Решение № 934 от 01.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100501261 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Здравко Йорданов Цанев от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.

„Александър Жендов“, № 6, ет. 5 против Решение № 1199 от 22.05.2025 г., постановено по гр.дело № 7121/2024 г. по описа на Районен съд –Бургас, с което съдът е приел за установено, че М. С. А., ЕГН: ********** от село ************, общ. ***********, обл. ********, дължи на въззивника част от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 2349/05.0.52024 г. по ЧГД № 4573/2024 г. по описа на БРС, именно: сума в общ размер от 616, 63 лв., представляваща следния сбор: сумата от 339,13 лв.

– главница за непогасени задължения по сключен договор между страните за мобилни услуги № ******** от 08.09.2021 г. за мобилен номер ********, за месечни абонаментни такси и ползваните услуги за периода от 15.02.2022 г. до 14.06.2022 г., сумата от 277,50 лв. – главница за непогасени задължения по сключен между страните договор за лизинг от 08.09.2021 г. за мобилен 1 телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze , от които 53,64 лв. – лизингови вноски за периода от 15.02.2025 г. до 14.06.2022 г. и 223,86 лв. за 14 броя предсрочно изискуеми вноски, ведно със законната лихва върху сборната главница от 616,63 лв. от 03.07.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер от 616, 63 лв. до пълния заявен такъв от 946, 65 лв. или за иска за заплащане на сумата от 330, 02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без сключен ДДС (по 34,99 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 164,38 лв. между стандартната цена на мобилния телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 08.09.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 08.09.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, ведно със законна лихва от 03.07.2024 г.

Осъдил е въззивамата да заплати на въззивника сумата от 853.30 лв. – направени по делото разноски, от които 328,94 лв. за ЧГД № 4573/2024 г. и 524,36 лв. за настоящото гражданско дело, двете по описа на БРС.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че клаузата за нустойка е изрично договорена между страните. Позовава се на общите условия – чл. 19б, б. „в“, къде изрично е упоменато, че операторът има право едностранно да прекрати индивидуалния срочен договор при неплащане на дължими суми от потребителя. В този смисъл обосновава задължението за неустойка. Позовава се на изпратената последна покана за доброволно плащане от 15.05.2022 г., както и че я намира за надлежно връчена. Цитира практика на ВКС. Твърди, че избраната услуга за доставяне на съобщението – използване на универсална пощенска услуга и свързаното с нея доставяне до пощенската кутия на адреса на получателя, е напълно достатъчна и отговаря на дължимата грижа, която следва да положи операторът. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част за сумата от 330,02 лв. неустойка и присъди претендираната сума.

2

В срока, предвиден в ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд -Бургас се е произнесъл по молба с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоначално производството по делото е започнало по подадено от въззиваемото дружество срещу въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като Районен съд-Бургас със заповед № 2349/05/07/2024 г. по ч. гр. д. № 4573/2024 г. е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сума в общ размер от 946,65 лв., представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги № ***************** г. за мобилен номер **************, включваща и 330,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС /по 34,99 лв. всяка/, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 164,38 лв. между страндартна цена на мобилния телефонен апарат без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към 08.09.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг.

Видно от приложените по делото доказателства и исковата молба на въззивника, същият претендира от длъжника сумата от 946,65 лв. – дължими суми по сключените между страните договор за мобилни услуги № *********, заявление за пренасяне на номера в мрежата на „Теленор“, заявление за смяна на собственост и договор за лизинг от 08.09.2021 г., за които суми са издадени пет фактури изрично упоменати в исковата молба.

Следва да се отбележи, че първоинстанционото решение е влязло в законна сила, досежно сумата от 616,63 лв., включваща главница от 339,13 лв. – за непогасени задължения по сключен между страните договор за мобилни услуги № ********** от 08.09.2021 г., сумата от 277,50 лв. – главница за 3 непогасени задължения по сключен между страните договор за лизинг от 08.09.2021 г. за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 Pro 128GB Bronze, от които 53,64 лв. – лизингови вноски и 223,86 лв. за 14 бр. предсрочно изискуеми вноски. Обжалвано е само в частта, касаеща сумата от 330,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Същата представлява неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД и в тежест на ищеца е установяване на виновно поведение от страна на длъжника и прекратяване на договорите по вина на потребителя преди изтичане на техните срокове. Първоинстанционният съд правилно е приел, че постигнатите уговорки между страните не изключват приложението на разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, според която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Правилен е изводът на БРС, че тъй като се касае за двустранен договор и длъжникът не е изпълнил задължението си поради причини за които той отговаря, то по смисъла на чл.87 от ЗЗД, за кредитора е била налице възможност за разваляне на договора, с писмено предизвестие.

Извършил е тълкуване на подписаните между страните договори и установявайки, че в случая кредиторът е следвало да развали договорите, а данни за това липсвали, счита, че претенцията касаеща неустойка са неоснователна поради което я е отхвърлил. Позовал се е на „Общите условия“ и по-конкретно т.19б, буква „в“, която предвижда, че доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалният договор, съответно по „Общите условия“. Основание за валидно възникване на правото да се претендира плащането на неустойка, е развалянето на договора, поради неизпълнение на договорни задължения, за което се прилага чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът е основание за развалянето на договора.

Настоящата съдебна инстанция намира направените от първоинстанционният съд изводи за законосъобразни, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Като не е развалил договорите по смисъла на чл.87 от ЗЗД кредиторът 4 не може да се ползва от уговорените неустойки по договорите, тъй като последните не са свързани с неизпълнение на задълженията, а са последици от разваляне на договорните отношения между страните. Въззивникът сочи, че е прекратил договорите между страните като се позовава на „последна покана за доброволно плащане“ от 15.05.2022 г., от текста на която обаче съдът не установява с поканата кредиторът да е развалил /прекратил/ процесните договори. В този смисъл постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното решение №1199/22.05.2025 г., постановено по гр. д.

№7121/2024 г. по описа на БРС.

Въззиваемият е представляван от особен представител и с оглед резултата по въззивното обжалване, разноски на въззивника не се дължат.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1199/22.05.2025 г., постановено по гр.дело № 7121/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5