академия на МВР и заявеното във връзка с нея искане за допускане на касационно обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Стамина БГ“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове срещу Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ за заплащане на сумите 24 930 лв. с ДДС - дължимо възнаграждение за извършени и приети СМР, възложени със сключен в полза на трето лице (Академия на МВР) договор от 02.08.2019 г., и 6 931 лв. - обезщетение за забава върху неплатеното в срок възнаграждение за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба (02.08.2022 г.). В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е изпълнил в пълен обем всички възложени с договора работи и е предал на ответника резултата от изпълнението, но с констативен протокол от 06.01.2020 г., изготвен два месеца след предаване на работите, комисия в състав от представители на Академия на МВР установила теч на покрива над спортните зали и пропуски при изпълнението на част от работите, поради което предложила да не се приемат извършените работи по позиция № VІІІ от количествено - стойностната сметка и офертата на изпълнителя. Въпреки направените от ищеца възражения, че течът и констатираните пропуски не се дължат на неточно изпълнение от негова страна, ответникът - възложител и третото ползващо се лице приели само част от извършените СМР, отразени в съставения констативен протокол - акт обр.19 от 01.11.2019 г., и отказали да приемат „процесното СМР на бетонен покрив“, както и да заплатят дължимата за неприетите СМР част от уговореното възнаграждение в размер на 24 930 лв. с ДДС.

Първоинстанционният съд е преценил, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК и е предоставил възможност на ищеца да конкретизира възложените с договора СМР, по отношение на които са констатирани недостатъци и за които се претендира плащане. В изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е депозирал 5 молба - уточнение от 29.08.2022 г., в която е посочил, че възложените работи са индивидуализирани в количествено - стойностна сметка и оферта към договора, а изпълнените работи са отразени в съставен от него протокол № 1 акт обр.19 с дата 01.11.2019 г., като предмет на спора по делото е „изработеното в изпълнение на т.8 „Бетонов покрив над спортни зали“ от количествено - стойностната сметка и съответно от акт обр.19, за което е налице неприемане на извършените СМР от възложителя - ответник, респ. отказ да се заплати сумата 24 980 лв. с ДДС (стойността на извършените СМР по тази позиция)“. В т.2 на молбата е уточнено, че за извършените работи е издадена фактура № 85/04.11.2019 г., по която има частични плащания и остава незаплатена сума в размер на претендираните 24 930 лв. с ДДС.

С решение от 26.06.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „Стамина БГ“ ЕООД искове, след като е достигнал до извод, че в изпълнение на сключения в полза на Академия на МВР договор от 02.08.2019 г. ищецът е извършил некачествени СМР, отразени в т.VІІІ от количествено - стойностната сметка и съставения протокол № 1 - акт обр.19, които не са годни за предвиденото в договора предназначение и не са приети от ответника - възложител; Поради неточното изпълнение на договора ответникът е неизправна страна и релевираното от ответника възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД е основателно, респ. искът за заплащане на възнаграждение за извършените некачествени СМР в размер на 24 930 лв. с ДДС е неоснователен, съответно неоснователен е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.