Акт от 08.11.2019, Административен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 240 гр. Сливен, 08. 11. 2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 321 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба от М.С.М. с постоянен адрес:***, подадена против Заповед № 1607 от 19.07.2019 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, с която на служителя М.С.М. е наложено д. н.

„у.“ и е п. служебното ѝ правоотношение.

В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че: не е извършила н. на служебните си задължения; от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи дали са спазени сроковете за налагане на д. н.; оспорената заповед е немотивирана; не са посочени конкретни действия или поведение на оспорващата, които да са довели до н. на норми за етично поведение; единствено фактът на повдигнато, но все още недоказано о. срещу оспорващата, е обусловил заключението на дисциплинарно наказващия орган, че е налице осъществено от нея п. поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че: с привличането ѝ като о. за п. по служба оспорващата е н. основни принципи в ЗДСл и в Етичния кодекс на държавния служител, и по този начин органът по назначаване е бил компрометиран; оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата и материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата М.С.М. е държавен служител в Държавен фонд

„Земеделие” /ДФЗ/ от 07.02.2014 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е на длъжност н. на С. „И. в з.с.“, Отдел „Договориране по частни мерки“, Дирекция „Договориране по ПМРСР“ към ДФЗ.

С Писмо на Специализираната прокуратура – Вх. №

07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г. по описа на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФЗ е уведомен, че по досъдебно производство /ДП/ № 161 / 2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 1617 / 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, М.С.М. е п. в качеството на о. за престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със Заповед № 03-РД/2532#12 от 18.07.2019 г., издадена на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П.

Д.– Д. на Дирекция „Административно-стопанско обслужване“ в к. му на з. на Главния секретар на ДФЗ, законовото си правомощие по налагане на д. н. и законовите си задължения по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал.

1 от ЗДСл.

Със Заповед № 03-РД/2532#17 от 18.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е възложено на Председателя на Дисциплинарния съвет /ДС/ на ДФЗ да образува дисциплинарно дело /ДД/ № 3 от 18.07.2019 г. срещу оспорващата, да свика на заседание членовете на ДС на 18.07.2019 г. от 16,00 ч., да събере необходимите данни по образуваното ДД и изясни всички факти и обстоятелства относно наличие на основание за търсене на д. о. В мотивите на заповедта е посочено, че в Писмо на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., се съдържат достатъчно данни, от които се прави извод, че оспорващата е н. разпоредбите на ЗДСл и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

С Решение на ДС на ДФЗ от заседание, проведено на

18.07.2019 г., е образувано ДД № 3 от 2019 г. срещу служителя М.М., по повод Писмо на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г.

Със Заповед № 03-РД/2852 от 19.07.2019 г. на

Изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок до 12,30 ч. на 19.07.2019 г. на служителя М. да представи на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ подробни писмени обяснения за н. на ЗДСл и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като отговори на въпроса защо с поведението си е н. чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради което е п. в качеството на о. по ДП № 161 / 2018 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1617 / 2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, както и е дадена възможност на служителя да бъдат изслушани устните ѝ обяснения по случая на 19.07.2019 г. от 12,55 ч. Заповедта е връчена на оспорващата на 19.07.2019 г.

В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващата – Вх. № 02-6500/4798 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, в които оспорващата е заявила, че при извършване на служебните си задължения по никакъв начин не е н. престижа на държавната служба и съвестно е изпълнявала задълженията си.

На 19.07.2019 г. от 12,55 ч. в сградата на ДФЗ е проведено изслушване на М.М., удостоверено в съставен документ, озаглавен Изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл – Вх. № 03-0416/3391 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, подписан от П.Д., П.И., Н.Н. и М. М..

На 19.07.2019 г. в 13,00 ч. е проведено заседание на

ДС на ДФЗ по ДД № 3/2019 г., на което е прието решение, че е налице основание за търсене на д. о. от служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 28 от ЗДСл и чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и е предложено на М. да се наложи д. н. „у.“. За проведеното заседание и приетото решение е съставен протокол, подписан от всички членове, взели участие в заседанието.

Решението на ДС е представено на ДНО с Доклад Вх. №

03-0416/3397 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ.

ДНО – Изпълнителният директор на ДФЗ, след като се е запознал с Писмо на Специализираната прокуратура на Република България, адресирано до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., със становището на ДС и с писмените обяснения на М., и е приел, че М. е извършила д. н., е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 1607 от 19.07.2019 г. С нея, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл във връзка с чл.

2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС, на оспорващата М. е наложено д. н. „у.“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е п. служебното ѝ правоотношение, считано от 19.07.2019 г. За да наложи д. н. „у.”, ДНО е приел, че: н. са извършени на 17.07.2019 г. в гр. София, на която дата М. е п. в качеството на о., видно от Писмо на Специализираната прокуратура до Изпълнителния директор на ДФЗ с Вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г.; със своите действия служителят е проявила поведение, с което у. престижа на държавната служба, станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване; нарушени са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващата на 19.07.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.08.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, посочени са фактически и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава пета, Раздел II от ЗДСл. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ДС на ДФЗ, издадено по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагане на д. н., на служителя е даден срок за писмени обяснения. Преди налагане на д. н., М. е изслушана от служителя, на когото органът по назначаване е възложил правомощията си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, съобразно регламентираната в чл. 6, ал. 2 от ЗДСл възможност. Д. н. е наложено на оспорващата в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.

Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:

На оспорващата е наложено д. н. у. за нарушение на чл.

28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

В чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба.

С оглед приетото от ДНО, че М. е н. горепосочените разпоредби от ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съдът, след анализ на събраните по делото относими към спора документи, счита, че не е установено н. от страна на М. на вменените ѝ с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация задължения. Тези разпоредби задължават държавния служител да има поведение, с което да не уронва престижа на държавната служба. В оспорената заповед е прието, че М. е у. престижа на държавната служба, поради това че с писмо от Специализираната прокуратура ДНО е уведомен, че М. е п. в качеството на о. за п. по НК. П. на служителя в качеството на о. е счетено от ДНО като д. н. Не са изложени в заповедта други факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на М., с които последната да е у. престижа на държавната служба. Липсва посочване на такива други факти или обстоятелства и в документите по дисциплинарното дело. Въпреки прогласената в законодателството ни презумпция за невиновност, ДНО е приел, че М. е извършила д. н., само и единствено затова че е п. като о., без дори по дисциплинарното дело да са били налице каквито и да било данни за конкретните действия, заради които М. е п. като о.