Определение № 692 от 12.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Габрово, 12.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500454 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл.

Образувано е по повод на постъпила частна жалба с вх. № 4283 от 11.06.2025 г. на „Юробанк България“ АД чрез адв. Д. М. срещу Разпореждане № 1174/29.05.2025 г. по ч. гр. д. № 833/2025 г. по описа на РС-Габрово в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Х. П. за сумата от 180 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.

Твърди се, че разпореждането на РС-Габрово е недопустимо, тъй като с отказа да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за посочената сума, заповедния съд се произнесъл по същество относно нейната дължимостта. Твърди, че в случая посоченият разход е направен в изпълнение на законово задължение на банката да отправи изрично волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника чрез ЧСИ. Сочи, че тези разноски не представляват действия, свързани с управлението на кредита и не попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ кредиторът може да търси обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана, а за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер, кредиторът може да търси обезщетение съобразно общите правила. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 против длъжника Р.

Х. П., с постоянен адрес ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ, а именно извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка против длъжника за следните суми: - 9 186, 19 лева, представляваща главница за периода 12.07.2024-13.05.2025 г.; 310, 64 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 12.07.202408.01.2025 г; - 466, 34 лева, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 12.08.2024 -13.05.2025 г.; - 18,43 лева, представляваща такси за периода 12.07.2024-13.05.2025 г.; - 180 лева, представляваща разноски за връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор, както и разноски за заповедното производство – 203, 23 лева държавна такса и 969, 70 лева адвокатско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД, Договор за потребителски кредит, Методология за опреД.е на референтен лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищноипотечни кредити, Погасителен план по кредит, Уведомително писмо - покана до длъжника, с което Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, връчено чрез ЧСИ Звезделина Василева с рег. № 734.

По подаденото заявление РС-Габрово е издал Заповед № 383/29.05.2025 г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за всички претендирани суми, с изключение на сумата 180 лева, представляваща разноски за връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор, както и за горницата над сумата от 199, 60 лева, представляваща държавна такса и за горницата над сумата от 952, 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение до техния пълен претендиран размер. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на банката, в частта, с която се претендира да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение са сумата в размер на 180 лева, представляваща разноски за връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Съдът е изложил съображения, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 180 лева разноски по обявяване на предсрочна изискуемост, противоречи на закона, доколкото съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПН при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно това, че за тази сума не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за което излага и свои мотиви.

На първо място съдът приема, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че заповедният съд се произнесъл с недопустим акт по същество относно дължимостта на сумата от 180 лева, отказвайки да издаде заповедта. Напротив, съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът е задължен да следи за наличието на всяка от отрицателните предпоставки за издаване заповедта за изпълнение и съответно е длъжен да постанови отказ от издаването й, когато констатира някоя от тях.

2

На второ място, съдът намира, че правилно заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180 лева, и поради обстоятелството, че в Договор за потребителски договор № FL1366132, сключен на 23.03.2023 г., никъде не е уговорено дължимост от страна на длъжника на посочения разход. В случая, подобно задължение в тежест на длъжника не е посочено в договора, поради което и не се дължи от кредитополучателя. Съгласно чл. 418, ал. 2, изр. първо ГПК, заповедният съд издава изпълнителен лист, след като провери дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като подобно задължение не е предвидено в представения със заявлението договор за потребителски кредит, извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за процесната сума. Освен това разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК изрично сочи, че кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, включително лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него.

На следващо място, заповедният съд правилно е преценил, че разноските се претендират поради забавата на длъжника, поради което намира приложение чл. 33, ал. 1 ЗПК. В посочената разпоредба е регламентирано, че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надхвърля размера на законната лихва. Следователно е недопустимо, освен законната лихва за забава, в тежест на кредитополучателя да се възлага и допълнителни разноски, които законът не допуска и следователно такива не се дължат.

Също така, според чл. 10а от ЗПК, кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, в какъвто този смисъл е Решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита.

Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Позоваването от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ, закрепваща право на обезщетение за разноски за събиране на вземането, също не променя извода на настоящата инстанция. Според чл. 287 ТЗ и за едностранните търговски сделки се прилагат разпоредбите на ТЗ, ако за едната от страните сделката е търговска “и от закона не следва друго”.

„Друго“ обаче следва от Закона за потребителските кредити и цитираните погоре разпоредби от него /чл. 10, чл. 10а, чл. 33, ал. 1/ изключват приложението на нормата от ТЗ, на която се позовава жалбоподателя.

3

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че претендираната сума от заявителя в общ размер на 180 лева за изготвяне и връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника, които се претендират със заявлението противоречат на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тази сума.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1174 от 29.05.2025 г. по ч. гр. д. № 833/2025 г. по описа на РС – Габрово, с което е отхвърлено частично заявлението на "Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. Х. П., ЕГН ********** за сумата 180 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4