Определение № 207 от 17.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Ловеч, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500078 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 1576/10.02.2026 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Ек.К., срещу Разпореждане № 181/31.01.2026 г. по ч.гр.д. № 61/2026 г. на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. С. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***** и настоящ адрес: гр. *****, за следните парични вземания: 1. главница в размер на 294.76 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г.- неплатена падежила главница в размер на 294.76 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 2. договорна лихва в размер на 47.54 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 47.54 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 3. друго парично вземане - 115.02 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 115.02 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 4. друго парично вземане - 163.62 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 163.62 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 5. такса 255.65 EUR от 19.01.2025 г. - неплатени такси 1 по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 6. такса 15.34 EUR от 04.11.2024 г. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; 7. мораторна лихва 37.15 EUR за периода от 21.09.2024 г. до 21.01.2026 г.

- лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението и за разноските на заявителя:

15.79 EUR - държавна такса; 117.60 EUR за юрисконсултско възнаграждение и 51.10 EUR за подготовка на документи на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.13 , ал.2 НЗПП.

Излага аргументи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК законодателят е предоставил правомощие на заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Счита, че първата хипотеза клаузата следва да бъде обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящия случай. По отношение на втората хипотеза излага аргументи, че заповедният съд е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП. Изтъква, че неправилно районният съд не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение. Счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, като Кредитополучателят е бил уведомен за тях.

Излага доводи, че кредиторът няма задължение да посочва методиката на формиране на ГПР и в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока.

На следващо място изтъква, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тя подлежи на установяване в изпълнителното производство. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава, защото кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, тъй като лихвата за забава представлява обезщетение за допуснато от длъжника неизпълнение. В заключение твърди, че предвид действителността 2 на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор за кредит е действителен и е породил своите правни последици.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане, с което се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. С. Ж., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно претендираните вземания за главница в размер на 294.76 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г., договорно възнаграждение в размер на 47.54 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 37.15 евро за периода от 21.09.2024 г. до 21.01.2026 г., ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното погасяване на задължението, като му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 61/2026 г. по описа на РС Ловеч е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. С. Ж., ЕГН **********, за следните суми: 1.главница в размер на 294.76 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г.- неплатена падежила главница в размер на 294.76 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 2. договорна лихва в размер на 47.54 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 47.54 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 3. друго парично вземане - 115.02 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 115.02 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 4. друго парично вземане - 163.62 EUR за периода от 20.08.2025 г. до 20.01.2026 г. неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 163.62 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 20.08.2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законна лихва от 22.01.2026 г; 5. такса 255.65 EUR от 19.01.2025 г. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 3 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 6. такса 15.34 EUR от 04.11.2024 г. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата; 7. мораторна лихва 37.15 EUR за периода от 21.09.2024 г. до 21.01.2026 г.

- лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението и за разноските на заявителя:

15.79 EUR - държавна такса; 117.60 EUR за юрисконсултско възнаграждение и 51.10 EUR за подготовка на документи на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.13 , ал.2 НЗПП.

В заявлението са изложени единствено твърдения, че вземането му произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40027911072 от 27.08.2024 г., който е приложен към същото с погасителния план.

С Разпореждане № 181/31.01.2026 г. по ч.гр.д. № 61/2026 г., ЛРС е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, срещу длъжника Р. С. Ж.. В мотивите на разпореждането заповедният съд е приел, че в случая са приложими ЗПК и ЗЗП, като предоставените допълнителни услуги не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК и не са включени в ГПР, а претенцията са такси е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК. Направен е извод, че е нарушено изискването за равновесие между правата и задълженията на страните, което насочва към хипотезата на чл.143, т.5 от ЗЗП.

На следващо място е отбелязано, че разходите за допълнителни услуги са включени в месечната погасителна вноска, която е основа за определяне на месечната възнаградителна лихва, съответното лихвата за забава. Изложени са аргументи, че при погасяване на 12 месечни вноски от страна на кредитополучателя, с извършеното плащане са погасявани задължението за главница, договорна лихва и допълнителни услуги, като клаузата за последните е вероятно неравноправна/нищожна и платеното за тях е недължимо. В заключение е направен извод, че в това производство не може да се установи реалния размер на дълга с оглед прилагане на чл.23 от ЗПК, тъй като не е ясно с изплатеното точно каква част от вземанията са погасени. С тези мотиви заповедният съд е отхвърлил и заявлението за претендирано договорно възнаграждение и двата вида лихви, тъй като в изчисляването им е включена сумата за ДУ и лихва по ДДУ.

Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд извод.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се 4 основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.