Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 834 от 09.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10757/2025
Вид
Решение № 834
Подписан
09.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-Г.А като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20251110210757 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 833455-F821292/20.06.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не е осъществил от обективна страна твърдяното нарушение, както и че са допуснати груби процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице и са довели до неправилно приложение на материалния закон. Релевират се аргументи, че липсва ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, не е посочено изпълнителното деяние, съответно конкретната хипотеза на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Излагат се доводи, че „*****“ ЕООД няма служител М. П. П. и отразеното в АУАН не отговаря на обективната истина. Твърди се, че е приета правна квалификация на деянието по чл.185, 1 ал.2 от ЗДДС без да е отразен допълнителният признак, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Посочва се, че НП е необосновано и издадено в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита се, че АУАН не съдържа всички реквизити и при съставянето и връчването му не са спазени разпоредбите на ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено, в условията на евентуалност – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. И., в съдебно заседание моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.02.2025 г. в 17:05 ч. била извършена проверка от Б. О. Г. и М. С. Г.

- инспектори по приходите при ЦУ на НАП, в търговски обект - магазин за цветя, находящ се на адрес: ****************, стопанисван от „*****“ ЕООД, с ЕИК № *********. Преди легитимацията на органите по приходите свидетелят Б. О. Г. извършил контролна покупка на един брой цвете в саксия на стойност 7,00 лв., платена от него в брой и приета от продавач в обекта М.

П. П., за което не бил издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство марка „DATECS“ с индивидуален номер № DT981212 и фискална памет № 0981212, регистрирано в НАП с № 4741232/13.08.2024 г.

Контролните органи установили от КЛЕН за дата 14.02.2025 г., че горепосочената продажба не е регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.

Относно заварените на място лица била съставена справка за лица работещи на трудови/граждански правоотношения в проверявания обект, в която било вписано, че М. П. П. полага труд в дружеството без сключен 2 договор, М. Х. А. – на основание граждански договор, а А. М. С. – трудов договор.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол № 0200299/14.02.2025 г., съставен в присъствието на служителя А. М. С..

Предвид горното свидетелят Б. О. Г., заемащ длъжността старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F821292/12.05.2025 г. против „*****“ ЕООД за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 833455-F821292/20.06.2025 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1300 лева за извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. НП било връчено на 08.07.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Б. О. Г. и А. М. С., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за извършена проверка № 0200299/14.02.2025 г., пълномощно, опис на налични пари в каса, дневен отчет, фискални бонове, КЛЕН, заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, справка от 14.02.2025 г. за лица работещи на трудови/граждански правоотношения. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

От показанията на свидетеля Г. се установяват обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията му изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, като кореспондират с констатираните факти в съставения протокол за извършена проверка, както и с отпечатания дневен отчет от процесната дата. Протокол № 0200299/14.02.2025 г. е съставен по установения ред и форма от орган по приходите, поради което е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства съгласно 3 разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК.

От показанията на свидетелката С. се установява, че на процесната дата М. П. П. е полагала труд в магазина за цветя, като е продавала саксии, разположени пред магазина, като инспекторите по приходите след легитимацията си посочили въпросното момиче като продавачът, който им е продал цвете в саксия без да издаде фискален касов бон. Свидетелката С. посочва, че М. е работела в обекта на празници, когато се налагало да има помощник, което се потвърждава и от посоченото от нея в справка за лица работещи на трудови/граждански правоотношения, че работи без сключен договор. Безспорно се установява обаче, че същата е действала от името и за сметка на дружеството-жалбоподател, като фактически е извършвала дейността на продавач, приела е плащане за сметка на „*****“ ЕООД при извършването на контролната покупка. С оглед на това ирелевантно е дали М.

П. е била служител по трудово правоотношение, доколкото се установява, че й е била възложена работа от жалбоподателя за процесния ден, независимо дали отношенията им са били оформени с граждански договор или не. Предвид грешното записване на нейното ЕГН, съдът бе поставен в невъзможност за установяване на адреса й и призоваването й за извършване на разпит, но от показанията на свидетелката С. се установяват релевантните за предмета на доказване в настоящото производство обстоятелства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати 4 съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. Спазена е процедурата по съставяне на АУАН, който е предявен на надлежно упълномощено от дружеството-жалбоподател лице. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Неоснователни са доводите в жалбата за неяснота и непълнота при описание на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението. Надлежно са индивидуализирани всички съставомерни елементи на вмененото нарушение, като не е необходимо да се посочва дали нарушението е довело до неотразяване на приходи, доколкото изобщо не е налагано наказание по чл.185, ал.2 от ЗЗДС, съответно непонятни са съображенията в тази насока в жалбата. Съдът намира, че пред жалбоподателя не са били налице каквито и да било пречки да организира защитата си. Не се констатира и нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото АНО е преценил всички доказателства и релевантни обстоятелства, които са били достатъчни за направения краен извод.

На следващо място, отговорността на „*****“ ЕООД правилно е ангажирана за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта, като независимо дали клиентът е поискал или не издаването на фискална касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава. Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.118, ал.1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка или системен бон при плащането на стойността на стоката, съдът намира, че търговецът е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към отговорност. От доказателствата по 5 делото по безспорен начин се установява, че относно контролната покупка на цвете в саксия на стойност 7.00 лева, заплатена в брой, не е била издадена фискална бележка от въведения в експлоатация фискален апарат за извършената на 14.02.2025 г. продажба в проверявания обект.

Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан и не следва да се изследва въпросът за това кой конкретно носи вина за извършеното нарушение, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец – юридическо лице, която е обективна и безвиновна.

За неизпълнение на задължението за издаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС санкционната норма на чл.185, а л . 1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 4000 лв. АНО е наложил санкция в размер на 1300 лв. – над законоустановения минимум, без да изложи мотиви в тази насока. Съдът намира обаче, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат налагане на наказание в този размер. С оглед на това наказанието следва да бъде редуцирано до минималния в закона размер от 1000 лева, който се явява справедлив и съответен на тежестта на извършеното нарушение, което е първо такова за дружеството.

В настоящия случай не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е взето предвид при определяне на размера на имуществената санкция.