Определение № 1602 от 14.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1602 гр. София, 14.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: И. Г. К. като разгледа докладваното от И. Г. К. Частно наказателно дело № 20211110214141 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Инициирано е с жалба на А. Б. ИВ., срещу постановление от 20.08.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК 1297/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 30718/2019 г. по описа на СРП, което е било образувано за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Намерен е за неправилен изводът на СРП, че решение № 188889/08.08.2017 г. по гр. д. № 65032/2016 г. по описа на СРС, касае същия казус като решение № 7/12.06.2016 г. на Провинциален съд – гр.

Кастельон де ла Плана, Кралство Испания, с което на И. е присъдена месечна издръжка в размер на 160 евро месечно, като българското решение да се явява отменително по отношение на испанското такова. Претендира се решението на испанския съд да действа и към момента, като в същото време Б. И. не заплаща от месец септември 2017 г. дължимата издръжка, определена с решението. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното постановление, с което наказателното производство по делото е прекратено.

Софийски районен съд, като взе предвид подадената жалба и материалите по досъдебното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол постановление на прокурор, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения седемдневен срок.

Досъдебно производство № 3383 ЗМК 1297/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 30718/2019 г. по описа на СРП е образувано по повод жалба на АНГ. Б. ИВ. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С атакуваното постановление от 20.08.2021 г. прокурорът при СРП е приел, че по делото е установено, че съгласно решение № 7/2016 г. на Второ гражданско 1 отделение на Провинциален съд на Кастельон де ла Плама по дело № 78/2015 г., св. Б.

И. е осъден да заплаща издръжка на вече пълнолетния си син, който бил с намалена работоспособност, заради психично заболяване, като размерът на издръжката бил 160 евро на месец, т.е. Б. И. бил субект престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Установено било от показанията на свидетелите С. и И., че до месец август 2017 г. Б. И. е заплащал присъдената издръжка. През месец септември 2017 г. обаче Б. И. спрял да заплаща дължимата издръжка, тъй като бил запознат с решение на български съд по същия казус, следващо решението на испанския съд, съгласно което Б. И. не дължал издръжка. При така изложеното прокурорът от СРП е приел, че липсва субективна съставомерност на деянието от страна на дееца, тъй като св. Б. И. е спрял да заплаща издръжка определена от испанския съд, след като с решение на български съд, което е постановено след испанското решение е отхвърлен искът на А.И., с който същият иска баща му да му заплаща издръжка. Поради така изложеното е прието, че деянието не е съставомерно от субективна страна и наказателното производството, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

По делото е налична следната доказателствена съвкупност:

Гласни доказателствени средства, а именно показания на свидетелите М.

Цветанова С., АНГ. Б. ИВ..

От показанията на М. С. се установява, че е сключила граждански брак с Б. Р.

И. по време, на който през 1993 г. се е родил АНГ. Б. ИВ.. През 2001 г. семейството се преместило в Испания, а през 2002 г. се разделила с Б. И.. През 2005 г. се развела с Б.

И., като била присъдена издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 21.11.2005 г., която последният не заплащал, във връзка с която било образувано изпълнително дело. През 2014 г. С. завела дело за увеличаване размера на издръжката в съда в гр.

Винарос, Кралство Испания. Със съдебно решение от 23.02.2015 г. на първоинстанционен съд на гр. Винарос, Кралство Испания била определена издръжка в размер на 120 евро месечно. Свидетелката обжалвала решението пред съда в гр.

Кастельон де ла Плана и издръжката била увеличена на 160 евро. Б. И. внесъл около пет – шест вноски от по 160 евро, като от месец септември 2017 г. не плащал нищо.

Сочи, че Б. И. живее и работи в Испания като международен шофьор в семейната си фирма „Е. К. Д.“ ЕООД, която е регистрирана в България.

Съгласно показанията на свидетеля АНГ. Б. ИВ. същият не учи и не работи, посещава курсове за обучение на продавач – консултант към бюрото по труда.

Издръжката от баща му Б. И. следвало да се превежда по банков път по негова сметка, като му били преведени няколко суми по 160 евро и от септември 2017 г. не са му превеждани суми за издръжка. Никога не получавал пари от баща си на ръка. За него се грижи само майка му.

В досъдебното производство е изготвена ЕЗР с посочена изпълняваща държава Кралство Испания. Отправено е искане да бъде разпитан в качеството на свидетел Б. Р.

И. във връзка с воденото досъдебно производство, както и да бъдат предоставени заверени копия на Решение № 9/2015 г. по дело № 691/2012 г. на Първоинстанционен съд № 1 на гр. Винарос, Кралство Испания и Решение № 7/2016 г. по дело № 78/2015 г. на Провинциален съд, на гр. Кастельон, Кралство Испания, с отбелязване дали са влезли в сила, на коя дата и връчени ли са на страните и на коя дата.

ЕЗР е изпълнена, видно от материалите по делото, като е приложен протокол за проведен разпит на Б. Р. И.. Съгласно показанията на И., същият е запознат, че е следвало да заплаща издръжка, въз основа на решение на испански съд, като заплащал такава до 2017 г., когато било постановено решение на български съд, с което се постановява, че не следва да заплаща издръжка и е спрял да го прави.

2

Писмени доказателства:

Решение № 9/2015 г. по дело № 691/2012 г. на Първоинстанционен съд № 1 на гр.

Винарос, Кралство Испания, съгласно което е увеличена издръжката, която Б. Р. И. следва да изплаща на сина си АНГ. Б. ИВ., определена с Решение № 345 от 27.10.2008 г. на СГС, на 120 евро месечно.

Решение № 7/2016 г. по дело № 78/2015 г. на Провинциален съд, на гр.

Кастельон, Кралство Испания, с което е изменение решение № 9/2015 г. по дело № 691/2012 г. на Първоинстанционен съд № 1 на гр. Винарос, Кралство Испания и е определена издръжка в размер на 160 евро.

Решение № 188889 от 08.08.2017 г. постановено по гр.д. № 65032/2016 г. по описа на СРС, III ГО, образувано, въз основа на искова молба от АНГ. Б. ИВ., срещу Б.

Р. И. с правна квалификация чл. 139 от СК, обективно съединен с иск по чл. 149 от СК.

Видно от решението с исковата молба е поискано Б. И. да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 15.11.2015 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. С решението предявеният от АНГ. Б. ИВ. иск е отхвърлен.

КСППЕ, съгласно която АНГ. Б. ИВ. страда от шизофрения – параноидна форма, понастоящем в терапевтична ремисия. Не са констатирани качествени нарушения на ясното съзнание. Психиката му към момента на прегледа адекватно отразява околната реалност.

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и същото следва да се отмени на първо място на формално основание.

Видно от постановлението за прекратяване наблюдаващият прокурор е приел, че съгласно решение № 7/2016 г. на Второ гражданско отделение на Провинциален съд на Кастельон де ла Плама по дело № 78/2015 г., св. Б. И. е осъден да заплаща издръжка на вече пълнолетния си син, който бил с намалена работоспособност, заради психично заболяване, като размерът на издръжката бил 160 евро на месец, т.е. Б. И. бил субект на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Установено било от показанията на свидетелите С. и И., че до месец август 2017 г. Б. И. е заплащал присъдената издръжка. През месец септември 2017 г. обаче Б. И. спрял да заплаща дължимата издръжка, тъй като бил запознат с решение на български съд по същия казус, следващо решението на испанския съд, съгласно което Б. И. не дължал издръжка. При така изложеното прокурорът от СРП е приел, че липсва субективна съставомерност на деянието от страна на дееца, тъй като св. Б. И. е спрял да заплаща издръжка определена от испанския съд, след като с решение на български съд, което е постановено след испанското решение е отхвърлен искът на А.И., с който същият иска баща му да му заплаща издръжка.

В конкретния случай преценката за прекратяване на наказателното производство на основание субективна несъставомерност на деянието е извършена при грубо погазване правото на защита на Б. И., който не е привлечен като обвиняем в хода на производството, но въпреки това, изрично е посочен като извършител в атакувания прокурорски акт – л. 3 от постановлението. При процедирането по конкретния начин от страна на прокурора, се е стигнало до ситуация при която и самото лице, посочено като извършител на деянието, се явява лишено от възможността да обжалва прокурорския акт (например относно мотивите за прекратяването, доколкото видно от постановлението е прието, че деянието е осъществено от обективна страна), тъй като не разполага със съответното процесуално качество, гарантиращо му това право, а няма каквото и да е съмнение по въпроса за наличието на правен интерес от подобно обжалване, при положение, че Б. И. е изрично посочен като „субект на престъпление 3 по чл. 183, ал. 1 от НК“ и е прието, че същото е осъществено от обективна страна.

От друга страна атакуваният прокурорски акт е и необоснован. В постановление е прието, че Б. И. е субект на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като е осъден да заплаща издръжка на А.И., в размер на 160 евро с решение № 7/2016 г. на Второ гражданско отделение на Провинциален съд на Кастельон де ла Плама по дело № 78/2015 г. като по делото не са събрани доказателства, същото да е влязло в сила, доколкото видно от самото решение същото „подлежи на обжалване според реда и условията на Глави IV и V на дял IV от том II и Заключителна разпоредба 16 от ГПК 1/2000. В досъдебното производство е изготвена ЕЗР с посочена изпълняваща държава Кралство Испания, като видно от изпълнената поръчка, сред които искания е било и да се посочи дали решение № 7/2016 г. на Второ гражданско отделение на Провинциален съд на Кастельон де ла Плама по дело № 78/2015 г., не е изпълнено, като е предоставено единствено копие от решението, без да е отбелязано дали същото е влязло в сила.

От друга страна необоснован е и изводът в постановлението, че Б. И. е спрял да плаща издръжката определена от испанският съд, след като с решение на български съд, което е постановено след испанското решение е отхвърлен иск на А.И. срещу Б.

И., с който иска баща му да му плаща издръжка. Действително по делото е приложено Решение № 188889 от 08.08.2017 г. постановено по гр.д. № 65032/2016 г. по описа на СРС, III ГО, но по делото не е установено, че същото е влязло в сила, а видно от самото решение същото подлежи на обжалване.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното постановление от 20.08.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМК 1297/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 30718/2019 г. по описа на СРП, което е било образувано за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, следва да се отмени, а делото да се върне на СРП по компетентност, при съобразяване на посочените в мотивната част на настоящото определение указания.

По тези мотиви, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, ОПРЕДЕЛИ: