Определение № 762 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С. като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. чрез пълномощника му адвокат М. С. против решение № 3599 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 12350 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д.

П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № 8 с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с административен адрес в град Варна – квартал Аспарухово, ул. “Народни будители“ № 3А, при граници на обекта, съседни самостоятелни обекти в сграда, на същия етаж: ***; ***;

***; под обекта: няма; над обекта: *** и

***, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание член 109 от ЗС; както и е осъден М. Х. Х. да заплати на К. Д. В. и Д. П. В. сумата в размер на 2 280 лева , представляваща сторени от последните съдебно-деловодни 1 разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; като решението е постановено при участието на К. Т. К. и М. Л. К. като трети лица – помагачи на страната на ответника М. Х. Х., на основание член 219, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, че процесното паркомясто е създадено със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна и като такова поради отмяна на посочената заповед с решение на Административен съд – Варна е заличено и не съществува в правния мир. Сочи се, че с решение на Върховен административен съд, приложено към въззивната жалба, посоченото решение на Административен съд – Варна е отменено, следователно въззивникът ползва на годно правно основание закупеното от него с договор за покупкопродажба паркомясто. Също така се набляга, че строежът е въведен в експлоатация през 2023 г., както и върху обстоятелството, че маневрената площ пред гаража на ищците първоначално е определена под 6 м. Излагат се доводи и относно неправилно кредитиране на свидетелските показания на снахата на ищците, тъй като същата е заинтересована от изхода на спора.

С въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ За приемане на решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.

№ 740/2025 г. на ВАС и на призовка по адм.д.№ 4482/2025 г. по описа на ВАС, образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение;

2/ За спиране на производството по настоящото дело до влизане в сила на съдебен акт по оспорване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, доколкото с решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС, е отменено решение № 3169 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена посочената заповед, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна; както и е налице висящо производство във ВАС по негова молба за отмяна на решението, постановено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

2

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че ответникът е закупил 15 кв.м идеални части от ПИ, но индивидуализацията на паркомясто № 89 е направена по заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна, от която ответникът не може да черпи права. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че площта пред гаража на ищците е значително по-малка от нормативно установената за маневриране.

Желае се потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание член 109 от ЗС, като се иска М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д. П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № 8, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение.

Според разпоредбата на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, тоест налице е преюдициалност на едното дело спрямо другото. Според мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на 3 връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В разясненията по точка 5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.

№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид посочената норма от закона е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В случая такава връзка между делата не е налице, защото образуваното дело пред Административен съд – Варна е за оспорване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна, с която е допълнено разрешение за строеж № 25 от 07.02.2018 г. на главния архитект на Община Варна, и това касае обособяване на две нови паркоместа, едно от които е паркомясто № 89 – собственост на ответника Х..

В съдебната практика е утвърдено разбирането за същността на иска по член 109 от ЗС, чрез който собственикът може да иска признаване и зачитане на правото му собственост от всички правни субекти, както и да получи защита срещу всяко неоснователно въздействие или посегателство върху собствената му вещ, включително и при смущаване или ограничаване на пълноценното й ползване по предназначение. Основателността на негаторния иск не е обусловена от незаконността на строителството, поради което и изхода на административния спор с предмет законосъобразността на издадената заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община Варна, с която е допълнено разрешение за строеж № 25 от 07.02.2018 г. на главния архитект на Община Варна, не е преюдициално обстоятелство по отношение на предявения в настоящото производство иск.

Поради това искането за спиране на настоящото производство следва да 4 бъде оставено без уважение, като се приемат като доказателства представените с въззивната жалба и удостоверението от Административен съд – Варна.

Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМ А като доказателства решение № 2503 от 12.03.2025 г., постановено по адм.д.№ 740/2025 г. на ВАС; призовка по адм.д.№ 4482/2025 г. по описа на ВАС, образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение; удостоверение от 02.02.2026 г., издадено по адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, пети състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника М. Х. Х. спиране на производството по настоящото дело до влизане в сила на съдебен акт по оспорване на заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна - адм.д.№ 2115/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, пети състав.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от 5 тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница С. като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. Х. чрез пълномощника му адвокат М. С. против решение № 3599 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 12350 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден М. Х. Х. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху имота на ищците К. Д. В. и Д.

П. В. и прекрати противоправното препятстване на ищците да упражняват собственическите си права в пълен обем по отношение на собствения им недвижим имот, представляващ гараж № 8 с идентификатор *** с площ от 16,33 кв.м, изграден в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с административен адрес в град Варна – квартал Аспарухово, ул. “Народни будители“ № 3А, при граници на обекта, съседни самостоятелни обекти в сграда, на същия етаж: ***; ***;

***; под обекта: няма; над обекта: *** и

***, като ответникът преустанови спирането с лично или друго МПС пред имота на ищците и не извършва действия, с които пречи да ползват собствения си недвижим имот по предназначение, на основание член 109 от ЗС; както и е осъден М. Х. Х. да заплати на К. Д. В. и Д. П. В. сумата в размер на 2 280 лева , представляваща сторени от последните съдебно-деловодни 1 разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; като решението е постановено при участието на К. Т. К. и М. Л. К. като трети лица – помагачи на страната на ответника М. Х. Х., на основание член 219, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, че процесното паркомясто е създадено със заповед № А-66 от 30.08.2022 г. на главния архитект на Община – Варна и като такова поради отмяна на посочената заповед с решение на Административен съд – Варна е заличено и не съществува в правния мир. Сочи се, че с решение на Върховен административен съд, приложено към въззивната жалба, посоченото решение на Административен съд – Варна е отменено, следователно въззивникът ползва на годно правно основание закупеното от него с договор за покупкопродажба паркомясто. Също така се набляга, че строежът е въведен в експлоатация през 2023 г., както и върху обстоятелството, че маневрената площ пред гаража на ищците първоначално е определена под 6 м. Излагат се доводи и относно неправилно кредитиране на свидетелските показания на снахата на ищците, тъй като същата е заинтересована от изхода на спора.

Разпечатката съдържа 51 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/145e6772-6945-4581-87b5-87482fbf52c0