Решение № 3009 от 17.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3009

Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ канд № 20267060600602 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. от ВТАК, като пълномощник на Д. Х. У. Г. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 150 от 18.04.2026 г. по АНД № 20254110200940 от 2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-1739-000310/ 03.06.2025 г., издадено от началника на Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д. Г., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето същия закон, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че съдът въпреки своевременно направеното искане, необосновано е отказал назначаването на автотехническа експертиза, пряко свързана с предмета на доказване по делото, а именно дали е възможно с автомобил със задвижване 4x4, какъвто е процесният, да се извърши описаният в АУАН и НП начин на шофиране. Счита и че съдът е извършил неправилна преценка на наличните по делото доказателства, вкл. гласните такива, като показанията на определени свидетели са били необосновано кредитирани а на други – игнорирани. По същество намира за недоказано извършването на санкционираното от АНО нарушение, като излага подробни доводи в тази насока, вкл. относно неустановеност на МПС, с което е извършено претендираното нарушение. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, алтернативно да върне делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на районния съд, претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представена писмена молба, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в молбата.

Ответникът - началникът на Районно управление – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на РС – Велико Търново е правилно, постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, след задълбочен анализ на събраните доказателства и обсъждане възраженията на санкционираното лице. Намира същото за постановено и при правилно приложение на материалния закон, предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 11.05.2025 г. в 02:58 часа в [населено място], от [улица]в посока на движение към [улица]на кръгово движение до магазин „Уайкики“, касаторът като водач на товарен автомобил [Марка] модел „Пасат“ с peг. № [рег. номер], собственост на „Хюнкяр“ ЕООД с [ЕИК], на суха пътна настилка завърта задните задвижващи колела и поднася задната част на автомобила последователно в дясно и ляво, със свистене на гуми. Тези му действия са били възприети от двама служители в РУ – Велико Търново и от Й. К. към него момент намиращи се на паркинга на магазин „Уайкики“. Възприемайки описаните действия на касатора, полицейските служители се опитали да последват автомобила, управляван от Д. Г., като в началото не успели да установят накъде продължил. Впоследствие били насочени от Караенев, че автомобилът е потеглил по [улица], навлезли в същата улица, забелязали същия автомобил, който се връщал в обратна посока, спрели го и извършили проверка. Установили самоличността на водача и от полицейския служител Й. И. е бил съставен АУАН серия GA № 3529216/ 11.05.2025 г. за извършено от Д. Г. нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, връчен на водача на датата на съставянето. В акта няма вписани възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 25-1739-000310/ 03.06.2025 г., с което на Д. Х. У. Г., за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени посочените по-горе административни наказания. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 04.07.2025 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО с административната преписка и показанията на свидетелите А. К. /служител в РУ/, Й. К., В. К., И. И. и К. Д.. В съдебната фаза на производството Д. Г. е оспорил отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, с твърдения, че не е извършвал описаното в тях шофиране с превъртане на колела, занасяне и свирене на гуми, навел е и твърдения че при вида на управлявания от него автомобил със задвижване 4х4, те са и конструктивно невъзможни. Посочил е, че с него са пътували още трима души, които могат да свидетелстват за установяване на действителните факти. Направил е искане за назначаване на техническа експертиза, с цел изясняване на спорни моменти относно физическата възможност с управлявания от него автомобил да бъдат извършени описаните в АУАН маневри. Искането е било отхвърлено от районния съд с мотиви че отговорът на единия въпрос се изяснява от наличните в делото документи, а за да отговори на останалите два вещото лице трябва да борави с предположения. Въз основа на изяснените в производството пред него обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Приел е, че извършеното от Д. Г. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. Той е формирал извод за валидност на издадените АУАН и НП, законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които са обсъдени от решаващия състав поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях са формирани съответните изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Недопускането на експертиза за установяване техническите параметри на управлявания от касатора автомобил и възможността със същия да бъдат умишлено извършени описаните в АУАН занасяния в случая не представлява процесуално нарушение, доколкото съдебната практика по аналогични казуси е изяснила в достатъчна степен, че системите за стабилност и разпределение на тягата /4х4/ могат да бъдат изключвани при желание на водача, което изрично е отбелязано и от районния съд в неговото решение. Независимо от твърденията му в обратната насока, в производството пред ГОРС Д. Г. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Неоснователни са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието, базирани на показанията на свидетелите К., И. и Д.. Показанията на изброените лица поначало не се отличават с конкретика за други обстоятелства извън преминаването през кръстовището и връщането обратно, с посочена цел вземане на забравена вещ от гаража на нарушителя. Същите правилно са възприети от районния съд единствено като опит за изграждане от нарушителя на защитна теза, чрез навеждане на твърдения, че не е извършил описаните от актосъставителя занасяния. Не е било спорно, че изброените лица са се намирали в управлявания от касатора автомобил в момента на извършването на нарушението и при последващата проверка, т.е. същите са очевидци на действията на касатора към релевантния момент. Самите свидетели обаче са заявили, че са приятели с Г., което предпоставя тяхна заинтересованост водачът да избегне административнонаказателна отговорност. Същевременно по отношение извършването на нарушението са посочили единствено, че не са усетили необичайно поведение на автомобила при движението му в кръговото кръстовище, вкл. занасяния. Извън това техните показания са общи и неясни, в някои части взаимно противоречиви /напр. относно началния момент и времетраенето на разходката с автомобила/, а в други очевидно нелогични – така при общо четирима души в автомобила, тримата свидетели заявяват, че са били на задната седалка, след повторното преминаване през кръстовището автомобилът се е върнал обратно след 1-2 минути, като се твърди, че в този интервал от време водачът успял е взел забравена вещ от ползвания гараж и да потегли обратно, и т.н. От друга страна, до издаването на НП соченото за нарушител лице не е оспорило от фактическа страна констатациите в АУАН, вкл. при неговото съставяне и предявяване. При това положение, правилно въззивната инстанция е приела за установено административното нарушение въз основа на съдържанието на АУАН и показанията на разпитаните свидетели – служител в РУ Велико Търново и друг гражданин, случайно присъствал на място при извършването на нарушението. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от Д. Г. автомобил – с превъртане на задните задвижващи колела, поднасяне задната част на автомобила последователно в дясно и ляво, свистене на гуми. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда.

Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1456bc7b-4da9-4b65-8898-7b2f7564018a