Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 30.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 54/2022
Вид
Решение № 79
Подписан
30.05.2022
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000054 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44 от 29.10.2021 г. по т.д. № 21/2021 г. Окръжен съд Плевен е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане" да заплати на О. Е. Ю. сумата от 64000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при пътно – транспортно произшествие на 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 64000 лв. до пълния му предявен размер от 80000 лв., поради уважено възражение за съпричиняване. Със същото решение и осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ да заплати на О. Е. Ю. сумата от 2971,96 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до сумата от 3714,95 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен, поради уважено възражение за съпричиняване, а за разликата над 3714,95 лв. до пълния предявен размер от 3986,23 лв. – искът е отхвърлен като 1 неоснователен. Присъдени са разноски, изменени с Определение № 41/31.01.2022 г. по т.д. № 21/2021 г.

Въззивна жалба против това решение е постъпила от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20000 лв., в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2971,96 лв., както и в частта за началния момент на присъдената лихва за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилно приет процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като жалбоподателят счита приносът му за съществен, поради което следва да бъде оценен на поне 50 %.

Сочи се, че въпросът дали пострадалият е бил с предпазен колан или не, е от съществено значение за претърпените травми, тъй като при използването на предпазен колан, ищецът е нямало да получи твърдяните наранявания, в каквато насока са заключенията и на вещото лице по автотехническата експертиза, и на вещото лице по съдебно медицинската експертиза. Освен това се поддържа, че вредите от непозволено увреждане не са резултат единствено от поведението на застрахования в „ОЗК – Застраховане“ водач, а и са резултат от поведението на водача на лек автомобил Рено Лагуна – Г. Д., който не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съпричиняването на този водач не е обсъдено от съда и не е взето предвид при постановяване на решението. Оспорва се определеният размер на обезщетението от 80000 лв., като завишен.

Пострадалият ищец е продължил живота си пълноценно, като не е прекъснал нито образованието си, нито трудовите си задължения. Настъпилите усложнения във възстановителния му процес не са в причинна връзка с претърпяното ПТП, тъй като след първата операция той е изписан в добро общо и локално състояние, и няма данни по време на операцията да са настъпили усложнения. Влошаването на състоянието на пострадалия се дължи на негови действия или бездействия, както и на грешка в лекарската преценка относно състоянието му. Жалбоподателят не отрича наличието на вреди, но счита, че същите не могат да обосноват толкова висок размер на обезщетението. Излагат се съображения за неправилно определен начален момент на законната лихва върху присъдените обезщетения.

2

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията за сумата над 20000 лв., евентуално да се присъди обезщетение в по-нисък размер, съобразно реално претърпените вреди и действителния принос на Ю. и водача на автомобила, в който той се е возил.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на обжалваното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба О. Е. Ю. твърди, че на 06.12.2019 г., около 19,35 часа пострадал в резултат на ПТП на второкласен път ІІ-35 „Плевен – Ловеч“ км 18+501 /кантон „Люляк“/. Бил пътник в лек автомобил Рено Лагуна, с рег.

№ ЕН83****, управляван от Г. М. Д., който се движил в посока Ловеч. В района на кантон „Люляк“ товарна композиция, състояща се от влекач „ДАФ 105460“, с рег. № А55**** и полуремарке „Панав НС 136“, с рег. № А24****, управлявана от А. А. А., навлиза в лентата за насрещно движение и блъска правомерно движещия се лек автомобил Рено Лагуна. В резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на бедрената кост, инфекция и възпалителна реакция и др. Бил приет в болница, където са установени множествени натъртвания и наранявания по горни и долни крайници, а на счупената бедрена кост била 3 извършена операция. На 10.02.2020 г. ищецът е прегледан от ортопед – травматолог, който констатира палпаторна и спонтанна болка, оток и ограничен обем на движения и му назначава терапия тип „имобилизация“. На 28.07.2020 г. Ю. е приет в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сердика“ ЕООД, гр. София, където е престоял до 31.07.2020 г. и му е поставена диагноза инфекция и възпалителна реакция, дължаща се на други вътрешни ортопедични протезни устройства, импланти и трансплантати. Във връзка в инфекцията и възпалителната реакция на травмирания крак му е назначена медикаментозна терапия и му е извършена операция. В резултат на уврежданията О.Ю. търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално. След операциите той е следвало да спазва постелен режим за дълъг период от време, като е разчитал единствено на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието. Впоследствие е започнал да прави раздвижвания с помощта на специалист – рехабилитатор, които също били съпътствани с болки и дискомфорт. Въпреки проведената рехабилитация състоянието му се влошило, което наложило да влезе отново в болница и да оперира контузения крак. Преди инцидента е бил в добро здравословно състояние, жизнерадостен и активен, но след това за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот, възможността да работи и да се среща с приятели. И към момента на подаване на исковата молба болката в контузионните области продължава, като освен нея Ю. изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние. В хода на възстановителния процес Ю. направил разходи за рехабилитация, гориво, лекарствени средства, санитарни материали, медицински изделия, потребителски такси и такси за издаване на болнични листи, които възлизат в размер на 3986,23 лв.

Собственикът на влекача А. е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, каквото и към момента не е определено.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000 лв., като предявява частичен иск за сумата от 26000 лв., част от общия размер от 80000 лв., както и иск за заплащане на имуществените вреди в размер на 4

3986,23 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на ПТП и вината на застрахования водач; излага се, че вина за настъпването на процесното събитие има и водачът на автомобила, в който е пътувал ищеца - Г. Д.; оспорват се вида и характера на вредите и причинно-следствената връзка между деянието и вредите; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е бил без предпазен колан; оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва и началният момент, от който се претендира.

С определение от 29.09.2021 г. е допуснато изменение в цената на предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е увеличен същия в размер на 80000 лв.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. След извършен анализ на правно значимите обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е приета за справедлив размер на обезщетението сумата от 80000 лв. От събраните доказателства по делото се установява общ размер на претърпяните имуществени вреди от 3714,95 лв. Прието е, че е налице съпричиняване от ищеца, изразяващо се в пътуване в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с което освен че е нарушил императивни правила от ЗДвП, обективно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Определен е процент на съпричиняването 20 %, с който са редуцирани размерите на дължимите обезщетения, поради което са уважени предявените искове за сумата от 64000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 2971,96 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, като за разликите до претендираните размери претенциите са отхвърлени. Присъдена е законна лихва върху обезщетенията, считано от 30.12.2019 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното им изплащане.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, 5 правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 06.12.2019 г., на път ІІ-35 Плевен – Ловеч, км 18+501, пред кантон „Люляк“, на прав и хоризонтален пътен участък, около 19,35 часа, в тъмната част на денонощието и при умерена мъгла, при осветление на автомобилни фарове, при което водачът на товарен автомобил ДАФ, с рег. № А55**** А.

А. А., застрахован при ответното дружество с полица № BG/23/119000595451 за срок от 05.03.2019 г. до 04.03.2020 г., спира управляваната от него композиция, съставена от влекач и полуремарке на пътното платно с предна част посока гр. Плевен и предприема маневра на заден ход, за да паркира композицията до кантон „Люляк“, с което препречва платното за насрещно движение. В този момент по това платно се движи лек автомобил Рено Лагуна, управляван от Г. М. Д. със скорост 70 км/ч, който се удря челно в лявата странична задна част на полуремаркето. С тази свои действия водачът А. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, чл.

25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗДвП и с деянието си по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на В. П. М. и на О.