Решение № 40 от 30.06.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 40 град Шумен, 30.06.2020 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Д. при секретаря Таня

Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №110 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Инвестбанк” АД, ЕИК-*********, гр. София, р-н „Триадица, бул. „...” №85, представлявано от изпълнителните директори З.Р.Р.и В.И.Д.против „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „...” №25, И.Ц.И.,

ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********,*** установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищеца солидарно следните суми 67 500 евро главница по договор за стандартен кредит „Инвест динамика” №7371-9 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД от 01.12.2015 г., (допълнен и изменен с Анекс №1 от 23.12.2016 г., Договор за заместване в дълг от 23.12.2016 г., Анекс №2 от 22.12.2017 г., Анекс №3 от 25.01.2018 г., Анекс №4 от 23.02.2018 г. и Анекс №5 от 17.09.2018 г.), 1 553,44 евро, представляващи обезщетение за забава върху просрочена главница - за период от 26.02.2019 г. до 23.04.2019 г., 51.10 евро – такси за обслужване на разплащателна сметка в евро, 100 лв. – такси за обслужване на разплащателна сметка в лева, и 150 лв. – такси за налагане на запори, ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Ищеца сочи и следната фактическа обстановка: На 01.12.2015 г. между ищеца, в качеството на кредитор, „ТСБ - Текстил сървис ...” ЕООД, в качеството на кредитополучател и солидарните длъжници „Текстил Сървиз ...” ООД, ЕИК-********* (с последващо наименование „Евоплет“ ЕООД), И.Ц.И., П.Н.П. П.Д.И.И.Д.И., е сключен Договор за стандартен кредит „Инвест динамика ” № 7371-9 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД. Съгласно чл.1 от Анекс №1, сключен на 23.12.2016 г., „Техно проджект” ЕООД и М.Д.), заместват в дълг солидарните длъжници „Евоплет“ ЕООД (с предишно наименование „Текстил Сървиз ... ” ООД) и П.Н.П. като за целта на основание чл.102 от ЗЗД е подписан Договор за заместване в дълг от 23.12.2016 г. Съгласно чл.1, ал.1 от Договора за заместване в дълг, „Техно проджект“ ЕООД и М.Д.) поемат изцяло и безусловно всички задължения на солидарните длъжници „Европлет“ ЕООД и П.Н.П. произтичащи от Договор за стандартен кредит „Инвест динамика ” № 7371-9 от 01.12.2015 г. Съгласно чл.1, ал.4 от Договора за заместване в дълг, „Техно проджект” ЕООД и М.Д.) се задължават да погасят кредита, както е договорено в Договорите за кредит между банката и кредитополучателя. В чл.6 от Договора за заместване в дълг е уговорено, че банката-ищец има право да пристъпи към събиране на вземанията си от цялото секвестируемо имущество на „Техно проджект” ЕООД и М.Д.. Съгласно чл.22. ал.1, т.1 и т.2 от Договора за кредит, солидарните длъжници се задължават да отговаря солидарно с кредитополучателя, за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Всички солидарни длъжници са дали съгласието си за промените по договора за кредит, което е обективирано в подписаните между страните анекси. Предвид характера на предоставения кредит, кредитополучателят многократно е усвоявал и погасявал суми по кредита до размера на текущо разрешения лимит за ползване. Съгласно чл.1, ал.1 от Анекс №4 от 23.02.2018 г., което е потвърдено и в чл.2, ал.1 от Анекс №5 от 17.09.2018 г., крайния срок за усвояване на средства по кредита е 25.02.2019 г. Тъй като това е крайната дата за издължаване на кредита ищецът сочи, че всички вземания на банката са изцяло изискуеми към този момент. Твърди, че след настъпването на падежната дата дължимите суми не били изплатени. Ето защо на 24.04.2019 г. банката подала пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД, „Техно проджект ” ЕООД, И.Ц.И., П.Д.И.. и И.Д.И..

Били издадени Заповед за изпълнение №599/24.04.2019 г. и Изпълнителен лист №917/25.04.2019 г. по ч.гр.дело № 1201/2019 г. на ШРС, по силата на които солидарните длъжници „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД, „Техно проджект ” ЕООД, И.Ц.И., П.Д.И.. и И.Д.И. били осъдени да заплатят на банката следните суми: 67 500 евро главница по договор за стандартен кредит „Инвест динамика” №7371-9 по линия на партньорска програма „Напред” на ББР АД от 01.12.2015 г., 1 553,44 евро, представляващи обезщетение за забава върху просрочена главница - за период от 26.02.2019 г. до 23.04.2019 г., 51.10 евро – такси за обслужване на разплащателна сметка в евро, 100 лв. – такси за обслужване на разплащателна сметка в лева, и 150 лв. – такси за налагане на запори, ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Било образувано изпълнително дело №20198760400506 при ЧСИ №876 при КЧСИ и район на действие района на ШОС. Моли солидарните длъжници да бъдат осъдени да заплатят и сторените разноски, включително и дължимите суми за юрисконсултско възнаграждение в полза на банката-ищец за една инстанция.

В дадения от съда срок са депозирани два писмени отговора на ИМ. Първият от тях е подаден от името на „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД. Вторият от името на другите двама ответници И.Ц.И. и И.Д.И..

И двата отговора са подадени от един и същ адвокат-пълномощник и са с еднакво съдържание. В тях се сочи, че претенцията на банката е допустима, но неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че ответника „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД действително е взел посоченият кредит от банката-ищец, както и че са сключени, както договора, така и последващите пет анекса към него. Твърди се, че след подписване на пореден анекс в началото на 2018 г., с който се целяло увеличение на срока на договора с още една година било посочено от представител на банката, че месечната вноска щяла да стане 5000 евро.

Кредитополучателят не бил съгласен с това условие и отказвал да подпише. Било му посочено, че кредитът ще стане предсрочно изискуем. За да се избегне това служител на банката посочил, че ще съдейства пред кредитния съвет да бъде намалена тази сума. Проведена била среща с членове на кредитния съвет на банката, на която се постига съгласие дружеството да направи предложение за сумите ,които може реално да погасява, за да може за пет години цялото задължение да бъде погасено.

Писмото с предложението от страна на дружеството е изпратено на банката. Сочи, че въпреки, че не е получен входящ номер между страните е налице писмена кореспонденция, че банката приема отправеното предложение. През февруари 2019 г. (имейл от 25.02 — 26.02.2019г.) банката не дала информация за размера на дълга. Независимо от това дружеството извършва плащане на поредната договорена вноска. Въпреки това банката поискала допълнително обезпечение, като синът на солидарните длъжници С.И.Ц. и неговото дружество „Саймън студио” ЕООД да встъпи в дълг, като солидарен длъжник. Договореност за това искане на банката не е постигнато, тъй като посочените лица не са искали да встъпят в дълга, а от друга страна другите съдлъжници са счели, че няма нужда от допълнително обезпечаване на дълга. На 27.03.2019 г. банката уведомила кредитополучателя, че ако анекса и придружаващите го документи не бъдат подписани, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Започнали са действия по събиране на дълга след решение на кредитния съвет на банката. Въпреки това за посоченото време кредитополучателят изплащал дълга на вноски, които били установени по договора.

От страна на ищеца в законовия срок е постъпила допълнителна ИМ по реда на чл.373 от ТЗ. В нея се сочи, че предоставения кредит е под формата на кредитна линия, който, както кредитите-овърдрафт, не се издължава на месечни погасителни вноски, а се усвоява и погасява многократно, до размера на текущо разрешения лимит. Поради това към договора за кредит не се съставя погасителен план с месечни погасителни вноски, а начина на погасяване е посочен в самия договор / анекс. В този смисъл кредитът до размера на текущо разрешения лимит може да се усвоява до крайната дата на усвояване и следва в цялост да бъде издължен до крайната дата на погасяване. Твърди, че в чл.1, ал.2 от Анекс № 4 от 23.02.2018 г. са договорени намаляващи лимити за ползване - допустим дълг (салдо) по кредитната сметка, считано от 25.05.2018 г. до 25.02.2019 г., като е уговорено, че след 25.05.2018 г. текущо разрешения лимит ще намалява месечно с по 2 500 евро. С Анекс №5 от 17.09.2018 г. (в чл.2, ал.1) е променен размера на намаляващите лимити за ползване, като до 25.09.2018 г. е 70 000 евро, а след това е уговорено месечно намаляване на разрешения лимит с 500 евро. Тоест, дори и да се приеме, че месечната разлика между размера на намаляващите лимити за ползване представлява месечна вноска, дължима по кредита, то съгласно последния Анекс №5 всички „месечни вноски по главница“ са в размер на по 500 евро. Ето защо сочи, че твърденията на ответниците не отговарят на истината. Твърди, че съгласно чл.2, ал.1 от Анекс № 4 от 23.02.2018 г., възпроизведено и в чл.2, ал.1 от Анекс № 5 от 17.09.2018 г. крайният срок за погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит е 26.02.2019 г., което е и крайният падеж по договора, поради което всички вземания на банката, включително за главница, са изцяло изискуеми след тази дата. Предвид твърденията в отговора на ИМ сочи, че банката би се съгласила да бъде сключен Анекс №6 към процесният договор само ако едновременно с това между страните бъде сключен и Договор за встъпване в дълг на С.И.Ц. и „Саймън студио“ ЕООД, като тези лица подпишат Анекс № 6 като солидарни длъжници. Твърди, че дори и да са били изготвени документи с наименования договор за встъпване в дълг и на Анекс №6, тъй като същите не са подписани от страните не са могли да породят правни последици. Намира за некоректно да се твърди, че е имало разговори и кореспонденция които имали отношение към Договора за кредит, тъй като това не би довело до промяна на обстоятелствата, тъй като подобни договори не са сключени, не са произвеждали действие, а отношенията между страните следва да се уреждат съобразно вече сключените договор и анекси. Твърди, че е ако са правени удължавания на падежните срокове по договора за кредит, това е ставало по искане на длъжниците и със съгласието на банката, поради което твърденията, че не е одобрено ново отлагане на падежната дата е некоректно от страна на ответниците. Сочи, че нито към момента на предявяване на иска, нито към настоящия момент са заплатени дължимите по договора за кредит суми.

Ответниците не са депозирали писмен отговор на ДИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт А.. Последният сочи, че поддържа исковата молба, както е подадена и моли да бъде уважена претенцията на ищеца, като бъдат осъдени ответниците да заплатят направените в производството съдебни и деловодни разноски. За ответниците се явява адв. Г.Б. ***. Последната поддържа изразеното в отговора на ИМ. Моли да отхвърлени предявените претенции.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 01.12.2015 г. в гр. София бил сключен Договор за стандартен кредит „Инвест динамика“ №7371-9 по линията на партньорска програма „Напред“ на ББР АД по силата на който ищеца - „Инвестбанк” АД отпускала на ответника „ТСБ – Текстил сървис ...” ЕООД банков кредит в размер на 70 000 евро, като целта на кредита е да представи на дружеството ответник оборотни средства за плащане по фактури за износ на готова продукция. Договорът за кредит бил приподписан освен от банката кредитор и дружеството-кредитополучател от пет лица в качеството им на съдлъжници, а именно: „Текстил сървис ...“ ООД, И.Ц.И., ЕГН-**********, П.Н.П. ЕГН-**********, П.Д.И.ЕГН-********** и И.Д.И., ЕГН-**********. По смисъла на чл.2, ал.1 от договора кредита се предоставял по кредитна сметка, открита служебно от банката на името на дружеството- кредитополучател. По смисъла на чл.2, ал.3 от договора срока за усвояване на суми по кредита е 25.12.2016 г. В срока за усвояване на кредита кредитополучателя има право многократно да усвоява суми, като го погасява частично или изцяло до размера на разрешения лимит – чл.2, ал.4. по смисъла на чл.2, ал.6 е дадена възможност договора да се удължава девет пъти за нови 12 месеца, ако кредитополучателят отправи искане за това два месеца преди изтичане на последния срок. Вземанията са обезпечени с упомената в чл.5, ал.1 ипотека, както и залози по реда на Закона за особените залози. Върху кредита е уговорена възнаграждителна годишна лихва в размер на 3 месечния EURIBOR плюс надбавка от 4.85 пункта – чл.8, ал.1 от договора. При просрочие по главницата, включително и предсрочна изискуемост освен лихвата по чл.8 се начислява и лихва за просрочие (неустойка) в размер на 10% годишно. – чл.9 от договора. Според чл.10, ал.2 лихвата върху редовната главница по чл.8 се начислява на 26 число от съответния месец. В чл.11 от договора са предвидени таксите и комисионите свързани с обслужването на кредита ,които се дължат от кредитополучателя на банката. Според чл.15 при първоначалното подписване на договора е посочено, че краен срок за издължаване на кредита по договора е 26.12.2016 г. Там също така е посочено, че всяка усвоена сума по кредита се издължава в срок до 120 календарни дни от датата на усвояването, но не по-късно от падежната дата. Уговорено е, че крайният срок за издължаване на кредита може да бъде удължаван, а кредита револвиран – чл.15, ал.1, т.2.

Разпечатката съдържа 19 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/145673c3-bd85-4724-88dd-523edcfae205