Решение № 195 от 06.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. М., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630103239 по описа за 2025 година

Разглежда се осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда.

Ищцата Н. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Б., обл.М., ул.,,Г.Д.‘ № *********** е предявила срещу,,*********, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:

***** осъдителен иск за заплащане на сумата от 4 090,34 EUR /8000лв./обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие от смъртта на нейния баща- К. Е. М., ЕГН ********** по време на изпълнение на трудовите му задължения като служител при ответника, като смъртта настъпила на дата 18.08.2025 г. около 15:45 ч. на работното място в ***** ,,*****‘‘АД ******.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли в цялост при съответните правни последици.

Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.

Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен.

Съображенията на РС-М. са следните:

1

По делото са приобщени писмени и гласни доказателства.

От събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ответникът не оспорва, че К.Е.М. е бил негов служител, както и, че смъртта му на дата 18.08.2025 г. е настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения в асфалтова база ,,*******.

Видно е от заключението на вещо лице д-р И.И.-съдебен лекар по назначена съдебно-медицинска експертиза на труп, че смъртта на работника е настъпила поради сърдечна болест-исхемична болест на сърцето, остра сърдечна и дихателна недостатъчност, вследствие повторен инфаркт на миокарда/ болестна причина за смъртта/.

Заради смъртта на К.Е.М. е водено досъдебно производство от ОП-М. за извършено престъпление от общ характер по чл. 123, ал.1 от НК, което е завършило с Постановление от 10.11.2025 г. на наблюдаващия прокурор Е. А. за отказ да се образува досъдебно производство, на осн. чл. 199, ал.1, вр. чл.

243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като прокурорът е приел, че няма данни за престъпление, тъй като смъртта е настъпила вследствие на заболяване.

Разпитаната в съдебно заседание св. К.К.А./майка на ищцата/ даде показания, че условията, при които работил К.Е.М. пред смъртта си били ,,недобри‘‘- прах, пепел, мръсотия, неописуема жега. Работил и съботите, работата била мнго тежка, прибирал се много изморен вкъщи. Също така 6 месеца не бил получавал заплата и това го натоварвало психически. Споделял на свидетелката, че не се отнасяли добре с него на работа, оплаквал се от началниците. В деня на инцидента, отивайка на работа, се чувствал много добре,нямало му абсолютно нищо. На свидетелката й направило впечатление, че обувките не били на К.Е., когато видяла трупа и бил с чисти дрехи, а казвали, че бил паднал. От друга страна дъщерята на свидетелката-ищцата след случилото се с баща й се почувствала зле, започнала да има проблеми с корема, болки, да пие лекарства, които трябвало да пие доживот.

Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-безпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.

Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му обект на правото на лична /физическа/ 2 неприкосновеност.

Съгласно чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда:,, За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им‘‘.

Легална дефиниция на понятието ,,трудова злополука‘‘ дава чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която разпоредба:,,Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Видно е от гореизложеното, че за да е една злополука квалифицирана като трудова, следва да са налице в кумулативност 2 предпоставки- това да е станало по време и във връзка с работата. В случая, безспорно е, че смъртта е настъпила по време на работния ден. Не е налице обаче втората предпоставкасмъртта на К.М. да е във връзка с работата, т.е. да е настъпила пряко от злополука, произхождаща от работния процес. В случая, смъртта е настъпила от сърдечна болест на работника-исхемична болест на сърцето, остра сърдечна и дихателна недостатъчност, вследствие повторен инфаркт на миокарда/ болестна причина за смъртта/, която не е установено да се е породила пряко от работния процес.

В процеса не се установи също така, нарушение от страна на работодателя на правила за безопасни и здравословни условия на труд, довели до смъртта на работника, или същият при знание на работодателя да е допускат въпреки болестта си до работното място, в нарушение на правилата за безопасност. Не е налице и призната трудова злополука. Също така, както вече се отбеляза, не се събраха безспорни доказателства К.М. да е бил подлаган на рискови условия на труд, извънредно натоварване и т.н., което да е в пряка причинно –следствена връзка с настъпилата му смърт- от приетите писмени доказателства може да се заключи, че смъртта е настъпила внезапно, поради сърдечен здравословен проблем на работника, който инцидент не следва да се квалифицира като трудова злополука, според легалното й понятие.

Водим от горното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ следва да се уважи отхвърли изцяло,като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати в полза на ищеца сторените от него деловодни разноски-150 евро юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл . 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК 3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ, предявен от Н. К. М., ЕГН ********** срещу ,,******, ЕИК: ******* за заплащане на сумата от 4 090,34 EUR/8000лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането- обезщетение за неимуществени вредипсихологически болки и страдания, претърпени от Н. К. М., ЕГН **********, вследствие от смъртта на нейния баща- К.Е.М., ЕГН ********** настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения като служител при ,,*******, ЕИК: *********, като смъртта настъпила на дата 18.08.2025 г. около 15:45 ч. на работното място в Асфалтова база ,,*******‘‘********** ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК НАТАЛИ К. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *******, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.М., ****** № сумата от 150 евро- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – М.: _______________________ 4