Определение № 2008 от 24.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 06.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603303 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. В. Б., чрез адв.К.Т. против определение на СРС, НО, 108- ми състав от 15.05.2023г., постановено по НЧД № 6225/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. В. Б. против постановление на СРП от 23.09.2022г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15 114/2021г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. № 11 028/2021г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

В жалбата са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че се касае за престъпление по чл.210, ал.1, т.3 от НК, а не за такова по чл.309, ал.1 от НК. Твърди се, че пълномощното, посредством което е извършена покупко- продажбата на Г. Б. не съставлява „неистински“ частен документ, или преправен такъв, а е подписано от доверителя му пред нотариус, за което той е бил въведен в заблуждение, поради което наказателното производство следвало да се образува за престъпление по чл.210, ал.1, т.3 от НК. Моли съдът да отмени обжалваното определение и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че Г. В. Б. е лице без активна процесуална легитимация и същият не се явява пострадало лице по смисъла на 1 чл.74 от НПК, тъй като досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.309 от НК. Съдът е приел, че престъпните състави на документните престъпления накърняват сигурността на документооборота, а не правата на отделните граждани, които биха могли да възникнат по повод тези документи. Първоинстанционният съд е приел, че постановленията за прекратяване на наказателните производства, образувани за документни престъпления, могат да бъдат обжалвани единствено от лицето, привлечено като обвиняем, а при неизвестен извършител не съществуват легитимирани лица, които имат законно признато право на жалба.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 21.06.2021г. и водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата в периода 03.04.2019г. и 15.10.2019г. в гр.София е съставен неистински частен документ- пълномощно на името на Г. В. Б., в което в графа „Упълномощител“ бил подписан от него и с което упълномощавал С.Д.А. да го представлява, чието съдържание било преправено, и на 15.10.2019г. бил употребен пред нотариус А.Ш., за да се докаже, че съществува някое правно отношение- Г. В. Б. да представлява С.Д.А..

На 09.08.2016г. между Г. В. Б. и П.Н.Б. бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на апартамент, находящ се в гр.София, ул.“****. Страните договорили, че имотът ще бъде нотариално прехвърлен не по-късно от 09.02.2017г. През м.март 2019г. Г.

В. Б. упълномощил С.Д.А. да го представлява пред нотариус. С нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 15.10.2019г. № 17, том II, рег.№ 6298, дело № 178/2019г.

С.Д.А. продал на себе си недвижимия имот.

На 25.11.2019г. С.Д.А. превел по банков път сумата от 26 624,00 лева. На 09.08.2016г. свидетелят Г. Б. превел на Г. В. Б. сумата от 35 000,00 лева с основание покупка на недвижим имот, но не сключили нотариален договор за покупко- продажба, нито Г.

Божкжв върнал сумата на Г. Б..

В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна експертиза, съгласно чието заключение ръкописните текстове с имената „Г. В. Б.“ и подписите и в съответните графи от името на същото лице, находящи се в оригинал на нотариално завереното Пълномощно с дата „03.2019г.“ с упълномощител Г. В. Б. и упълномощен С.Д. с нот. заверки № 6217 и № 6218 от 03.04.2019г. на нотариус А.Б. № 391 р.с. София, оригинал на нотариално завереното Пълномощно с дата „03.2019г.“ с упълномощител Г. В. Б. и упълномощен С.Д.А. с нот. заверки № 6217 и № 6218 от 03.04.2019г. на нотариус А.Б. № 391 р.с. София, оригинал на нотариално заверена Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с дата 03.04.2019г. подписана от името на Г. В. Б. с нот. заверка № 6219 от 03.04.2019г. на нотариус А.Б. № 391 р.с. София, оригинал на нотариално заверена Декларация за ГГС по чл.25, ал.8 от ЗННД с дата 03.04.2019г., подписана от името на Г. В. Б. с нот. заверка № 6220 от 03.04.2019г. на нотариус А.Б. № 391 р.с. София съответно са изписани и положени от Г.

2

В. Б.. Подписът в копието на Пълномощното, находящо се на лист 20 от ДП е копие на подпис положен от Г. В. Б.. Представеното за изследване копие на Пълномощно на листа 7071, както и копията двете Декларации на листа 57 и 58 от материалите на досъдебното производство са идентични копия откопирани от оригиналите на същите документи, находящи се в архива на нотариус № 500 А.Ш.. Представеното за изследване копие на Пълномощно на листа 106-107 от материалите на досъдебното производство е идентично копие откопирано от оригинала на същия документ, находящ се в архивите на нотариус № № 391 А.Д.. Представеното за изследване копие на Пълномощното /без нотариална заверка/ находящо се на лист 20 от ДП е еднотипно като изглед и съдържание на печатните текстове с двата оригинала на същото Пълномощно, находящи се в канторите на нотариусите Ш.- и Б., но не представлява копие откопирано от същите ща оригинала.

Въззивният състав, съобразявайки данните по делото и константната съдебна практика, че при документните престъпления по глава девета от НК, с оглед на специфичния обект на тези престъпления, пострадал от документно престъпление не може да бъде конкретно физическо лице, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай Г. В. Б. не притежава това процесуално качество, поради което не попада в кръга на лицата, посочени в чл.243, ал.3 от НПК, които имат право на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане пред първоинстанционния съд, се обосновава с подаването й от лице, което няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяна на постановения от прокурор при СРП акт, с който е прекратено наказателното производство. Обект на престъпленията по Глава IX от НК, а именно „Документни престъпления“ са обществените отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи. Правната сигурност изисква да бъде спазван строго установеният ред при документирането на събитията и фактите с правно значение. От обективна страна предметът на престъплението по чл.309, ал.1 от НК лъжливо документиране е официален удостоверителен документ, в който се съдържат факти или обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Субект на това престъпление е длъжностно лице, което извършва изпълнителното деяние- съставяне сам или чрез другиго на такъв документ, в кръга на службата си. Престъплението по чл.309, ал.1 от НК е формално, на просто извършване. За съставомерността на същото законодателят не е предвидил настъпването на общественоопасни последици. Престъплението е довършено със самия факт на съставяне на официалния удостоверителен документ, в който са отразени факти или обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен вредоносен резултат. Следователно след като в състава на инкриминираното деяние не са включени вреди, то липсва и процесуална правоспособност по чл.243, ал.3 от НПК от жалбоподателя Г. В. Б. , тъй като последният не е придобил качеството на пострадал от престъплението, да обжалва постановлението на представителя на СРП, с което е прекратено наказателното производство.

Съгласно чл.243, ал.3 от НПК право на обжалване на постановление за прекратяване 3 на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред СРС е подадена от лице, което няма качеството на обвиняем по смисъла на НПК, нито качеството на пострадал от престъплението по чл.311, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което и за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима. С оглед специфичния обект на документните престъпления правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице, а подадените от жалбоподателя доводи за неговата необоснованост са неоснователни. При липсата на пострадал от документно престъпление по НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя от престъплението по чл.309, ал.1 от НК, за което срещу неизвестен извършител е било образувано и водено наказателното производство, правилно СРС е оставил жалбата без разглеждане.

Правната защита на жалбоподателя в процесния случай се осигурява о реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на прокуратуратапо чл.200 от НПК. Този извод се формира по аргумент от по-силното основание по чл.243, ал.10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл.243, ал.4 от НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл.127, ал.1 от Конституцията да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице. Доколкото жалбоподателят излага твърдения, че самият той е увреден от неправомерно поведение, което определя като престъпно, основателността на становището му срещу прекратяването на наказателното производство за престъплението по чл.309, ал.1 от НК следва да бъде проверена от горестоящата прокуратура. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. В. Б. срещу постановление на СРП от 23.09.2022г., с което е прекратено на наказателното по досъдебно производство № 15 114/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 11 0122021г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

ИЗПРАЩА жалбата на Софийска градска прокуратура по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5