Решение № 10201 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10201 гр. С, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110163242 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. А. ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ срещу С. - П.И.М, за заплащане на сумата от 1091.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от задържането на трудовата книжка на ищцата за периода от 29.08.2024 г. до 24.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор *** от 29.07.2024 г., между страните е съществувало трудово правоотношение., въз основа на което е заемала длъжността „***”.

Твърди се, че договорът бил сключен за неопределено време на основание чл.67, ал. 1, т. 1 от КТ, със срок на изпитване по чл.70 от КТ за 6 месеца, установен в полза на работодателя и с основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева. Сочи се, че със заповед №***/29.08.2024 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищцата било едностранно прекратено от страна на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ във връзка с чл.70 от КТ, считано от 29.08.2024г., която била връчена на ищцата на същата дата.

Изтъква се, че към моментна на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, трудовата й книжка се намирала при ответника, който не изпълнил задължението си да оформи и да върне незабавно трудовата й книжа.

В тази връзка ищцата подала сигнал до ***“, гр. С, която разпоредила на ответника да върне незаконосъобразно задържаната трудова книжка. Твърди, се че след намесата на контролните органи на 24.09.2024г. ищцата получила трудовата си книжка.

1

С оглед изложеното, ищцата моли предявения иск да бъде уважен.

Ответникът, редовно уведомен, в срока за отговор е депозирал отговор на исковата молба, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на ищцата, че трудовата й книжка е била предадена за съхранение от работодателя. Твърди, че трудовата книжка на ищцата се е намирала в нейно държане и след прекратяването на трудовото й правоотношение е била информирана в устна форма от служител човешки ресурси, че следва да представи незабавно трудовата си книжка за надлежно оформяне. Изтъква се, че ищцата не е представила трудовата си книжка нито в деня на прекратяване на ТПО, нито в следващите непосредствено дни.

Твърди, се че ищцата представила трудовата си книжка на работодателя чак на 05 септември 2024 г., като същата била оформена и върната на 24.09.2024 г.

Излага се, че била канена многократно да представи книжката си за оформяне.

Моли да се приеме, че изключителна вина има за тази забава за оформяне на трудовата книжка има ищцата. С оглед изложеното, моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е предявил срещу третото лице помагач Д. М. Р. с ЕГН:

********** обратен осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал.1, вр. с чл. 203 КТ за заплащане на сумата от 545.50 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че между Д. М. Р. и С. - П.И.М е сключен трудов договор № ***/07.06.2024 г., с който ответницата е назначена на длъжност „***“ в лечебното заведение с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 лева. Излага се, че ответницата по обратния иск е приела на 05.09.2024 г. трудовата книжка на ищцата А., като вместо да предприеме действия по оформянето и връщане й, е постигнала уговорка за връщане в по-късен момент, за което дала писмени обяснение по случая. Твърди се, че поведението си ответницата по обратния иск е допуснала небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, с което е нанесла вреда на работодателя поради което се прави искане обратният иск да бъде уважен, в случай че ищецът по главния иск бъде осъден да заплати претенцията на първоначалния ищец.

С Разпореждане № 182715 от 11.12.2024г., съдът е конституирал като на осн. чл. 219, ал.3 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника Д. М.

Р..

Ответникът по обратния иск Д. М. Р., в срока по чл. 131 ГПК, подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че е в трудово правоотношение с ответника. Твърди, че С. А. занесла за попълване трудовата си книжка на 05.09.2024 г. Предвид предстоящите почивни дни, се уговорили ищцата да получи трудова с книжка, на 10.09.2024 г. Сочи, че на 10.09.2024 г., колежката й К.ДЖ се върнала след ползване на платен годишен отпуск и тя поела ангажимент да оформи окончателно трудовата книжка. Уведомила я за уговорката с г-жа А. да получи трудовата си книжка в този ден. През същия ден няколко пъти напомнила на г-жа ДЖ за тази уговорка и за необходимостта да се обади по телефона на г-жа А., но отговорът бил, че „още не е готова".

2

Твърди, че при сключването на трудовия й договор със С. - П.И.М." било предвидено да приеме изцяло работата по управление на човешките ресурси в болницата, но фактическо предаване на дейността не било извършено.

Посочва, че г-жа ДЖ продължила да изпълнява изцяло дейностите, свързани с назначаване, прекратяване, изменение на трудови правоотношения и изготвяне и изменение на щатно-длъжностни разписания и др. подобни, за които ответницата не получавала необходимата информация. Моли съдът да отхвърли предявения обратен иск.

С протоколно определение № 12872/16.05.2025г., в проведеното на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение, чрез увеличаване на предявения от ищеца иск по чл. 226, ал.2 КТ, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 1703,54 лева.

Със същото протоколно Определение съдът е допуснал изменение, чрез увеличаване на предявения от ответника обратен иск, като същия следва да се счита за предявен срещу третото лице – помагач Д. Р. за сумата от 851,77 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на трудов договор № ***2 от 29.07.2024 г., между С. А. и С. - П.И.М, като ищцата е заемала длъжността „***”.

Не се спори, че със заповед №***/29.08.2024 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищцата било едностранно прекратено от страна на работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ във връзка с чл.70 от КТ, считано от 29.08.2024г., която заповед била връчена на ищцата на същата дата.

По претенцията на ищеца с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка, за да се произнесе, съдът съобрази:

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е нормативно определен в чл. 226, ал. 3 от КТ - на обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя – чл. 350, ал. 1 от КТ и чл.

6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

3

Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателят възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя, като обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социалноосигурителни права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица.

В настоящия случай трудовото правоотношение с ищеца е билo прекратено на 29.08.2024г., като ответникът в отговора на исковата си молба не оспорва, че трудовата му книжка е върната на 24.09.2024 г., а и последното е видно от представения по делото писмен документ (л.89).

От извършената от ***“, гр. С проверка (л.7), във връзка с подаден от ищеца сигнал, се установява, че са констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на ответника във връзка със забавяне връщането на трудовата книжка на ищцата.

От показанията на свидетеля ЗПА. – дъщеря на ищцата, се установява, че си спомня майка й да е започнала в болница през месец август 2024г. Сочи, че началото на септември искала да напусне. Свидетелката споделя, че на 02.09.2024 г. закарала майка си до болницата, за да предаде трудовата си книжка.Спомня се си вечерта, когато се прибрала, майка й била ядосана, защото не й били оформили книжката на същия ден. Споделя, че на 05.09.2024г., двете заминали на екскурзия, за 10 дни, като на 12.09.2024г. се върнали.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелят ЗПА., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от 4 събраните по делото доказателства.

По почин на ответника, в хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят К.Г.ДЖ, който посочва, че работи в болницата от 39 години на длъжност „***“. Посочва, че като служител оформя трудовите книжки на служителите. Спомня си, че ищцата работила 1 месец в болницата, като на 29.08.2024г. и бил прекратен трудовият договор, като и при прекратяването я уведомила, че трябва да си донесе трудовата книжка за оформяне.Твърди, че била в отпуск 01.09.2024г. - 10.09.2024г. Сочи, че докато била в отпуск я замествала Д.Р. Излага твърдения, че след като се върнала от отпуск оформила трудовата книжка на ищцата. Спомня си, че около 15-16.09.2024г. звъняла по телефона на ищцата и я поканила да си вземе трудовата книжка, но тя и отговорила, че ще дойде да си я вземе на по-късна дата. Посочва, че не е канела писмено ищцата да си вземе трудовата книжка. Споделя, че е работила с г-жа Д. Р.. Изтъква, че при окончателното оформяне на трудовата книжка задължително се подписва от директор и главен счетоводител.