Решение № 22394 от 07.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22394 гр. София, 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110117666 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „К.Й.“ ООД искова молба и уточняваща такава /л.25/ против Б. С. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 535 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 152,00 лв. част от вземане по запис на заповед от 09.05.2023 г. в общ размер на 6749,00 лв., издаден за обезпечаване на вземанията по договор за заем № 413227 от 09.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 28.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издаден заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 06.11.2024 г. по ч.гр.д. 64078/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че вземането му произтича от запис на заповед от 09.05.2023 г., издаден от ответника за обезпечаване на вземанията по Договор за паричен заем № 413227 от 09.05.2023 г., сключен между страните в настоящото производство. Сочи, че по договора за заем са постъпвали плащания от страна на ответника, с които били погасени изцяло погасителни вноски от 1 до 8 съгласно погасителен план и частично 9-та погасителна вноска в размер на 0.14 лв., като общият размер на постъпилите плащания възлизал на сумата от 3 177 лв.

Излага, че крайният срок на погасяване на задълженията по договора за заем е 05.01.2024 г. Аргументира, че издаденият запис на заповед съдържа всички изискуеми по закон реквизити, както и че е предявен за плащане на издателя на 10.05.2023 г.

Поддържа, че между страните е сключен Договор за заем за сумата от 3000 лв., която била предадена в брой на заемателя на 09.05.2023 г. Отново сочи, че от страна на ответника са постъпили плащания в общ размер на 3177 лв., като видно от инкорпорираната в исковата молба таблица, с постъпилите плащания са погасявани главница, лихва и неустойка. Излага, че ответникът е преустановил плащанията, като в настоящото производство претендира сумата от 2152,00 лв. и сочи, че същата включва 1793,84 лв. главница; 311,53 лв. договорна лихва за периода 09.01.2024 г. до 09.10.2024 г. и 46,63 лв. – наказателна лихва за забавени вноски за периода 10.02.2024 г. – 14.10.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е издател на процесния запис на заповед, както и че същият е издаден във връзка със сключен между страните Договор за заем. Оспорва договора за заем като нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че част от съдържанието на процесния договор за заем е клауза, която предвижда предоставяне на някое от следните обезпечения: двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя: първа по ред ипотека, особен залог върху движими имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Счита, че изискванията за предоставяне на обезпечение на практика са били неизпълними. Излага, че при непредставяне на обезпечение съгласно договора, се начислява неустойка в размер на 2777,81 лв., която подробно аргументира, че следва да се включи в размера на ГПР, в който случай размерът на ГПР многократно надвишавал допустимия по закон. Доколкото посоченият размер на ГПР не отговарял на действително прилаганият, счита, че целият договор е нищожен. Поради изложеното и съгласно чл. 23 ЗПК, счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, т.е. сумата от 3000 лв., която твърди, че е заплатил. Излага и че клаузите от договора за заем не са индивидуално уговорени.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена установителна искова претенция с правно основание чл. 535 ТЗ.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е поемател или легитимиран приносител на процесния запис на заповед, отговарящ на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответникът; наличието на твърдяната валидна каузална сделка – Договор за паричен заем № 413227 от 09.05.2023 г, и връзката с абстрактната такава; изпълнение на задълженията по каузалната сделка.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията по каузалната сделка чрез връщане на процесната сума в уговорения срок и/или плащането на претенцията по записа на заповед в случай, че твърди това.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че вземането му произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. / наименованието "запис на 2 заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. / безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. / падеж; 4. / място на плащането; 5. / името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. / дата и място на издаването; и 7. / подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.

Настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление и материализира посоченото в него вземане.

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед може да бъде издаден, за да обезпечи, да гарантира, както едно възникнало вече, така и едно бъдещо задължение по каузална сделка. Законосъобразна е правната конструкция и не е налице императивна забрана за това, записът на заповед да се издава, за да обезпечи и гарантира възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка, предвид че гарантирането на един дълг /дори и невъзникнал/ посредством различни способи за обезпечение не противоречи нито на закона, нито на правната логика.

В случая ищецът сочи, че вземането му произтича от каузално правоотношение, в частност Договор за паричен заем № 413227 от 09.05.2023 г., за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед.

От приложеното на л. 8 копие на процесния договор за паричен заем се установява, че между ищцовото дружество и ответника са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „К.Й.“ ООД, е предоставил кредит на Б. С. А. в размер на 3000.00лв. Обстоятелството, че между страните са налични договорни отношения по процесния договор за паричен заем е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, не оспорен от страните.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установява валидно възникнало каузално правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис на заповед, поради което, съобразно чл. 5 ГПК, чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи, респективно за противоречие на уговореното между страните с императивни материалноправни норми.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява 3 формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В инкорпорирания погасителен план на гърба на договора обаче, освен месечната погасителна вноска за главница и договорна лихва е регламентирано и задължение на ответника за заплащане на неустойка по чл. 8 от договора, дължима се при липса на обезпечение, която е разпределена в 17 месечни вноски по 163.04лв. или общият размер на дължимата се неустойка е 2771.68лв., като общо дължимата се сума по кредита с включената неустойка е в размер на 6749.00лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.