Определение № 72 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. София, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503274 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 122 ОТ ГПК - СПОР ЗА

ПОДСЪДНОСТ.

С определение, постановено в закрито заседание от 25.11.2024 г. по гр. д. № 11070/2020 г., Софийски градски съд, I ГО, 9-ти състав, е повдигнал пред Софийски апелативен съд спор за родова подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на гр. д. № 11070/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 9-ти състав, респективно гр. д. № 24392/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, като е изпратил делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

Софийски апелативен съд счита, че на основание чл. 122 ГПК е компетентен да разгледа и разреши повдигнатия спор за подсъдност, тъй като САС се явява общ по-горен по степен съд на СРС и СГС.

След като прецени данните по делото САС приема за установено следното:

Гр. д. № 24392/2020 г. по описа на СРС, 118 състав е образувано по искова молба на И. В. Н. (заместен в процеса от неговите наследници М. Й. Н., В. И. Н. и И. И. Н.) против С. В. Р. (заместен в процеса от неговите наследници М. Я. Р., М. В. Р. и И. В. В.), за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС собственици на подробно описаната в исковата молба и молби- уточнения ливада са били техните наследодатели Д. и Г. Г.. В исковата молба процесният имот е описан като нива – ливада с пл. № 2269-а, к.л. 721 по кадастралния план от 1950 г., находящ се в местността „Капанджийка”, с площ от 3 562 кв.м. по скица, който имот представлява част от имот с площ от 9 395 кв.м., собствен на общите наследодатели на ищците по силата на Нотариален акт № 156, том XI, регистър № 2156, дело № 2044/1947 г. на нотариус Д. С., I нотариус при Софийски областен съд. В исковата молба се твърди, че общият 1 имот по актуален статут към 2011 г. представлява поземлен имот с идентификатор *** и е с площ от 12 497 кв.м., като същият е идентичен с имота, описан в цитирания нотариален акт от 1947 г. За имота с площ от 3 562 кв.м., но вече с кадастрален № 492, ответникът С. Р. се снабдил с констативен нотариален акт № 100, том III, дело № 543/1994 г. по описа на нотариус И. Н..

По делото е постъпило Удостоверение № 7202005922/14.08.2020 г., издадено от Столична община, отдел ОП Витоша, съгласно което данъчната оценка на имот с идентификатор *** и с площ 12 497 кв.м. е 789 810,40 лева. Същият имот съгласно Скица на поземлен имот № 15-777057 от 25.08.2020 г. на Служба по ГКК – гр. София е с площ от 12 495 кв.м.

СРС е приел, че искът има за предмет вещно право върху недвижим имот, поради което цената му следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК - данъчната оценка на имота, а именно - 789 810,40 лева. Приел е също, че в случая е предявен установителен иск с предмет вещно право върху недвижим имот, а не се касае за обжалване на решение на Общинска служба по земеделие, поради което и специалната подсъдност на районния съд по чл.

14, ал. 3 ЗСПЗЗ е неприложима. Поради това на основание чл. 104, т. 3 ГПК предявеният вещен иск е родово подсъден на окръжен съд, а с оглед местонахождението на имота - на Софийски градски съд. СРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд.

Софийски градски съд, I ГО, 9-ти състав, е приел изпратеното му дело, като е образувал и започнал процесуални действия по гр. д. № 11070/2020 г.

По същото дело е постъпила данъчна оценка от 01.12.2020 г. за имот № 492 с площ от 3 562 кв.м. в размер на 213 862,50 лева.

С молби от 23.12.2020 г. и 17.02.2021 г. ищецът уточнява, че процесният имот е реална част от имот с пл. № 2269 по КТ от 1950 г., последният с площ от 13 560 кв.м., от който за път са били отнети 1088 кв.м.

Процесният имот бил нанесен през 1993 г. в неодобрения кадастрален план на „В.З. Симеоново – север” под № 492 с площ от 3 562 кв.м. Понастоящем имотът е част от поземлен имот с идентификатор *** и с площ 12 497 кв.м. Заявява, че претенцията му е за 1/24 идеална част, получена по пътя на наследяването.

С молба от 20.04.2021 г. ищецът уточнява, че претенцията му е да се признае за установено, че Д. и Г. Г. са били собственици на имот пл. № 2269, кад. лист 721, кв. Симеоново, по плана от 1950 г., понастоящем имот с идентификатор ***. Реална част от имот № 2269 с площ от 3 562 кв.м. е била възстановена на ответника С. Р., което обосновавало правният интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

С молба от 17.05.2021 г. ищецът посочва, че процесният недвижим имот представлява поземлен имот с проектен идентификатор ***, с проектна площ 3 562 кв.м.

Към отговора на исковата молба от ответника С. Р. е приложена данъчна оценка от 02.04.2021 г. на имот с идентификатор ***, с посочена площ от 3 562 кв.м. – 493,70 лева.

Във връзка с дадени указания с Разпореждане от 10.06.2024 г., пълномощникът на ищците с молба от 25.06.2024 г. е уточнил, че „искът е 2 предявен не за цялата площ на имота 3 562 кв.м., а единствено за идеалните части от имота, полагащи се на И. Н. /и вече на конституираните негови наследници/ по наследствено правоприемство.” Във връзка с дадени указания с Разпореждане от 11.11.2024 г., пълномощникът на ищците с молба от 20.11.2024 г. е посочил, че цената на иска е 39 800 лева, без да уточнява по какъв начин е получена тази цена.

За да постанови определението от 25.11.2024 г. по гр. д. № 11070/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 9-ти състав, с което е повдигнат пред САС спор за родова подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на гр. д. № 11070/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 9-ти състав, респективно гр. д. № 24392/2020 г. по описа на СРС, 118 състав, СГС е приел, че след уточняване на исковата молба се установява, че спорът касае част от имот с площ 3 560 кв.м., като доколкото страните са наследници на едни и същи лица - братята Д., Г. и В. Г., ищецът е активно легитимиран да претендира 1/24 ид.ч. от тази част (което се поддържа и от самите ищци). С изрична молба от 20.11.2024г., след указания на съда, ищците са посочили цена на иска от 39 800 лева.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК, според която на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., при цената на иска в настоящия случай под 50 000 лева, съобразявайки обстоятелството, че производството пред СРС е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на СГС, то СГС е приел, че следва да повдигне спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд

Настоящият съдебен състав, като има предвид правното основание на предявения иск, а именно иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който по своята правна същност е вещен иск, с който се цели установяване на правото на собственост на подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот към минал момент (моментът на внасянето на имота в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация), приема, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този вещен иск се определя по данъчната оценка на недвижимия имот, а при липса на такава, цена на вещния иск е пазарната цена на вещното право.

Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 3 от ГПК, на Окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева.

Поради това, за да реши спора за подсъдност, възникнал между Софийски градски съд и Софийски районен съд, съдебният състав трябва да установи цената на предявения иск. Както беше посочено и по-горе, предявен е вещен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с предмет 1/24 идеална част от имот с пл. № 492, с площ от 3562 кв.м., представляващ реална част от имот с пл. № 2269 по КТ от 1950 г. с площ от 13 560 кв.м., от който за път са били отнети 1088 кв.м., последният понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор *** и с площ 12 497 кв.м.

По делото са представени няколко удостоверения за данъчна оценка, издадени от Столична община, отдел ОП Витоша: Удостоверение № 7202005922/14.08.2020 г., съгласно което данъчната оценка на и м о т с идентификатор *** и с площ 12 497 кв.м. е 789 810,40 лева. ;

Данъчна оценка от 01.12.2020 г. на имот № 492 с площ от 3 562 кв.м. в 3 размер на 213 862,50 лева; Данъчна оценка от 02.04.2021 г. на и м о т с идентификатор ***, с посочена площ от 3 562 кв.м. – 493,70 лева.

В констативния нотариален акт № 100, том III, дело № 543/1994 г. по описа на нотариус И. Н., с който ответникът С. Р. е бил признат за собственик на нива от 3 562 кв.м., представляваща имот с пл. № 492, не е описана данъчната оценка, въз основа на която са били изчислени дължимите във връзка с този нотариален акт данъци и такси.

Както беше казано и по-горе, пълномощникът на ищците с молба от 20.11.2024 г. е посочил, че цената на иска е 39 800 лева.

С оглед изложеното, ако се изхожда от посочената от ищците цена на иска – 39 800 лева, същата е с размер под 50 000 лева, която цена на иска е определена от законодателя като гранична за родовата компетентност на районните и окръжните съдилища, то на основание чл.103 и чл.104 ал.1 т.3 от ГПК, предявеният иск е родово подсъден като първа инстанция на Софийски районен съд. Същата родова подсъдност следва и с оглед представените по делото данъчни оценки: тъй като исковата претенция е за 1/24 идеална част от недвижим имот, то 1/24 идеална част дори от най-високата посочена данъчна оценка – тази на имот с идентификатор *** и с площ 12 497 кв.м., е под 50 000 лева ( 789 810,40 лева : 24 = 33 283,76 лева). А 1/24 идеална част от останалите данъчни оценки, които са значително по-ниски, безусловно също ще бъде под границата от 50 000 лева.

По изложените съображения, съдебният състав намира, че данъчната оценка на предявения вещен иск е под 50 000 лева, поради което и на основание чл. 103 и чл. 104, ал. 1, т. 3 от ГПК, същият е родово подсъден като първа инстанция на Софийски районен съд.

В този смисъл, следва да бъде решен повдигнатият спор за подсъдност.

Водим от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ по повдигнатия спор за подсъдност от Софийски градски съд с Определение от 25.11.2024 г., постановено в закрито заседание по гр. д. № 11070/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 9-ти състав, че гр. д. № 24392/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, облазувано по искова молба вх. № 2010363/15.06.2020 г. подлежи на разглеждане от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, пред който е подадена исковата молба и на който е родово подсъдна същата.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и съгласно т. 9, б. „в”, предл. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по 4 тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5