Решение № 4475 от 23.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10988/2022
- Вид
- Решение № 4475
- Подписан
- 23.11.2022
- Състав
- ТАНКА ПЕТРОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4475 гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110210988 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. С. Д. от гр. София*********** против Наказателно постановление № 22-4332-013804/20.07.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят Д. не е знаела, че управлявания от нея на инкриминираната лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, което изключвало виновното й поведение.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ход на делото е даден по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване.
В проведеното по делото съдебно заседание административно – наказващият орган се представлява от пълномощника си –юрк.Панайотова, 1 която в дадения ход по същество пледира съдът да потвърди обжалваното НП. Подробни аргументи за това излага в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски, ако същите надвишават минималния размер по Наредба № 1/2009 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2022 г., около 09:37 часа по главен път Е-871 с посока на движение от гр.София към с.Драгичево жалбоподателят Е. С. Д. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № СА 33 18 СР, собственост на Симеон Емилов Димитров.
При разклона за с. Владая автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –ОПП, при която се установило, че същият е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022 г.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 28.06.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани каквито и да било доказателства, че Е. Д. е била уведомена, че е била извършена служебна дерегистрация на управлявания от нея лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно производство и изпратил материалите по преписката на Началник отдел „Пътна полиция“ за преценка наличието на предпоставки за образуване на административно–наказателно производство и налагане на административно наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция” на 20.07.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Е. С. Д. е санкциониран за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка -картон на водача, постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 28.06.2022 г. по пр.преписка № 27316/2022 г. по описа на СРП, Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, справка от КАТ за регистрацията на МПС - „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № СА 33 18 СР, справка от КАТ за собственост на МПС.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива, като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор относно правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121К–13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и реквизити, спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването му срещу подпис на жалбоподателя.
На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 01.02.2022 г., както и че негов собственик е Симеон Емилов Димитров.
3
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача на лекия автомобил – жалбоподателят Е. С. Д. е знаела гореописаните обстоятелства.
От представената от процесуалния представител на АНО справка за регистрацията на МПС - „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № СА 33 18 СР се установява, че още на датата на извършване на проверката и направената констатация от страна на контролните органи, че управляваното от жалбоподателката МПС е със служебно прекратена регистрация, е била служебно възстановена регистрацията му, тъй като е било получено уведомление от Гаранционен фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на казуса макар да са налице обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Д. не е собственик на автомобила и в настоящия случай служебно прекратената регистрация на същия, като факт от обективната действителност не е бил известен за нея, макар и да е била водач на автомобила.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и чл.63 д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 22-4332-013804/20.07.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на 4 жалбоподателя Е. С. Д. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесулания представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5