Определение № 2357 от 24.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2357 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501363 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Н. Ж. В., ЕГН *** чрез пълномощник адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от адв. Димитър Милев против Разпореждане №164/28.08.2024г., постановено по гр.д. №99/2024г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. В жалбата се сочи, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като неправилно било прието от районния съд, че не са изпълнени дадените от него с Разпореждане №143/30.07.2023г. указания за внасяне на държавна такса за исковата молба в срок. Твърди се, че указанията са изпълнени в срок, тъй като разпореждането е връчено на пълномощника на ищеца на 13.08.2024г., а по делото е постъпил електронен пакет с дата 20.08.2024г. с приложено платежно нареждане. Счита се, че обстоятелството, че същият е входиран на следващия работен ден не може да се вмени във вина на ищеца. Поради това се иска разпореждането да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с което делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба се претендират разноски по чл. 38 от ЗА за развилото се частно производство. Представя се списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, видно с доказателство за регистрация по ДДС.

Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от активно легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд като съобрази становището на жалбоподателя и доказателствата по делото намира, че частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред Районен съд Малко Търново е образувано по искова молба, подадена от Н. Ж. В., ЕГН *** чрез пълномощник адвокатско дружество „Димитър Милев“, представлявано от адв. Димитър Милев срещу „Фератум България“ ЕООД с искане за установяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между страните, евентуално за установяване нищожност на клауза от договора.

С Разпореждане №143/30.07.2024г. съдът оставил без движение исковата молба като указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на съда държавна такса за образуване на делото в размер на 50лв., посочил и какви ще са последиците при неизпълнението. Видно от приложения по делото отрязък от върнато съобщение пълномощникът на ищеца е получил разпореждането на 13.08.2024г., т.е. едноседмичният срок изтича на 20.08.2024г. На 15.08.2024г. пълномощникът на ищеца е поискал електронен достъп до делото в ЕПЕП. На 21.08.2024г. под вх. №957 в деловодството на съда е входиран постъпил от адвоката документ в ЕПЕПелектронно платежно нареждане за такса в размер на 50лв. от 20.08.2024г., върху което е извършено отбелязване от главния счетоводител на съда, че сумата по нареждането е постъпило по банковата сметка на съда с банково извлечение от 21.08.2024г.

С обжалваното Разпореждане №164/28.08.2024г. районният съд приел, че в указания едноседмичен срок от връчване на разпореждането държавната такса не е внесена, поради което разпоредил връщане на исковата молба.

Разпореждането е неправилно.

Изискването на чл. 128, т. 2 ГПК към редовността на всяка една искова молба е тя да се придружава от документ за „внесените държавни такси”, когато такива се дължат. При указание на съда по чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, когато плащането на дължимата държавна такса се извършва безкасово, т.е. електронно, в частност чрез т. нар. „интернет банкиране”, достатъчно за преценката дали същото е било изпълнено надлежно е не конкретната дата /вальор/, когато сметката на съответния съд е била заверена, а дали в пределите на дадения му преклузивен срок ищецът е наредил на своя доставчик на платежни услуги, т.е. на обслужващата го банка, да извърши превод на сума, равностойна на дължимата от него държавна такса, както и представил ли е той в същия срок в съдебната канцелария доказателство, че платежно нареждане за извършването на такава операция е било направено /в този смисъл Определение №612/23.11.2015г. по ч.т.д. №3130/2015г. на ТК на ВКС/

В конкретния случай, видно от представеното електронно платежно нареждане е, че на 20.08.2024г., т.е. в рамките на срока, от пълномощника на ищеца е налице нареждане за плащане на указания размер държавна такса в полза на получателя Районен съд Малко Търново, като ирелевантно е и не следва да бъде изследвано от съда кога сумата е постъпила по сметката на съда.

2

Относно това дали същото е представено в срок, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 62, ал. 4 от ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Следва да се посочи, че по делото липсват данни дали от районния съд е била извършена справка, от която да се установи кога електронният документ е подаден в ЕПЕП, а това е необходимо, именно с оглед преценката за срочността на извършеното действие. Предвид това, въззивният съд е разпоредил служебно извършването на такава, като видно от направената справка за документ №957/21.08.2024г., под който номер е входирано представеното от ищеца платежно е, че същият е подаден на 20.08.2024г., т.е. в последния ден от срока. Обстоятелството, че същият е регистриран с входящ номер в съда на следващия ден, не води до извод за неизпълнение на указанието в срок, доколкото значим е моментът на постъпване на електронния документ в системата ЕПЕП.

Ето защо и предвид изложеното, се налага извод, че ищецът е изпълнил дадените от съда указания в срок, предприел е надлежни действия за внасяне на указания размер държавна такса като е наредил сумата да бъде преведена в полза на съда, както и е представил доказателства за извършване на превода.

С оглед на това, като е приел противното, съдът е постановил неправилен съдебен акт за връщане на исковата молба, поради което същият следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Разноски се следват и по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материално правния спор, или макар и да не са такива, след тях не следва продължаване на съдебния спор, т. е., не се налага извършване по – нататък на съдопроизводствени действия. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, съответно, когато следва да се извършват съдопроизводствени действия /какъвто е и настоящият случай/ разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните в зависимост от това, в чия полза е решението по материалния спор.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №164/28.08.2024г., постановено по гр.д.

№99/2024г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

3

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Малко Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4