Определение № 5165 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5165 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002100264 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16550/28.09.2023 г., подадена от „Български пощи“ ЕАД, чрез адвокат Г. П., срещу решение № 959 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 20232100500830/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260005 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 473/2017 г. на Районен съд - Царево, с което са отхвърлени исковете, предявени от „Български пощи“ ЕАД срещу „С. Г. Строй Инвестмън” ООД и К. П.

Т., с които се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик на десет индивидуално определени имота – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., подробно описани, ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, тъй като сделката (договор за отстъпено право на строеж), сключена между ищеца „Български пощи“ ЕАД и първия ответник „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД, обективирана в нотариален акт № 135/24.06.2008 г., нот. д. № 314/ 2008 г. на нотариус Д. Ч., е нищожна, поради липса на съгласие на собственика - основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, във вр. с чл. 221, т.

11 ТЗ, във вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 12 и чл. 17, ал. 1, т. 6 ПРУПДТДДУК.

Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е образувано по искова молба на „Български пощи“ ЕАД срещу „С. Г. Строй Инвестмън” ООД и К. П. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е единствен собственик на десет индивидуално определени имота, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че с нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, 1 нот. д. № 314/2008 г. на нотариус Д. Ч. е учредил в полза на първия ответник „С. Г. Строй Инвестмън” ООД право на строеж върху собствения си урегулиран поземлен имот № * в кв.

15 по плана на [населено място], [община], обл. Б., с площ от 340 кв.м, отреден за „поща“, а съгласно действащата кадастрална карта на [населено място] - урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 341 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на ползване: за друг обществен обект, като приемателят следва да построи със свои сили, средства, материали и труд и за негова сметка предвидената за изграждане в поземления имот масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж, с обща разгъната площ от 497.50 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г., до степен на завършеност, като ищецът си запазва правото на строеж върху следния обект: „пощенска станция”, състояща се от „обменно бюро” на площ от 7.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 1.392 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и „поща” на площ от 64.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 12.729 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части, възлиза на 69.79 кв.м. Твърди се, че този договор за учредяване право на строеж е нищожен поради липса на съгласие на собственика по смисъла на чл. 8, ал. 1 ПРУПДТДДУК и са налице предпоставки за обявяване на неговата недействителност, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД. Твърди се, че нищожността на договора за учредяване право на строеж обуславя обстоятелството, че с всички последващи действия на приемателя-строител „С. Г. Строй Инвестмън” ООД, и поконкретно договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, обективиран в нотариален акт № 27, том ІV, рег. № 4480, нот. д. № 534/2015 г. на нотариус М. В., с който първият ответник е прехвърлил на втория ответник К. Т. правото на собственост върху самостоятелни обекти в сграда, подробно описани в сочения нотариален акт, не са прехвърлени права, тъй като праводателят „С. Г. Строй Инвестмън” ООД не е бил собственик на процесните самостоятелни обекти. Съдът е указал на ищцовото дружество да отстрани констатираните от него нередовности с разпореждане от 20.12.2019 г.

С молба от 15.01.2020 г. исковата молба е уточнена и са отстранени констатираните нередовности, като е посочено, че предявеният иск е един и той е установителен - за собственост на посочените в исковата молба самостоятелни обекти, а соченото основание по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за недействителност на договора за учредяване на право на строеж е наведено като възражение, а не като отделен, самостоятелен иск.

Окръжен съд – Бургас е приел, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка след извършен задълбочен и обстоен анализ, поради което и на основание чл.

272 ГПК е препратил към мотивите му. Намерил е, че по делото не е спорно, че с договор за продажба на недвижими имоти, частна общинска собственост, сключен с община Царево на 29.12.2005 г., вписан на 13.01.2006 г., „Български пощи“ ЕАД, чийто собственик на капитала е държавата, е придобило собствеността върху дворно място с площ от 352 кв.м, представляващо УПИ * в кв. 15 по плана на [населено място], отреден за „поща“, който по КККР на [населено място] образува поземлен имот с идентификатор ***. Върху този имот с нотариален акт № 135, том ІІ, peг. № 1867, нот. д. № 314/2008 г., след решение на съвета на 2 директорите на това дружество от 11.09.2007 г. за избор на инвеститор, в полза на „С. Г.

Строй Инвестмън“ ООД, чрез пряко договаряне е сключен договор за учредяване право на строеж, срещу задължението за изграждане в имота на предвидената масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО, състояща се от партерен етаж, два жилищни и един подпокривен етаж, с обща разгъната площ от 497.50 кв.м, съгласно одобрен архитектурен проект от 26.09.2007 г., до степен на завършеност, като ищецът си запазва правото на строеж върху следния обект: „пощенска станция”, състояща се от „обменно бюро” на площ от 7.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 1.392 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и „поща” на площ от 64.00 кв.м, на партерен етаж, ведно с 12.729 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като площта на пощата, ведно с общите части, възлиза на 69.79 кв.м. Няма спор също, че за сключване на договора за учредяване на право на строеж е било дадено разрешение, обективирано в представеното в нотариалното решение на министъра на транспорта по протокол № ПД-283/12.11.2007 г., който съгласно устава на „Български пощи“ ЕАД упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в търговското дружество. Волята за сключване на договора е изразена ясно и изрично в мотивите на даденото разрешение; същото е обвързано с приетите от СД на „Български пощи” ЕАД решения от 11.09.2007 г. и 19.10.2007 г. за избор на инвеститор и определяне на насрещната престация по договора за учредяване право на строеж, възпроизведена в т. 3 на решението - вместо заплащане на цената на правото на строеж, в полза на „Български пощи“ ЕАД да се прехвърли правото на собственост върху пощенска станция с площ от 71 кв.м, в степен на пълно завършване „до ключ“. За изградената в имота сграда е издадено разрешение за строеж № 198 от община Царево. На 21.04.2008 г. е одобрено изменение на одобрения с разрешението за строеж инвестиционен проект. По заявление № 53-00-1298/16.10.2012 г., от община Царево на 21.01.2014 г., на основание чл. 181 ЗУТ, е издадено удостоверение, съгласно което сградата е била завършена в груб строеж. С нотариален акт № 27/03.09.2015 г., том ІV, рег. № 4480, нот. д. № 534/2015 г. за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума, „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД - длъжник по съществуващи облигационни отношения, е прехвърлило на К. П. Т. - кредитор по съществуващи облигационни правоотношения, правото на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в цитирания по-горе нотариален акт, при обща продажна цена на самостоятелните обекти в размер на 37 703.80 лв. без ДДС, за погасяване частично на парично задължение, възникнало по силата на договор за заем в размер на 300 000 лв., сключен на 23.06.2008 г. между К. П. Т. (заемодател) и „С. Г. Строй Инвестмън“ ООД (заемополучател), като задължението се погасява до размера на общата продажна цена в размер на 37 703.80 лв. без ДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:

В тежест на ищеца по така предявения положителен установителен иск за собственост е да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответниците, в настоящия случай - фактите, които обуславят нищожността на договора за учредяване на 3 право на строеж на „С. Г. Строй Инвестмън” ООД. Ответниците следва да докажат фактите, въз основа на които почиват техните възражения.

Съдът е намерил за неоснователни възраженията във въззивната жалба във връзка с доклада на Районен съд – Царево – че същият е непълен и неточен, като липсвало указание към страните кои са релевантните обстоятелства, от които всяка страна черпи права, не била определена правилно правната квалификация на правата, претендирани от ищцовото дружество, в резултат на което били останали неизяснени фактическите и правни рамки на спора. Приел е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове за собственост върху посочени в исковата молба недвижими имоти, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу двамата ответници. След размяна на книжата и постъпване на отговор от ответниците, с определение от 17.03.2020 г. е изготвен доклад, с който е посочена правна квалификация на иска, делото е докладвано съобразно фактическите твърдения на страните. С протоколно определение от 07.11.2022 г. докладът на съда е допълнен с направеното от 15.01.2020 г. писмено уточнение на исковата молба.

Окръжен съд – Бургас е визирал, че с определение по чл. 267 ГПК от 01.06.2023 г. е дал възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, в случай че такива са пропуснали да извършат, вследствие на непълнота на доклада на първоинстанционния съд, като пред въззивната инстанция не са направени доказателствени или други искания от нито една от страните. В тази връзка е посочил, че дейността на въззивната инстанция не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което второстепенният съд не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Действително регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези 4 процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, конто са пропускали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Окръжен съд – Бургас е приел и че по делото липсват други, различни факти, които страната да не е могла да въведе своевременно като основание на предявените права; липсват и други доказателства, разколебаващи установеността на фактите, при които е разрешен правният спор.