Решение № 2561 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2561 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100509704 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. 84090/27.03.2023г. от „Кол Пойнт Ню Юръп“ЕАД срещу Решение № 3844/14.03.2023г. по гр.д. 21943/2022 г. на СРС, 56 с-в, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от А. Н. И. за признаване незаконността на прекратяването на ТПО и възстановяване на длъжността „телеагент“.

Изложени са съображения за необоснованост, процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорват се изводи за служебно ползване от работника на група в платформата „Дискорд“. Сочи се необоснованост на изводите, че се касае само за служебен чат между служители. Счита, че е следвало да се допусне експертиза относно възможността за достъп на лица до тази група и дали работодателя може да контролира нейните членове и да има достъп и контрол върху споделената информация.

Съдът кредитирал само показания на ищцовите свидетели, които били в съдебни спорове по КТ с жалбоподателя и били уволнени за същите нарушения като ищеца.

Оспорват се изводи относно тежестта на наказанието.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

Подадена е и частна жалба от ищеца по делото срещу определението на СРС по 1 чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта по разноските. Сочи, че му се дължи отделно възнаграждение за всеки от исковете. Счита, че има и фактическа и правна сложност на случая и са проведени множество заседания.

Постъпил е отговор на частната жалба с който тя се оспорва.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.

Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Когато се касае за найтежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това наказание. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за 2 съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съгласно константната практика на ВКС, преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на изпълняваната работа и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

По иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иска по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.

В случая в исковата молба ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като: Не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – заповедта му била връчена почти незабавно след искането за обяснения, като нямал реална възможност да се запознае с дисциплинарните нарушения, в които е обвинен. Заповедта не била мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ – не било посочено какво конкретно нарушение е извършил; Оспорил е да е разпространявал поверителна информация за работодателя, достъпна и видима за неограничен брой трети лица; да е уронвал доброто име на предприятието, както и да е допускал друго тежко дисциплинарно нарушение; Не били спазени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието; Наказанието било наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, въпреки че работодателят знаел за комуникацията на ищеца с негови колеги в електронната платформа „Дискорд“.

Не е било спорно и по делото се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал при ответника длъжността „Телеагент“ в отдел „Оперативен персонал“, звено „Епик геймс Ол“.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 10125/04.04.2022 г. на директор на „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, връчена лично на 04.04.2022 г. в 15.52 ч., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 2 КТ (разпространяване на поверителни за работодателя сведения), чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 (уронване на доброто име на 3 предприятието) вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) и чл. 188, т. 3 КТ. Посочено е, че на конкретни четири дати ищецът е разпространил поверителна за работодателя информация в група с неизвестен брой членове и състав, част от интернет базираната платформата „Дискорд“, като по този начин е направил поверената му в качеството на служител на компанията информация достъпна и видима за неограничен брой трети лица, както следва: На 30.06.2021г. публикувал екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“, от която се вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД номер на акаунти на крайния клиент и друга вътрешна информация; На 12.08.2021 г. публикувал екранна снимка, от вътрешна работна система „PST tool“ чрез която се извършват промени по акаунтите на потребителите, от която се виждат направени бележки по акаунта, последните команди, които са изпълнени от него и ИД номера на акаунти на крайния потребител;

На 25.08.2021 г. публикувал екранна снимка от вътрешната работна система „Зендеск“, от която се вижда бележка относно обработен тикет/запитване, ИД номера на акаунти на крайния клиент и друга вътрешна информация, като под снимката е написал „по дяволите падна ми се да го ескалирам в „Store“; На 06.09.2021 г. публикувал екранна снимка от вътрешната работна имейл-система на която се вижда номера на обработеното от служителя запитване/тикет; разменената с крайния клиент кореспонденция, номерата на други запитвания и друга вътрешна информация, като под снимката написла: „това за което говоря в Спамс“.

В заповедта е посочено, че нарушението се явява тежко с оглед спецификата на поверителната информация, предмет на нарушението и злепоставянето на предприятието пред трети лица, което се отразява неблагоприятно на успешността на бизнеса.

Преди издаване на заповедта, в 15.07 ч. на 04.04.2022 г. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от служителя са изискани писмени обяснения.

Такива са дадени от ищеца и в тях е посочил, че групата в „Дискорд“ била група само между съекипници, и то само за испански членове на екипа. Групата била ползвана само за помощ помежду им във връзка със запитвания. Бил поканен от други служители да членува в тази група, когато бил нов служител по проекта, като не смятал, че това е забранено или че нанася вреда на дружеството.

Съгласно чл. 10 от сключения между страните трудов договор от 21.02.2020г. и подписаната въз основа на същия декларация за конфиденциалност, служителят се задължава по време на действието на договора и след това да счита и съхранява като поверителна всяка информация относно работодателя и неговите клиенти, включително производствени и търговски тайни, като, но не само сведения, които се отнасят до договори, организации, доставчици, клиенти, колеги, съдружници, акционери и до дружествени дела на работодателя.

4

В длъжностните характеристики, връчени на ищеца, е предвидено „При никакви обстоятелства служителят да не споделя с трети лица имената на клиенти, фирми или каквато и да е специфична вътрешнофирмена информация, с което би навредил на интересите на клиентите и компанията“.

Приети по делото са и други писмени доказателства - сигнал, заповед за проверка наличието на нарушения на трудовата дисциплина и изготвения от комисията доклад, декларации, договори между „Епик Геймс Интернешънъл“ и „Телъс Интернешънъл Сървисис Лимитид“ и между ответното дружество и „Трансактел Интернешънъл Сървисис Лимитид“.

По делото са разпитани свидетели на ответника - К.Д., Х.В., В.Р., както и свидетели на ищеца – М.А.А. Y. и F.T.J.G., последните двама в съдебни спорове с ответника по настоящото дело за незаконни уволнения.

Св. Y. посочва, че познава ищеца, като са работили заедно при ответника.

Свидетеля е бил шеф екип на ищеца. Уволнени били по едни и същи причини.

Посочва, че са ползвали „Дискорд“, който бил частен сървър, а не публичен. Ползвали го в екипа им за въпроси свързани с работата им. Ползвали го само хората от испанския екип. Нямало възможност за достъп на лица които не са служители, тъй като за достъп до групата им се изпращал линк от администратора. Посочва, че работодателя е знаел за групата, защото служител В.П., която била Супервайзор била администратор на групата. Групата била създадена при началото на пандемията, като преди това проблеми се решавали в работната зала. Имало три групи- в „Дискорд“, в „Гугъл (които били създадени в началото на пандемията) и много по-късно в „WhatsApp“. По удобно било да се ползва „Дискорд“, защото всички виждали отговора на въпросите, които се задавали.

Св. Gabriel посочва, че в групата в ‚Дискорд“ били само членове на испанския екип. Групата била на приятелски начала и се ползвала за обсъждане на проблеми в работата. Когато някой напуснел ответното дружество го изтривали и от групата „Дискорд“. Имало курсове, но не за специално за сигурност на информацията, а включвали закона за защита на личните данни, правото на достъп до информация.