Решение № 83 от 18.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. С.З., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000030 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 821/03.10.2024г., постановено по гр.д. № 5052/2023г., по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените искове от „Ю.“ АД против Е. Ф. Г., за заплащане на сумата от 3 981, 02 лв. – главница по Договор за кредитна карта № МК149333/26.06.2020 г., 476, 58 лв.

– договорна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., 682,52 лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Въззивникът „Ю.“ АД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.

Развити са подробни съображения от фактическа и правна страна във връзка с направените оплаквания. Моли да се реши спора по същество, като се отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и вместо него да се постанови друго, с което съдът да уважи изцяло предявените от „Ю.“ АД искове срещу Е. Ф. Г.. Прилага приемо – предавателен протокол с 1

№ 901424 от 26.06.2020г., платежни нареждания, 9 бр. месечни извлечения по Договора и пълномощно.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Е. Ф. Г., чрез особения си представител, който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

Ищецът „Ю.“ АД моли съда да осъди Е. Ф. Г. да заплати сумата от 3 981, 02 лв. – главница по Договор за кредитна карта № МК149333/26.06.2020г., 476,58лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., 682,52лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът Е. Ф. Г., чрез особения си представител в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че няма доказателства за това как се е формирала главница по - голяма от първоначално отпуснатия кредитен лимит. Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в него не са посочени годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 4012/2023г. по описа на Районен съд - С.З., заявителят „Ю.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата от 3 981, 02 лв. - главница по договор за банков кредит № МК149333 за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г., 476.58лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023г., с 682,52лв. - мораторна лихва за периода от 05.01.2023г. до 18.09.2023г. и законна лихва върху главницата от 02.10.2023г. до изплащането й, срещу длъжника Е. Ф. Г.. С Разпореждане № 6614/06.11.2023г., постановено по ч.гр.дело № 4012/2023г. заявлението на „Ю.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен 2 лист срещу длъжника Е. Ф. Г. е отхвърлено, поради липса на редовно връчване по чл. 47 ГПК на поканата за предсрочна изискуемост на кредита. С разпореждане, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си срещу ответника.

По делото не е спорно, че между „Ю.“ АД и Е. Ф. Г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта № МК149333/26.06.2020 г., по силата на който „Ю.“ АД е предоставила на Е. Ф. Г. револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит с използване на персонална кредитна карта MasterCard Standart, издадена при условията и по реда, предвиден в Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти Visa, MasterCard и American Express. Съгласно чл. 2 неразделна част от него са Общите условия и Приложение №1. Съгласно т.6 от Приложение № 1, минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лв. В т. 7 от приложение № 1 е посочено, че кредитният лимит е в размер на 3 000 лв., годишния лихвен процент е 18, 9 %, а ГПР е 31, 73 % , общата дължима сума е в размер на 3 543, 92 лв.

В т. 8. от Общите условия страните са договорили, че Банката изпраща месечни извлечения, в които съобразно извършените транзакции се посочват месечните вноски, чийто падеж е настъпил през посочения в извлечението отчетен период, както и всички лихви, такси и други разходи, както и дата за издължаване на месечната вноска. Срокът за ползване и погасяване на задълженията, възникнали при използването на картата е до датата посочена в последното издадено месечно извлечение, съгласно т. 9.1. от Общите условия.

Договорът е безсрочен съгласно т.1.2.3. от Общите условия, като съгласно т.

2.7. картата има валидност до края на месеца, който е отбелязан върху нея.

При непогасяване на минималните вноски по две последователни месечни вноски по реда на т. 20.2. от Общите условия, Банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК да даде ясни и точни указания на страните, като изброи фактите, които следва да докаже всяка от тях, както и да посочи за кои твърдени факти от значение за делото страните не са посочили доказателства, за да могат страните да предприемат 3 съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. Поради това въззивният съд е приел представените доказателства в настоящото производство от „Ю.“ АД - приемо – предавателен протокол с № 901424 от 26.06.2020г., платежни нареждания за всички усвоявания по кредита и 9 бр. месечни извлечения по Договора.

Така от представения приемо - предавателен протокол с № 901424 от 26.06.2020 г. безспорно се установява, че на ответника Е. Ф. Г. е предадена кредитна карта Сер. Номер 2902076, с № 5411*******5017 и ПИН код на кредитна карта.

По делото са представени Покана за изпълнение от „Ю.“ АД, с която се обявява предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит и Уведомление с изх.№ 15584/06.07.2024г. от ЧСИ И.С., залепено на входната врата на адреса на длъжника Е. Г. на основание чл. 47, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд приема, че поради неизпълнение на процедурата по връчване на изявлението за предсрочна изискуемост по чл. 47, ал. 1 от ГПК, с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.04.2024 г.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че по кредита след датата на изпадане в забава 05.01.2023 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, посочена от ищеца - 24.07.2023 г., както и до датата на извлечението от счетоводни книги приложено към ч.гр.д. № 4012/2023 г. – 18.09.2023 г., като дължими са останали главница в размер на 3 391, 63 лв., договорна лихва в размер на 476, 58 лв., мораторна лихва в размер на 562, 57лв. Изчислена обаче при размер на законна лихва, мораторната лихва за периода 05.01.2023 г. до 18.09.2023 г. възлиза на 289, 31 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Въззивният съд приема, че процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7, т. 9, т. 11 и т. 20 от ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне. Следва да се вземе предвид, че при кредитните карти, тип овърдрафт, както е в настоящия случай, не се предвижда изготвяне на погасителен план, тъй като няма никаква яснота изначално какви суми ще бъдат усвоени от ползвателя на картата. Настоящият състав приема, че в т. 7 от приложение № 1 е посочено, че кредитният лимит е в размер на 3 000 лв., годишния лихвен процент е 18, 9 %, а ГПР е 31, 73 % , общата дължима сума е в размер на 3 543, 92 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тези изисквания са свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В настоящия случай ГЛП е уговорен като постоянен – 18, 90 %, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е направено в приложение № 1 към процесния договор. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му.

На следващо място, в приложение № 1, т. 7 е посочено, че ГПР е в размер на 31, 73%, който е изчислен съгласно чл. 10. 6 от общите условия.

Същият не надвишава ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на 5 законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че не е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че в настоящия случай процесният договор отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК и не е налице недействителност, която да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът Е. Ф. Г. дължи на „Ю.“ АД следните суми: главница в размер на 3 391, 63 лв. и договорна лихва в размер на 476, 58 лв. за периода от 05.01.2023г. до 24.07.2023 г.

В настоящия случай към исковата молба е приложена покана за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията до длъжника Е. Ф.

Г.. Препис от исковата молба, ведно с приложенията, включително и покана за обявяване на предсрочна изискуемост са връчени на 15.04 2023 г. на особения представител на ответника. От тази дата всички вземания на ищеца по процесния договор са станали изискуеми и от този момент следва да бъде присъдена и законна лихва върху вземането за главница в размер на 3 391, 63 лв., а не от датата на подаване на заявлението, както е претендирано от „Ю.“ АД.

Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 682.52 лв., но въззивният съд счита, че с оглед разпоредбата на чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, кредиторът няма право на друго обезщетение, освен лихва за забава, която не може да надвишава законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от заключението на съдебно –счетоводната експертиза, мораторната лихва за периода 05.01.2023 г. до 18.09.2023 г., изчислена при размер на законна лихва е в размер на 289, 31лв.