Решение № 350 от 13.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Русе, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520200854 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Б. Б. против Наказателно постановление № 251085-000414 от 04.03.2025 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от управление на МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Б., редовно призован, се явява лично и заедно с адв. С. М. от Адвокатска колегия – Русе, последният в качеството му на упълномощен процесуален представител.

В хода на пледоарията си адв. М. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Упражнявайки правото си на лична защита, жалбоподателят Б. се солидаризира със становището на защитника си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 12.05.2025 г., а жалбата е подадена на 23.05.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Свидетелят М. С.ов С. притежавал недвижим имот, в който отдавал обекти под наем. Преди повече от четири години при напускането си един от наемателите – П. Д.

А., оставил на свидетеля С. МПС – лек автомобил, марка и модел „Мерцедес“ А 170, с регистрационен номер Х 5107 ВТ, тъй като нямало да го ползва, като го предупредил, че собствеността на същия не му е била прехвърлена, както и че нямал контакт с последния собственик. Въпреки това свидетелят С. продължил да ползва горепосоченото МПС, като плащал редовно застраховка „Гражданска отговорност“ и се грижел колата да е обслужена, тъй като я предоставял само на негови близки и познати.

През месец януари 2025 г. свидетелят С. предоставил процесното МПС на жалбоподателя Б., тъй като лекият автомобил на последния се нуждаел от ремонт.

На 20.01.2025 г., около 15:30 часа, полицейски екип, в състав на който бил и свидетелят Т. Е. И. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, бил изпратен от служител от Група „Оперативна дежурна част“ на адрес, находящ се в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 7, зад сградата на „Роял Сити Център“, във връзка с подадени сигнА. от граждани за неправилно паркирано МПС пред входизхода на подземните гаражи, намиращи се там.

При пристигането си свидетелят И. установил процесното МПС, което било така паркирано, че действително пречело на използването на подземния паркинг. При извършена справка било установено, че първоначално собственик на последното била 2

Р. Р. А.а. С Договор за покупко-продажба № 3069/27.05.2014 г. А.а прехвърлила собстствеността на А. А. С.. Тъй като С. не изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването да регистрира лекия автомобил на свое име, на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията на последния била прекратена служебно, считано от 06.08.2023 г.

Междувременно на местонарушението се появил жалбоподателят Д. Б. Б., който привел в движения процесното МПС и го преместил, за да не пречи на използването на подземния паркинг. Свидетелят И. възприел посоченото и след като установил самоличността на Б., му предоставил възможност да напише подробни обяснения. В обясненията си жалбоподателят Б. посочил, че не е бил запознат, че лекият автомобил е с прекратена регистрация, тъй като го бил взел за няколко дни от свидетеля С..

Отчитайки гореизложеното, свидетелят Т. И. приел, че с поведението си жалбоподателят Б. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1426636/20.01.2025 г., който бил връчен срещу подпис на последния.

С Мотивирана резолюция № 25-1085-М000017 от 21.01.2025 г. на Началник група при ОД на МВР-Русе на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено, а материА.те по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на проверка дА. е нА.це извършено от жалбоподателя Б. престъпление от общ характер.

С Постановление от 24.02.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 613/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /вх. № 1085р-680/2025 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че извършеното от жалбоподателя Б. не би могло да се квА.фицира като престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, доколкото не се установява, че последният е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя Б. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно 3 нарушение Серия GA № 1426636/20.01.2025 г., Наказателно постановление № 25-1085000414 от 04.03.2025 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 24.02.2025 г., справка, докладна записка, писмени обяснения, справка нарушител/водач и справка от АИС, както и гласни доказателства - показания на свидетелите М. С.ов С. и Т. Е. И. и обясненията на жалбоподателя Д. Б. Б., дадени в хода на съдебното следствие.

Не са нА.це противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От показанията на свидетеля М. С. и обясненията на Д. Б., както дадените такива в хода на съдебно следствие, така писмените, дадени непосредствено след констатиране на нарушението от свидетеля И., се установява по категоричен начин, че Б. не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация.

Нещо повече такова знание е липсвало и в лицето, предоставило му последното – свидетеля М. С., доколкото последният се явява също ползвател, а не собственик на лекия автомобил.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дА. правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на наказателното постановление – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

4

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с постановление прокурор от Районна прокуратура-Русе е отказал да образува наказателно производство, поради което и предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не следва да намерят приложение.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяната му.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Д. Б. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

При анА.за на така цитираната правна разпоредба се налага извода, че служебното прекратяване на регистрацията на МПС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, за разлика от хипотезата, уредена в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, настъпва ex lege (по силата на закона). Това е така, тъй като служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е обусловено от предприемането на определени действия от служебни лица, като за настъпването му е достатъчно единствено приобретателят да не е изпълнил задължението си да регистрира новопридобитото МПС в двумесечен срок от придобиването. Що се отнася до узнаването на така настъпилото служебно прекратяване на регистрацията от собственика на МПС-то, то видно от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистраните пътни превозни средства процесната хипотеза – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, 5 не попада между случаите, за които е вменено подобно задължение на съответните органи. Именно поради това и съгласно един от основните принципи на правото Ignoratio legis neminem excusat, липсата на уведомяване не би довела до несъставомерност на деянието от субективна страна касателно собственика на МПСто. Не така стоят нещата с ползвателя на същото, доколкото последният не се явява адресат на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което и знанието относно това обстоятелство подлежи на доказване.

Разпечатката съдържа 47 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14538ea5-8db7-4098-8c66-ec03a087c5e5