Определение № 1217 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1217 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501060 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Т., против Разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 1682 от 28.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3927/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр.с., в частта с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Н. С. Ф. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 25,54 лева, дължимо за периода от 15.09.2023 г. до 15.03.2024 г. и законна лихва в размер на 50,75 лева за периода от 15.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, както и че неправилно е извършил преценка за наличие на неравноправна клауза в договора в противоречие с чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. По отношение на договорното възнаграждение се твърди, че същото не е уговорено в противоречие с добрите нрави, тъй като е в рамките на допустимия размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложени са оплаквания по отношение на законната лихва, представляваща последица от уважаване на иска, чийто размер подлежи на установяване в изпълнителното производство. Относно лихвите за забава се сочи, че същите се дължат за ползване на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начисляват само върху невърнатата част от главницата. Иска се разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено 1 издаване на заповед за изпълнение по отношение на обжалваните вземания.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Н. С. Ф., ЕГН ********** от *** за заплащане на следните суми: главница в размер на 200 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 25,54 лева, дължимо за периода от 15.09.2023 г. до 15.03.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 80 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 80 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева; лихва за забава в размер на 33,15 лева от 16.09.2023 г. до 15.03.2024 г.; законна лихва в размер на 50,75 лева, дължима от 15.032024 г. до 26.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № *** от 21.08.2023 г.

Съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата от 200 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност. По отношение на останалите претендирани вземания, е отхвърлил заявлението, като е приел, че същите се основават на неравноправни клаузи.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. Проверката за съответствието на искането със закона и добрите нрави по същество представлява преценка за действителност на договора, от който заявителят черпи правата си, поради което възраженията на частния жалбоподател, че заповедният съд няма правомощие да се произнася по валидността на сделката, са неоснователни.

Едно от съществените изисквания на действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК е в същия да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 2 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но и без необходимост от специални знания може да се заключи, че същият не отразява неговата реална стойност, тъй като не включва всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. сумата на предоставената главница, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед дължимостта единствено на чистата стойност на кредита, е безпредметно обсъждането на останалите наведени възражения, касаещи уговорената договорна лихва и лихва за забава.

Заповедният съд е разпоредил плащането на чистата стойност по кредита в размера, претендиран от заявителя, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и в съответствие с чл. 23 от ЗПК е отхвърлил останалите претенции като неоснователни, с оглед на което в отхвърлителната част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 1682 от 28.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3927/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIХ гр.с., в обжалваната част, с която е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Н. С. Ф. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 25,54 лева за периода от 15.09.2023 г. до 15.03.2024 г. и законна лихва в размер на 50,75 лева за периода от 15.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4