Решение № 16 от 02.02.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Свищов, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20224150100132 по описа за 2022 година

Иск за развод по чл.49, ал.1 от СК

Постъпила е искова молба от Р. С. Р., чрез адв.П. Д. против Л. Й. Р. по чл.49 ал.1 от СК за прекратяване на брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. Заявява, че той и ответницата са сключили граждански брак на 30.08.1997г. От брака им на 22.06.2012г. в ***** е родено малолетното им дете Л. Р. С.. Живеят в ***** от 15 години, като през 2022г. ответницата напуснала семейното жилище без обяснения и се върнала в България.Живеят при условията на фактическа раздяла, като ответницата се е дезинтересирала от брака и детето им. Счита същия за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. В първоначалната искова молба претендира упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Л., като за майката бъде определен режим за осъществяване на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300,00лв.Претендира и издръжка за минало време. В съдебно заседание поддържа молбата и моли за решение в посочения смисъл.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответницата Л. Й. Р. е подала писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който заявява също желае развод, но изложеното в исковата молба не отговаря на 1 действителността. Заявява, че тя и ищецът са живели в Република *****, където на 22.06.2012г. е родено малолетното им дете Л. в *****.Поради влошените им отношения- била обиждана и физически малтретирана, през 2022г. се върнала в България. Претендира да се допусне развод, но по вина на ищеца. Желае да носи предбрачното си фамилно име-Б.. Предявява насрещен иск на основание чл.59 ал.2 от СК и чл.134 от СК, като претендира упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Л. да бъде предоставено на нея, като се определени местоживеене в гр.Свищов, за бащата да бъде определен режим за осъществяване на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300,00лв.

С определение №141 от 26.04.2022г. съдът е приел, че не е компетентен да разгледа съединените с иска за развод искове за родителската отговорност ( чл.59 ал.2 от СК,по чл.59 ал.3 от СК , по чл.143 ал.2 от СК ) - определяне на родителя, който да бъде титуляр и носител на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Л., неговата издръжка и постоянното му местопребиваване, както и определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител.

Съдът приема, че е компетентен да разгледа подадения от Р. С. Р., чрез адв.П. Д. против Л. Й. Р. иск за развод по чл.49 от СК.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

Страните са законни съпрузи от 30.08.1997г. Бракът им е сключен с акт за граждански брак №103/30.08.1997г. на Община Свищов. Бракът е първи за всеки от тях и от него имат три деца, две от които са пълнолетни и едно малолетно.Видно от приложеното удостоверение, издадено по акт за раждане № 9/18.03.2014 г. на Община Свищов, на 22.06.2012 г. в ***** е родено малолетно дете Л. Р. С.. Между страните е безспорно, че имат местоживеенето си на различни адреси в град ***** , *****, както и че детето се отглежда от бащата и живее при него.

И двете страни считат, че бракът им е изпразнен от необходимото според закона и морала съдържание и следва да се прекрати с развод, като ищецът твърди, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответницата, а тя- че вината е на ищеца, като описват 2 конкретни брачни провинения.

По делото бяха разпитани две групи свидетели- водени от всяка от страните. Свидетелите, водени от ищеца -А. Р. С. и Сабриел Р. С.и са синове на страните, а К.Й. ,воден от ответницата е неин брат.

Според св. А. С. родителите му са се разделяли неколкократно през последните години, като последната им раздяла е от преди 3 месеца.

Отношенията им били силно повлияни от намесата в тях на баба му /майката на ответницата/,която живее в същия глад в ***** , в съседен блок. Тя манипулирала майка му в посока да предизвика раздяла между родителите му. Заявява, че последната раздяла между родителите им е отпреди три месеца. Тази раздяла била трета поред. Първата била преди две години.

Причината била кореспонденция на ответницата в социалните мрежи с лице, което се представяло за Осман Таркан, който е популярен турски поп- певец.

В резултат на общуването им, ***** поискал от ответницата да му изпрати по посочена от него банкова сметка сумата от 5000 (пет хиляди) щатски долара,срещу това той щял да й изпрати колет с важни документи и голяма сума пари, за да ги скриела. Ответницата първоначално поискала от свидетеля да й предостави сумата от 5000 щ.д., за да ги изпратела на „Осман Таркан” и след категоричния му отказ ответницата или майка и изтеглила кредита. За свидетеля това била очевидна измама, но ответницата живеела с илюзията, че е истина. В крайна сметка, сумата била изпратена от нея „…и на края нищо не стана” . В този случай малолетния Л. останал при бащата. След това се страните се събрали отново. Втората раздяла била за около една година. Ответницата възобновила кореспонденцията си с *****. Напуснала семейното жилище, като първоначално живяла при майка си на адреса и в *****, а след това се завърнала в България. В България ответницата се скарала с роднините си и те я поканили да се върне в *****. В този период било заведено настоящото брачното дело, но същото е спряно по общо съгласие на страните с идея да заздравят брака си.. Ответницата се разкаяла, поискала прошка, помолила да възобновят брачното съжителство и ищецът се съгласил. След три месеца и отново под въздействие на своята майка, ответницата отново напуснала семейното жилище и отказвала всякаква комуникация с баща му, включително и относно детето Л.. Свидетелят заявява, че е очевидец как ответницата е манипулирана от нейната майка да преустанови съжителството си със своя съпруг- ищеца. Свидетелят е 3 категоричен , че баща му не е упражнявал насилие върху майка му, както и че не е осъждан преди месец за домашно насилие в *****. В периода на разделите между родителите му ответницата не полагала грижи за малолетния му брат Л. и не е заплащала издръжка на детето.

Св. Сабриел С., също е син на страните и живее в град *****, *****.

Макар и в отделно жилище, той поддържал близък контакт с двамата си родители. Според него, майка му налагала целенасочено разделите с баща му.

При първата им раздяла тя изтеглила чрез банков заем парична сума, която изпратила на „някакъв чужд човек в Калифорния”, когото свидетелят определя като „измислен”. Този „чужд човек” „успял да й завърти главата до такава степен”, че майка му повярвала в „обещанието” му на свой ред той да й изпрати „някакви пари”. При тази раздяла ответницата заживяла при своята майка на адрес в същия град *****. Втората раздяла продължила около година и ответницата заживяла в България. Малолетният му брат Л. живеел при баща им в ***** и той отглеждал детето. Ищецът правел непрекъснати опити да се свърже с майка им, но тя настоявала: „…оставете ме намира”.

Заедно с пълнолетния си брат А. правили чести опити да убеждават ответницата да се завърне при баща им, но получавали същия отговор. В течение на тази раздяла между страните Л. започнал да се отчуждава от ответницата. Свидетелят е категоричен, че баща му не е упражнявал насилие върху ответницата : „Никога не съм ставал свидетел на насилие между баща ми и майка ми. Никога не се е случвало даже баща ми да й удари шамар”.

Ищецът полагал изключителни усилия да съхрани семейството им : „Той се опитва да направи всичко възможно да са заедно, дето се вика, само не е свалил луната да й покаже колко е красива. Опитва се да са в добри отношения, намерил е начин да се оправи със заема, който тя е дръпнала….

Той е готов да й прости всичко, което е било”. След тази раздяла ответницата заявила, че „осъзнава всичко, което е направила, че било грешка каквото е направила и искаше да й прости баща ми… Той й прости…”. Съвместният живот на страните продължил около три месеца и ответницата отново напуснала семейното жилище, а малолетният Л. останал при баща им, който го отглежда досега. Според свидетеля, причината за разделите между родителите му е намесата на майката на ответницата в съпружеския живот на страните. По същия начин тя се месела в семейния живот и на другите си деца и затова била в конфликт със синовете си и техните съпруги.

4

Обикновено се карали за пари и внимание.

Разпитан е и св.К.Й. - брат на ответницата.Същият заяви, че действително страните са разделени, като през последните години са се разделяли няколко пъти. Заявява, че не е очевидец на отношенията между страните, доколкото същият от 2019г. живее в България. Преди това е живял в същия град ***** в *****- „Лично не съм ставал свидетел на техните караници” . Свидетелства за това какво му е казала сестра му. Признава, че майка им (неговата и на ответницата) се месела в живота на сестра му и в неговия живот, което е довело до конфликт с неговата съпруга. По същата причина „Майка ми е в конфликт със зет ми откакто са женени”. Твърди, че е критикувал е сестра си- ответницата, за поведението й в нейния брак: „Аз също съм се карал с нея за това, че си слага слушалките и не иска да чуе кой какво й говори”. Навежда твърдения за брачни изневери на ищеца, но говори за случай от 2008г., което е от преди 15 години и няма отношение към състоянието на брака на страните понастоящем.От сестра си разбрал , че и през 2019г. зет му имал връзка с украинка, но той няма впечатления. През лятото на 2022г., когато ответницата си дошла в България е живяла в неговия дом. Скарала се е със съпругата му, но според него не това е причината да се върне в *****, а защото тогава с ищеца решили да се опитат отново да живеят като семейство. Относно твърдението за дело за домашно насилие, обясни , че става въпрос за жалба до полицията, подадена от неговата майка против зет и /ищеца/ по делото , след техен скандал пред сградата на завода , в които и двама работят.

Съдът преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Безспорно е, че през последните години страните са преживели криза в отношенията си, породена от обстоятелства натрупвани с години. Между тях липсва взаимност и проблемът в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка, която е с давност 25 години е прекратена с напускането на семейството от ответницата , понастоящем съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление , а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.

5

Съдът приема, че следва да се постанови развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата. В исковата молба ищецът е претендирал да се постанови развод по вина на ответницата, като се е мотивирал с нейната дезинтересованост от семейните задължения, от грижите към малолетното дете и най-вече напускане на семейството, след което не желае да контактува с тях. Твърденията на ищеца се подкрепиха от показанията на свидетелите А. С. и Сабриел С., които са синове на страните и имат наблюдения над семейния живот на родителите си.

Според тях ищецът е полагал усилия да задоволи всички потребности на семейството, и е имал добро отношение към съпругата си, без данни за насилие. В същото време ответницата се е отчуждила и от съпруга си и от малолетното дете, като считала че и се полага друг начин на живот, като за това донякъде е мотивирана от собствената си майка. Освен това водела онлайн кореспонденцията с *****, вероятно измамник, на когото превела определена сума пари и това допълнително влошило отношенията, още повече че не приемала , че комуникира с лице с измислена самоличност.