Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 459 от 18.12.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 179/2023
Вид
Решение № 459
Подписан
18.12.2023
В сила
29.04.2024
Състав
Сийка Златанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Смолян, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100179 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата А. М. К. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „***“ ЕАД, представлявано от *** обективно съединени искове в условия на евентуалност – съответно обуславящ с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит № 2578648/27.05.2022 г. и обусловен с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора.

Предявила е също иск срещу ответника „***“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022 г..

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит № 2578648/27.05.2022 г., сключен с „***“ ЕАД. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 5 593,15 лева, при сума на получаване 4562,07 лева, ГПР 21,80 %, годишен лихвен процент 19,88 %, при срок на кредита от 24 вноски.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищцата и „***“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на кредита, по който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 3 091,86 лв., разпределени на 24 месечни вноски, включени и начислени към вноските по договора за 1 кредит.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4ЗПК, а при условията на евентуалност счита за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. Освен това счита за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД поради неспазване на нормите на чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП по подробните съображения изложени в исковата молба.

Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки ГРП в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.

Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното: Задължението за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е възникнало по силата на посочения договор, с който този ответник е поел солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит срещу възнаграждение. Ищцата предварително се е запознала с договора и е имала възможност да избере между необезпечен кредит или кредит обезпечен с банкова гаранция.

Сама е избрала договора за предоставяне на поръчителство и го е сключила, поради което дължи да заплати и възнаграждението по същия на този ответник, а не на ответника „***“ ЕАД. Оспорва като неоснователен иска за нищожност на договора за кредит. Могла е да се откаже от договора за кредит в 14- дневен срок, но не го е направила.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв..

Ответникът „***“ ЕАД подава отговор чрез юр. ***, с който оспорва като неоснователни предявените срещу него искове. Твърди, че не са нарушени посочените от ищцата норми и договорът за кредит не е нищожен на посочените от нея основания.

Евентуално счита, че ищцата следва да върне чистата стойност на отпуснатия кредит на осн. чл. 23 ЗПК.

Предявява насрещен иск за падежиралата главницата по кредита в размер на 710,19 лв. за периода 10.07.2022 – 10.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност при уважаване на иска на ищцата за нищожност на договора претендира остатъка от чистата стойност на кредита в размер на 4 562,07 лв., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. – датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД– иск за реално изпълнение.

Претендира за разноски.

Фактически твърдения по насрещния иск: На 27.05.2022 г. е сключен договора за кредит № 2578648 между ищцата и ответника „***“ ЕАД. Дружеството е предоставило на 2 ищцата кредит в размер на 4 562,07 лв., която същата следвало да върне на 24 месечни вноски, при ГЛП 19,88 %, ГПР 21,80 %. Ищцата не е заплатила нито една от вноските по кредита, поради което „***“ ЕАД претендира пълния размер на чистата стойност на отпуснатия кредит от 4 562,07 лв.

Ищцата оспорва насрещните искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, претендира за разноски. Твърди, че е материално затруднена поради множество изтеглени бързи кредити и невъзможност да ги обслужва в сроковете, за което е поискала отсрочка, но такава не й е била дадена. Евентуално прави искане за разсрочване на изпълнението на главницата по насрещния иск на 36 вноски.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. *** моли предявените от ищцата искове да бъдат уважени, а насрещните искове да бъдат отхвърлени по изложените в становището съображения.

Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „***“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр.

*** моли исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни, а предявения насрещен искове да бъде уважен по изложените писмени съображения. Претендира за разноски по представения списък. Оспорва твърдението на ищцата, че е материално затруднено лице и че е правила опити за доброволно уреждане на спора.

Ответникът „***“ ЕООД моли да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове, претендира за разноски по представения списък. Оспорва твърдението на ищцата, че е материално затруднено лице.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2022 г. между „***“ ЕАД като кредитор и А. М. К. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2578648, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 4562,07 лева, който последната се задължила да плати заедно с договорената лихва от 19,88 % на 24 месечни вноски, описани в погасителния план към договора, като падежът на първата понаситена вноска е 10.07.2022 г. с размер на вноската 218,63 лв. и последната погасителна вноска е с падеж 10.06.2024 г. и размер на вноската 245,44 лв. Договореният ГПР е 21,80 %, като взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички плащания възлиза на 5 593,15 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, 3 ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между страните.

На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и А. М. К., с който „***“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на „***“ ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищцата. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 3 091,86 лв., платимо на 10 месечни вноски, като първата е с падеж 10.07.2022 г. и размер на вноската 332,81 лв., а последната е с падеж 10.04.2023 г. и размер на вноската 286,62 лв. В този договор за предоставяне на поръчителство е записано, че договорът за кредит е платим на 10 погасителни вноски с краен падеж 10.04.2023 г.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „***“ ЕАД и „***“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно исковете за нищожност на договора за кредит, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, предявени срещу ответника „***“ ЕАД:

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „***“ ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

4

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.