Решение № 428 от 28.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. С., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20232230201346 по описа за 2023 година

Производството е по повод жалба на Г. С. П., чрез упълномощен процесуален представител адв.Хр.Х. от АК-С. против наказателно постановление № 23-0804-003634/25.07.2023 година, издадено от Началник Група в ОД на МВР гр.С., Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР гр.С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв. лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по отношение на наложеното наказание по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Процесуалният му представител моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по отношение на наложеното наказание по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП и по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Д.К., в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята 1 съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 03.03.2023 г. полицейските служители св. Н. С. и св. С. Ч. били на смяна като изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата в общ.С., като били позиционирани на пътя между селата К. и Ж.в.. Около 16:52 часа полицаите видели движещия по път Общински № SLV1069- км.2 посока с.К. се състав от ППС, състоящ се от колесен трактор марка „Фенд“, зелен на цвят с прикачени два броя ремаркета с неустановена марка, сини на цвят и понеже трактора и двата броя ремаркета били без регистрационни номера, спрели водача за проверка. Проверката установила, че водач на ППС е Г. С. П.. Полицаите установили, че общата дължина на горепосочения състав, измерена с техническо средство е 19 метра.

След проверката на документите на водача, полицейските служители приели, че същият не притежава категория в СУМПС, необходима за управление на този състав от ППС.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 862779/03.03.2023 г., който впоследствие бил анулиран поради дублиране с друг. Поради това и въз основа на установеното при проверката, младши автоконтрольор Н. С. от Сектор „Пътна полиция“ – гр.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение АУАН № АД 170062/13.04.2023 г. на Г. С. П. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил лично връчен на жалбоподателя на 13.04.2023 г.

Материалите от административно наказателното производство били изпратени до РП – С. за преценка по данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Било издадено Постановление от 29.06.2023 г. от РП-С., с което образувано досъдебно производство било прекратено, поради липса на осъществено престъпление от общ характер.

Въз основа на издадения АУАН на Г. С. П. било издадено наказателно постановление № 23-0804-003634/25.07.2023 година от Началник Група в ОД н а МВР гр.Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - С., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. НП е лично получено от жалбоподателя на 25.09.2023 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява основателна.

2

Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят се е движел по път Общински № SLV1069- км.2 посока с. К., управлявайки състав от ППС, състоящ се от колесен трактор марка „Фенд“, зелен на цвят с прикачени два броя ремаркета с неустановена марка, сини на цвят без да имат поставени регистрационни номера.

По отношение на първото констатирано нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП в тази му част. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 5 и т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай и в АУАН, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят управлявал горепосочения състав от ППС без да притежава категория в СУМПС необходима за управление на описания състав. От приложеното по делото копие от СУМПС №..........., издадено на името на жалбоподателя се установява, че същото е издадено от МВР-С. на 07.03.2023 г. и е със срок на валидност до 07.03.2028 г. В същото като притежавани от водача категории са вписани кат.АМ, кат.В1, кат.В, кат.Ткт. Действително вписаното в АУАН СУМПС е с различен номер, а именно № ............., като е посочено, че жалбоподателят по това СУМПС притежава кат.В. Видно обаче, както от описаното в самото приложено копие на СУМПС № ..........., така и от приложената Справка за нарушител на името на Г. П., същият притежава категория Т от 28.07.1983 г., която е и категорията, необходима за управлението на колесен трактор. От гореописаните доказателствата се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал ППС от вида - колесен трактор и притежава необходимата за това категория Ткт. В нормата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП изрично са предвидени случаите, в които за формиране и управление на състав от теглещо моторно превозно средство и ремарке към него (Е) е необходима правоспособност към съответната 3 категория, като такава не е нормирана за категорията ППС Ткт. И това е така, тъй като предназначението на самото превозно средство – колесен трактор като технически параметри е за теглене на товарни ремаркета, нормирано изрично в т. 15 от § 6 на ДР на ЗДвП . Според легалната дефиниция, дадена в посочената разпоредба, „Трактор“ е моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета. Следователно, тази категория превозни средства като специфика сама по себе си предполага управлението им като състав и наличието на правоспособност Ткт е достатъчна за управление на колесен трактор с прикачени ремаркета.

Видно обаче от приложената Справка за нарушител на името на Г. П. се установява и това, че посоченото в АУАН, СУМПС 281421205 е било валидно до 17.01.2022 г., т.е към датата на установяване на нарушението 03.03.2023 г., СУМПС, което е притежавал жалбоподателят е било изтекло, т.е. не е било валидно.

Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От съдържанието на чл.150а, ал.1 от ЗДвП става ясно, че нарушението на тази разпоредба има няколко различни и самостоятелни предложения, за да бъде изпълнен състава на нарушението. За да бъде изпълнен състава на нарушението предложенията са алтернативно дадени, като първото предложение е водачът да не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, второто е, водачът да е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, третото – СУМПС на водача да не е в срок на валидност, четвъртото е СУМПС да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и петото предложение – СУМПС на водача да е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

4

В настоящия случай е описано нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, визиращо предложение първо, а от доказателствата по делото е видно, че същото не е било извършено, а носи белезите на нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, касаещо предложение трето, доколкото се установи, че СУМПС на водача не е било в срок на валидност към 03.03.2023 г. и същото е било изтекло от 17.01.2022 г.

Ето защо съдът намира, че по отношение на първото нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е налице противоречие между описанието на нарушението и дадената квалификация на същото в акта и в НП, което води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение и се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.

По отношение на следващото оспорено нарушение по т.3 от НП по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че същото е неправилно описано и в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП изречение първо по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата не подлежат на регистрация по нейния ред верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини. Видно от приложеното по делото копие на „Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № СТ 0020305 А“ се установява че колесният трактор е бил регистриран от 15.07.2020 г. в Областна дирекция по Земеделието –гр.

Стара Загора. Безспорно в случая се касае за моторно превозно средство което е регистрирано по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Легална дефиниция на понятието 5 земеделска и горска техника е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗРКЗГТ са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите. От събраните доказателства се установява, че служителите от пътния контрол са спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал такава техника. Съгласно § 1, т.