Акт от 08.07.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169 град Горна Оряховица, 08.07.2019 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН

СТАНЧЕВ при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 1005 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК ИЩЕЦЪТ

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърди, че на *** между заемодателя „Сити кеш“ ООД и ответницата Р.Ж.А. в качеството ѝ на заемател бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който дружеството предоставило на А. сумата 700 лв. срещу задължение на последната да върне заема на погасителни вноски. Според условията на договора ответницата дължала 46,62 лв. договорна лихва, като главницата и посочената лихва следвало да бъдат върнати на заемодателя на 16 равни седмични погасителни вноски от по 46,66 лв. всяка, с първа погасителна вноска на 23.08.2016 и последна – на 06.12.2016 г.

Ответницата не изпълнила точно задължението си за плащане на погасителните вноски. Ищецът твърди, че поради допуснатото просрочие на погасителни вноски и по силата на уговорка в договора на 13.09.2016 г. настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на заема. По силата на уговорка в договора заемодателят „Сити кеш“ ООД начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 202,89 лв.

Ищецът твърди, че по силата на уговорка в договора заемодателят „Сити кеш“ ООД начислил и неустойка в размер на 267,84 лв. за неизпълнение от страна на ответницата на договорното задължение за осигуряване на уговорените в договора обезпечения. Последната неустойка била разсрочена съгласно уговореното в договора на 16 равни вноски. В крайна сметка ищецът поддържа, че задължението на ответницата към „Сити кеш“ ООД, произтичащо от договора, е в размер на 1309,40 лв., в това число 700 лв. главница, 8,74 лв. договорна лихва за периода от 23.08.2016 г. (падежа на първата погасителна вноска) до 13.09.2016 г. (датата на предсрочната изискуемост), 267,84 лв., представляващи неустойка за неизпълнение от страна на ответницата на договорното задължение за осигуряване на уговорените в договора обезпечения, 202,89 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, 129,93 лв., представляващи обезщетение за забава за времето от 14.09.2016 (деня, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 от ГПК), ведно със законната лихва върху главницата от 700 лв. от 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че по силата на подписано на *** приложение към договор за цесия заемодателят „Сити кеш“ ООД му прехвърлил посочените по-горе вземания от ответницата Р.Ж.А., произтичащи от процесния договор. Ищецът твърди, че бил упълномощен от цедента „Сити кеш“ ООД да уведоми длъжника за цесията. Ищецът твърди, че изпратил уведомително писмо на ответницата за цесията. Изпратената препоръчана пратка била върната в цялост, тъй като ответницата не била намерена на адреса. Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 283/2018 г. по описа на РС-Горна Оряховица. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата Р.Ж.А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Последното обуславяло правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за вземането си.

Предвид изложеното ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да приеме за установено по отношение на страните, че ответницата му дължи описаните по-горе по основание, размер и период, за който се дължат, суми за главница лихви и неустойки, произтичащи от договор за паричен заем № *** от ***, сключен между заемодателя „Сити кеш“ ООД и ответницата като заемател, вземанията на заемодателя по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с договор за цесия *** Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските, направени разноски в заповедното производство и в настоящото първоинстанционно исково производство.

В законния срок адвокат М.Х. от ВТАК – назначена за особен представител на ответницата Р.Ж.А., е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска против ответницата, тъй като към настоящия момент носител на материалните права, респективно кредитор на ответницата е все още цедентът „Сити кеш“ ООД.

Посочения довод особеният представител основава на обстоятелството, че до настоящия момент ответницата Р.Ж.А. не е надлежно уведомена за цесията. На второ място, особеният представител поддържа, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като уговореният годишен лихвен процент от 40,08 % противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. В случая не била приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, поради което нищожността за клаузата за лихвата водела до нищожност на целия договор.

На следващо място, особеният представител поддържа, че е недействителна уговорката за неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума в претендиран с иска размер от 202,89 лв. Посочената клауза заобикаляла императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК, ограничаваща обезщетението за забава до законната лихва. Поддържа, че разпоредбата за посочената неустойка е недействителна и като противоречаща на добрите нрави.

Особеният представител поддържа, че е недействителна и клаузата на чл.8 от договора за паричен заем, с която е уговорена претендираната неустойка от 267,84 лв. за неосигуряване в срок на уговорените обезпечения от страна на ответницата. Посочената неустойка била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и заобикаляла закона. Особеният представител поддържа също така, че клаузата, с която е уговорена посочената неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП и поради това нищожна. В условията на евентуалност особеният представител заявява възражение за прекомерност на двете неустойки и моли съда да намали размера им. Особеният представител поддържа, че не е доказано твърдението заемодателят да е предал на заемателя заемната сума.

Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло и да прогласи недействителността на договора за паричен заем. В условията на евентуалност моли да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл.3, ал.7, чл.7, ал.4 и чл.8 от договора за заем. Оспорва претенцията на ищеца за разноски. В условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендираните разноски.

С молба с входящ номер от 05.04.2019 г.ищецът излага следните реплики против възраженията в отговора: Уведомяването на длъжника за цесията не било условие за пораждане на действието на договора за цесия, а било предвидено само с цел предпазване на длъжника от двойно плащане. Уведомлението до длъжника за извършената цесия било достигнало до ответницата с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, което съдът следвало да съобрази по силата на чл.235, ал.3 от ГПК. Поддържа, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК максималния размер на ГПР е пет пъти размера на законната лихва. В случая уговореният ГПР бил в размер на 49,059% и не противоречал на изискванията на закона. Възражението за нищожност било неоснователно. Оспорва довода за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочна изискуемост, както и възражението за нейната прекомерност.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем № *** от *** заемодателят „Сити кеш“ ООД предоставил на заемателя Р.Ж.А. сумата 700 лв. срещу задължение на заемателя да върне заема ведно с уговорените лихви на погасителни вноски. Според условията на договора ответницата дължала 40,08 % договорна лихва (в абсолютен размер 46,62 лв.) и следвало да върне заема на 16 равни седмични погасителни вноски от по 46,66 лв. всяка, с първа погасителна вноска на 23.08.2016 и последна – на 06.12.2016 г. В чл.6 от договора страните уговорили обезпечение на задължението за връщане на заема, а в чл.8 – дължима от заемателя неустойка в размер на 267,84 лв., в случай че не осигури уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора. Според уговореното неустойката за неосигуряване на обезпечение била дължима на седмични вноски от по 16,74 лв. с падежи, съвпадащи с падежите на погасителните вноски за главница и договорна лихва. Страните уговорили също така, че при забава на четири седмични погасителни вноски или неустойки настъпва предсрочна изискуемост на всички задължения на заемателя по договора, а заемодателят има право да начисли неустойка в размер на 20 % от общия размер на дължимите суми за непогасени главници, лихви и неустойки (чл.7, ал.4).

Ответницата не изпълнила точно задължението си за връщане на заема, като не платила нито една от дължимите погасителни вноски. Съобразно уговореното в чл.7, ал.4 от договора всички вземания на заемодателя за главница, лихви и неустойки станали предсрочно изискуеми, считано от 13.09.2016 г. – датата на падежа на четвъртата просрочена погасителна вноска. Заемодателят начислил и предвидената в договора неустойка за предсрочна изискуемост.

Ответницата не изпълнила и задължението си да осигури уговореното в чл.6 от договора обезпечение на задължението за връщане на заема. Поради това и на предвиденото в чл.8 от договора основание заемодателят начислил и уговорената неустойка за неосигуряване на уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора.

Според заключението на съдебносчетоводната експертиза ответницата дължи следните суми, изчислени съобразно уговореното в договора: 700 лв. главница, 8,74 лв. договорна лихва за периода от 23.08.2016 г. до 13.09.2016 г. (датата на предсрочната изискуемост), 267,84 лв. неустойка за неизпълнение на договорното задължение за осигуряване на уговорените в договора обезпечения от страна на ответницата, 202,89 лв. неустойка за предсрочна изискуемост и 129,93 лв. обезщетение за забава за времето от 14.09.2016 г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), изчислено върху пълния размер на задълженията на ответницата.

Вещото посочва, че обезщетението за забава в размер на законната лихва, начислена само върху главницата от 700 лв. за времето от 14.09.2016 г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до 06.02.2018 г.

(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда), възлиза на 99,35 лв.

С договор за цесия *** заемодателят „Сити кеш” ООД прехвърлил вземанията си от ответницата, произтичащи от процесния договор, на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Изпратеното до ответницата уведомление за цесията по пощата било върнато невръчено с отбелязване, че пощенската пратка не е потърсена от получателя.

Така изложената фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени доказателства и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обосновано и компетентно.

При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

По силата на сключения на *** договор за паричен заем № *** между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Р.Ж.А. било учредено заемно правоотношение, по силата на което дружеството предоставило на ответницата заемна сума в размер на 700 лв., а ответницата следвало да върне на дружеството главницата на заема ведно с уговорените лихви на посочените в погасителния план към договора вноски.

Съгласно уговорката чл.4, ал.1 от договора с подписването на договора ответницата удостоверила получаването в брой на заемната сума от 700 лв. Предвид това удостоверяване твърдението на ищеца, че ответницата е получила заемната сума от 700 лв. следва да се приеме за доказано, а възражението на особения представител – че ответницата не е получила заема – за неоснователно.

Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/145625bb-cf73-49d9-a495-c178b0d5ed92