Решение № 539 от 26.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220104154 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 34, ал. 1 от ЗС – делба, първа фаза.

Ищцата М. И. Г. чрез пълномощника си адвокат П. е предявила против ответниците И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г. иск за делба на съсобствените им недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Пазарджик, адрес на имота: с. В., ул.

„******, площ 1 342 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 171, кв. 53, парцел VI, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с приращенията и подобренията в имота и ведно с построените в него сгради, както следва: сграда с идентификатор ***, застроена площ 36 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, застроена площ 68 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, застроена площ 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: гараж; сграда с идентификатор ***, застроена площ 80 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Твърди, че имотите са придобити от страните по наследство от И. З. Г., починал на ****** г., и съпругата му М. В. Г., починала на ****** г., като ищцата е тяхна дъщеря, а ответниците – техни внуци, деца на починалия на ****** г. техен син С. И. Г..

Поземленият имот, ведно със сграда с идентификатор *** били 1 придобити от наследодателите по давност, за което бил съставен Нотариален акт № 122 от 28.03.1979 г., том I, дело № 301/1979 г., а останалите сгради били построени от наследодателите по време на брака им. С Нотариален акт № 21 от 10.02.2016 г., том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016 г. М. В. Г. продала на ищцата притежаваните от нея 4/6 идеални части от недвижимите имоти. Така заедно с притежаваната по наследство от И. З. Г. идеална част от имотите, ищцата притежавала общо 5/6 идеални части в съсобствеността.

Останалата 1/6 идеална част принадлежала на ответниците при квоти по 1/18 идеална част за всеки от тях. Поради невъзможност за доброволна подялба на имотите, моли имотите да бъдат допуснати до съдебна делба при посочените квоти. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г. чрез пълномощника си адвокат Б. признават, че заедно с ищцата са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, но оспорват сочените от ищцата квоти в съсобствеността. Оспорват приживе М. В. Г. да е продала на ищцата своя дял от имотите, като е упълномощила ищцата да се разпорежда с тях. В случай, че е налице упълномощаване, оспорват упълномощителката да е могла да разбира или ръководи действията си при упълномощаването, тъй като през последните 5 години от живота си е страдала от деменция. Правят възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21 от 10.02.2016 г., том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016 г. С оглед на това молят да бъде допусната съдебна делба между страните при квоти по ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответниците.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С Нотариален акт № 122, т. I, дело № 301/1979 г. от 28.03.1979 г. И. З. Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 1 300 кв.м., ведно с построената в него къща на 66 кв.м., съставляващо парцел VI-171 в кв. 53 по плана на с. В., Пазарджишки окръг, при съседи: М. И. Г., С. Н. К., И. П. Ш. и улица.

И. З. Г. е починал на ****** г. и е оставил за свои наследници по закон дъщеря си М. И. Г., сина си С. И. Г. и съпругата си М. В. Г..

Синът му С. И. Г. е починал на ****** г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си И. С. У. и Е. С. Р., сина си К. С. Г. и съпругата си Т. К.

Г., починала на ****** г.

С Нотариален акт № 21, том II, рег. № 1635, нот.д. № 161/2016 г. от 10.02.2016 г. М. В. Г. е продала на дъщеря си М. И. Г. собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: УПИ VI-171 в кв. 53 по плана на с.

В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построените в имота сгради: полумасивна едноетажна жилищна сграда с един редовен жилищен етаж и един вкопан избен етаж на площ от 66 кв.м., полумасивно жилище (лятна кухня) на площ от 21 кв.м., масивен гараж на 2 площ от 24 кв.м., паянтова стопанска сграда на площ от 60 кв.м. и паянтов навес на площ от 14 кв.м., при съседи на имота: изток УПИ V-167, запад УПИ VII-171, север УПИ IV-170 и юг улица.

М. В. Г. е починала на ****** г. и е оставила за свои наследници по закон дъщеря си М. В. Г. и по право на заместване децата на починалия преди нея неин син С. И. Г., както следва: И. С. У., Е. С. Р. и К. С. Г..

Свидетелят К. Г. Д., без родство със страните, установява, че познава ищцата М. Г. и нейната майка М. Г.. Около 2016 г. М. направила пълномощно на ищцата, с което й оставила своя дял от имота, защото на сина си купила апартамент. М. била в нормално съС.ие. Била здрава психически, можела да разбира свойството и значението на това, което върши. Нямала психическо заболяване. Последните месеци преди да почине не познавала хората, но това било няколко месеца преди да почине. М. починала в дома на свидетеля.

Взелия у дома си, защото нямало кой да се грижи за нея. Когато починала, М. била над 80-годишна, на около 86 години. Живяла у свидетеля около 2 месеца преди смъртта си. Тогава тя вече била започнала да става неадекватна и някой трябвало да се грижи за нея. За пълномощното свидетелят знае от ищцата. Тя му го казала много преди да вземат М. да живее у тях.

Свидетелката Й. К. Д., леля на ответниците, установява, че познава М.

Г.. Тя била баба на ответниците и майка на ищцата. М. имала най-добри отношения с внуците си. Свидетелката не знаела, че тя била дала пълномощно на ищцата. М. нямала памет, губела си ума, не била адекватна.

Това започнало може би от 2016-2017 г. и продължило докато починала. Тя не познавала кой е около нея. Случвало се да отива в дома на свидетелката и да търси внуците си. Като я помолили да влезе, тя сякаш не знаела точно къде е и си тръгвала. М. живеела сама. Преди да почине, може би, дъщеря й я била взела при себе си в същото село. М. не била й споделяла, че иска да компенсира дъщеря си, тъй като била помогнала на сина си да си закупи жилище.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствен недвижим имот. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между страните върху делбения имот на посоченото в исковата молба правно основание, съществуването на имота, предмет на делба, към момента на приключване на устните състезания и годността му да е обект на съдебна делба.

Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства по делото, че са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в с. В., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик и представляващ УПИ, ведно с построените в него сгради. Съсобствеността е възникнала по силата на наследственото правоприемство, настъпило със смъртта на общия наследодател И. З. Г..

Спорен по делото с оглед възраженията на ответниците е въпросът за 3 действителността на сключения на 10.02.2016 г. между М. В. Г. и ищцата М.

И. Г. договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от съсобствения имот, имащ значение за квотите на съделителите в съсобствеността.

Възражението на ответниците за недействителност на договора за покупко-продажба, като сключен от пълномощник без представителна власт, а при условията на евентуалност – при невъзможност на упълномощителяпродавач да разбира или ръководи действията си при упълномощаването е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване твърдението си за липса на представителна власт на ищцата да се разпорежда с имота от името на продавача М. В. Г., както и невъзможността на последната да разбира или ръководи действията си при упълномощаването поради влошено психическо съС.ие.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват твърденията на ответниците договорът за покупко-продажба да е сключен без валидно учредена представителна власт в полза на ищцата. В тази насока по делото беше представен официално заверен препис от подписаното от М. В. Г. пълномощно в полза на ищцата М.

И. Г., а подписът й не бе оспорен от ответниците.

Не се установи също така при условията на пълно и главно доказване при упълномощаването М. В. Г. да не е могла да разбира или ръководи действията си. За установяване на психичното й съС.ие бяха разпитани свидетелите Д. и Д.. Като обсъди показанията им, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът намира за достоверни и обективни показанията на свидетеля Д..

На първо място свидетелят Д. не е заинтересован от изхода на делото предвид липсата на родствени или други връзки със страните, докато свидетелката Д. е леля на ответниците, което поставя под съмнение достоверността на показанията й по смисъла на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетеля Д. също така са по-конкретни и от тях се установява, че той има преки впечатления и ежедневни наблюдения от здравословното, в т.ч. психическо съС.ие на упълномощителката. Свидетелят е категоричен, че преди смъртта си и конкретно към датата на съставяне на пълномощното през 2016 г. упълномощителката е била в нормално психическо съС.ие, била е адекватна и е могла да разбира свойството и значението на действията си. За достоверността на показанията му свидетелства и фактът, че същият не спести неизгодното на ищцата обстоятелство, че през последните месеци от живота си упълномощителката е станала неадекватна и не е познавала хората, което е наложило да бъде гледана в дома му до смъртта й.

От друга страна показанията на свидетелката Д. са твърди общи и неконкретни. В разпита си свидетелката заявява, че през последните години от живота си упълномощителката не е била адекватна и не е разпознавала близките си, но не е категорична за времето, когато е изпаднала в това съС.ие, 4 като посочва ориентировъчно 2016-2017 г. Процесното пълномощно е съставено в началото на 2016 г., което поставя под съмнение дали към датата на подписването му упълномощителката вече е била изпаднала в описваното от свидетелката съС.ие. Също така свидетелката няма преки, ежедневни и непосредствени наблюдения от психическото съС.ие на упълномощителката, а впечатленията й са по-скоро изолирани и инцидентни и се изчерпват с откъслечните й срещи с нея. Показанията на свидетелката също така не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, например медицински документи, епикризи, изследвания, рецепти за изписани лекарства и други подобни, които биха могли да установят наличието на влошено психическо съС.ие на упълномощителката. Освен това неразпознаването на близките и неориентираността на М. В. Г., дори и такива да са били налице към датата на упълномощаването, не означава категорично, че тя не е била в съС.ие да разбира и ръководи действията и постъпките и да осъзнава извършеното. В този смисъл показанията на свидетелката Д. не биха могли да установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на такова специфично психическо съС.ие на упълномощителката, при което тя да не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията.

С оглед на изложеното съдът намира за недоказано възражението на ответниците, че М. В. Г. не е упълномощила надлежно ищцата да я представлява при сключване на договора за покупко-продажба на 4/6 идеални части от процесния имот и не е могла да разбира или ръководи действията си при упълномощаването, а сключеният между М. В. Г. и ищцата договор за покупко-продажба е валиден и е породил желаните от страните правни последици.