Определение № 380 от 25.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Кюстендил, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 1434/23.03.2023 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, впоследствие администрирана по законоустановения ред и входирана под № 4972/05.04.2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№743 по КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кюстендил, подадена от С.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

От изложените в жалбата /именувана „възражение“/обстоятелства се установява несъгласие на жалбоподателя С. Г. – длъжник по ИД № 20237430400118/2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова с налагане на запор върху банковата й сметка, преди да й е надлежно връчена покана за доброволно изпълнение. Запорът се приема за преждевременно наложен, респективно от това произтичала незаконосъобразността на обжалваното действие на органа по принудително изпълнение.

С молба – уточнение жалбоподателя Г. конкретизира, че обжалва извършените принудителни действия от 21.03.2023 г. на ЧСИ Елица Христова, а именно налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в срока за доброволно изпълнение в банка „Кей Би Си Банк България“.

Искането е за преустановяване на започнатите от съдебния изпълнител принудителни действия. Жалбоподателката предлага на основание чл.454 ГПК да бъде спряно изпълнението, като се задължава да внесе 30% от дължимата сума първоначално и седем вноски от по 10% до пълното издължаване.

Взискателят – В. К. Г., чрез упълномощените представители адв. Р.А. и адв. С.К., изразява становище по жалбата в писмено възражение /заявление/, в което излага своите доводи за неоснователност на искането за вдигане на наложения запор. Сочи, че процесуалният закон не създава задължение за съдебния изпълнител да вдига наложен запор в хипотезата на чл.454, ал.1 ГПК. Акцентира върху възможността за затруднено удовлетворяване на вземането при вдигане на запора, доколкото към момента длъжницата живее трайно извън страната.

По делото са постъпили мотиви от страна на органа по принудителното изпълнение по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява виждане за недопустимост на жалбата с оглед лимитативно изброените хипотези в нормата на чл.435 ГПК за обжалване действията 1 на съдебния изпълнител. Позовава се на разпоредбата на чл.507, ал.1 ГПК предвиждаща, че запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Изпълнително дело ИД № 20237430400118/2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано въз основа на молба, подадена от В. К. Г. с искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжника С.М.Г., като към молбата е приложен и изпълнителен лист от 04.01.2023 г., издаден по гр.д.№ 679/2019 г. по описа на РС – Кюстендил.

В молбата е обективирано искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и пристъпване към всякакви други изпълнителни способи.

Предприемайки действия по принудително изпълнение ЧСИ Христова е направила справки, установяващи имущественото състояние на длъжника Г. и е наложила запор върху вземанията по банковите сметка на длъжницата в „Кей Би Си банк България“ ЕАД, съобщен на третото задължено лице със запорно съобщение изх.№ 4626/17.03.2023 г.

С адресираната до длъжника Г. покана за доброволно изпълнение същата е уведомен за образуваното изпълнително производство и за наложения запор, като на основание чл.428, ал.1 ГПК й е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Поканата е връчена по реда на чл.44 ГПК при отказ на 03.04.2023 г.

На 21.04.2023 г. С. Г. е депозирала молба пред съдебния изпълнител за вдигане на наложения запор на банковата й сметка, обосновавайки искането с предстоящо пътуване в чужбина.

Анализът на така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

Действащият към момента и приложим в конкретния казус ГПК предвижда ограничена възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител, като на такова подлежат единствено лимитативно изброените в процесуалния закон актове, при ограничен кръг на процесуално легитимираните лица и на предвидените в закона основания. В тази връзка релевантни са разпоредбите на чл. 435, чл. 462 и чл. 521, ал. 3 ГПК.

Преценката за допустимост е свързана преди всичко с изложените от жалбоподателя конкретни фактически твърдения, респективно позоваването му на конкретни незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.

В случая жалбоподателят оспорва наложения от органа по принудително изпълнение запор на банкова сметка с довода, че последният е преждевременно наложен.

Съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. На основание чл. 462, ал. 2 от ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и предявено разпределение. Жалби срещу други действия/бездействия са абсолютно недопустими.

Налагането на запор като действие по изпълнението подлежи на обжалване само при наведени доводи за насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество на длъжника. Съгласно приетите в т.1 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановки чрез уредената в чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва 2 насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.

Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Доколкото обаче в депозираната жалба, насочена срещу наложеният от ЧСИ Христова запор върху банкови сметки на длъжника, не се излагат доводи за нарушена несеквестириумост на имуществото на длъжника, то същата не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.436 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота и изчерпателност на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че принудителното изпълнение представлява форма на позволено засягане на определени права на длъжника с цел да бъдат удовлетворени законни интереси на кредитора, легитимирал се като носител на подлежащото на изпълнение вземане. За да се обезпечи равенството на страните в производството и да се ограничи колизията в техните интереси е необходимо във всеки конкретен случай да се търси разумният баланс между използваната принуда и преследваната цел. Наложеният в производството по принудително изпълнение запор представлява вид обезпечение на притезанието на кредитора и гарантира неговото изпълнение. От друга страна за длъжника съществува възможност по реда на чл.443 ГПК да поиска замяна на обекта и начина на изпълнението. Само по себе си спирането на изпълнението по реда на чл.454 ГПК, за каквото действие по делото няма към момента данни да е предприето, не предполага като последица вдигане на наложения запор, доколкото същият обезпечава бъдещото изпълнение на притезанието, което дори и в хипотезата на чл.454 ГПК не е сигурно.

Възможността за налагане на запор от съдебния изпълнител и изпращане на запорното съобщение до третото лице едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника / чл. 507, ал. 1 ГПК/ има за цел да попречи на длъжника да се разпореди с вземанията си в срока за доброволно изпълнение и с това да осуети или затрудни изпълнението. Пристъпване към същинско принудително изпълнение е възможно едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение, по аргумент от чл. 428, ал.

2 ГПК. В цитираната разпоредба се въвежда задължение за съдебния изпълнител да уведоми длъжника за наложените запори и възбрани, както и да го предупреди, че ако в дадения срок не изпълни задължението, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Изложеното води до извод за законосъобразно предприето от органа по принудително изпълнение действие по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

По изложените съображения, жалбата, инициирала настоящото производство, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

В молбата – уточнение длъжникът прави изявление за спиране на изпълнението по реда на чл.454 ГПК. Компетентен да се произнесе по така заявеното искане е съдебният изпълнител, предвид което същото не е предмет нае разглеждане в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 1434/23.03.2023 г. по описа на 3

Окръжен съд Кюстендил, впоследствие администрирана по законоустановения ред и входирана под № 4972/05.04.2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№743 по КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кюстендил, подадена от С.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу действия на ЧСИ Елица Христова, обективирани в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника по ИД №20237430400118/2023 г. по описа на ЧСИ Елица Христова.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 210/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4