Определение № 173 от 25.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Монтана, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500102 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Н. А. И. чрез особения представител адв. М. М., против определение № 146/26.01.2026 г. по гр. д. № 1088/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Във въззивната частна жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, затова е заявено искане за отмяната му. Твърди се, че МРС недопустимо е разгледал искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като по делото до края на последното съдебно заседание не е бил представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Такъв е получен в деня след заседанието.

Освен това в молбата, постъпила на 12 ноември 2025 г., ищецът е поискал само юрисконсултско възнаграждение, но не и други разноски, а съдът е присъдил и такива.

В писмен отговор „Т.“ ЕАД взема становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване от легитимирана страна, но по същество е неоснователна.

Производството по гр. д. № 1088/2025 г. пред МРС се е развило по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Т.“ ЕАД против Н. А. И., като последният е представляван от особен представител адв. М. М.. С решението искът на „Т.“ ЕАД е отхвърлен като неоснователен, а в мотивите съдът е приел, че дъжимите от И. суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, са платени от длъжника след завеждане на установителния иск по чл. 422 от ГПК.

С молба от 1 декември 2025 г. ищецът е поискал допълване на решението, като 1 бъде осъден ответникът да плати разноски по водене на делото. С обжалваното определение № 146/26.01.2026 г. МРС е осъдил Н. И. да плати на „Т.“ ЕАД 89,13 лв разноски в заповедното производство, от които 50 лв са юрисконсултско възнаграждение, а също и 189,13 лв разноски в исковото производство, включващи 150 лв възнаграждение за процесуално представителство. Изложил е мотиви, че ответникът, въпреки извършеното плащане, е дал повод за завеждане на делото, защото е погасил дълга едва след предявяване на иска.

Определението е правилно и законосъобразно.

Още с исковата молба ищецът „Т.“ ЕАД е направил искане за присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдебно заседание е било проведено на 11 ноември 2025 г., а в деня преди това ищецът е изпратил по пощата списък на разноските с молба да бъдат присъдени с крайния съдебен акт.

Молбата е получена в съда един ден след съдебното заседание, но видно от пощенското клеймо е била подадена преди него, поради което е налице редовно заявено искане за разноски и надлежно е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Наличието на списъка по чл. 80 от ГПК е предпоставка за допустимост само на искане за изменение на решението в частта за разноските, не и в хипотезата на допълване. В разглеждания случай МРС въобще не е присъдил разноски с решението си, поради което не е налице хипотезата на изменение, а на допълване на решението.

Съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, слагащ край на производството в съответната нистанция (чл. 81 от ГПК). Пропускът се отстранява чрез допълнителен акт и страната, дори да не е представила списък по чл. 80 от ГПК, не може да бъде поставена в неизгодно положение заради пропуск на съда. Само в случаите, когато съдът е присъдил разноски, но страната намира това произнасяне за неправилно, тя може да иска изменение по реда на чл. 248 от ГПК при условие да е представила своевременно списък на разноските.

В настоящия случай е налице своевременно заявено искане за присъждане на разноски, направено още с исковата молба, затова съдът е бил длъжен да се произнесе по него с решението. Налице е и списък на разноските, своевременно подаден.

Неоснователно е възражението, че ищецът е искал само юрисконсултско възнаграждение, не и останалите разноски. Текстът на искането от исковата молба е ясен и съдържа претенция както за разноски, така и за юрисконсултско възнаграждение. Искането е преповторено и в молбата, получена на 12 ноември 2025 г., като отново отделя разноските от възнаграждението за представителство.

Като намира частната жалба за неоснователна, съдът я оставя без уважение.

Тъй като частната жалба е подадена от особен представител, то на същия се дължи възнаграждение, което е в размер на 84,48 евро, изчислено по правилото на чл.

7, ал. 1, т. 7 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Възнаграждението 2 следва да се плати от бюджета на съда, а жалбоподателят И. да бъде осъден да възстанови сумата.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н. А. И., подадена чрез особения представител адв. М. М., против определение № 146/26.01.2026 г. по гр. д. № 1088/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

На адвокат М. да се изплати възнаграждение в размер на 84,48 евро от бюджета на съда.

ОСЪЖДА Н. А. И. да внесе по сметка на МОС сумата 84,48 евро, платени като възнаграждение на особения представител. Да се издаде изпълнителен лист срещу Н.

А. И. в полза на бюджета на съдебната власт за събиране на сумата, за което И. да внесе и 2,56 евро държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3