Решение № 1137 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115347 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Г. С. Й. е предявил против „ВИВУС.БГ“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 242,85 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника без основание по нищожна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на Договор за кредит №**** от **** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.10.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията и сумата от 592,44 лв.- недължимо заплатена и получена от ответника без основание по нищожна клауза „удължаване на кредит“ по Договор за кредит № **** от *** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.10.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от ***** г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 300 лв. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 40, 96 %, а годишният процент на разходите – 49, 6 % с краен падеж **** г.

Съгласно договора заемателят дължат и такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 76,89 лева, която ищецът е следвало да престира в края на платежния период.

С няколко анекса към договора, главницата по договора за заем е увеличена от 300 лв. на 1300 лв., като таксата за бързо разглеждане на документи е увеличена от 76,89 лв. на 242,85 лв., като крайният падеж се е запазил до *** г.

1

Ищецът сочи, че е заплатил на дата **** г. сума в размер на 321 лв., представляваща такса за удължаване на падежа на договора с 30 дни.

На **** г. е заплатил сума в размер от 271,44 лв., представляваща такса за удължаване на падежа на договора с още 30 дни.

На ***** г. ищецът заплатил сума в размер на 1569,04 лв., с която е погасил главница в размер на 1300 лв., договорна лихва в размер на 26,19 лв. и такса експресно разглеждане в размера на 242,85 лв.

Твърди се, че общият размер на заплатената сума по клауза за удължаване на срока на договора е 592,44 лв.

Излага съображения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, като посочва нейното съдържание и неопределяемостта на размера й. Посочва, че същата е в съответните фиксирани размери от 76,89 лв. и 242,85 лв. след сключване на главница за увеличаване на главницата, като липсва еквивалентност на престациите. Твърди че същата е неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 ЗЗП, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Твърди се, че таксата за удължаване представлява скрит разход по кредита, с който се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва се като недействителна и клаузата за удължаване на срока на договора, като се сочи, че същата е предвидена в нарушение на чл. 10 а ЗПК, доколкото последната е свързана с отпускане и усвояване на кредита. Ищецът твърди, че с нея кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя. Твърди се недействителност на основание чл. 21, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Твърди се, че и двете такси противоречат на добрите нрави, тъй като представляват добавък към възнаградителната лихва на тъговеца и целят заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК.

С оглед недействителността на оспорените клаузи счита, че платените въз основа на тях суми са платени без основание и следва да се върнат.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва, че на **** г. е сключен договор за кредит въз основа на който е представена в заем на ищеца сумата от 300 лв. със срок на погасяване до **** г. Посочва, че начислените такси и лихви са следните: договорна лихва в размер от 10,10 лв. и такса за незадължителна допълнителна услуга за бързо разглеждане в размер на 76,89 лв. Общият размер на кредита, който е следвало да се погаси на **** г. се сочи, че е 386,99 лв. Посочва, че таксата за бързо 2 разглеждане е опционална и е избрана от ищеца преди сключване на договора, като той е имал възможността да не маркира бутон „Искам бърз заем до 15 минути“. Ответникът твърди, че при маркиране на този бутон, още преди сключване на договора, системата визуализира точният размер на таксата, който е съобразен с предоставената в заем сума и срока на договора. Едва след това ищецът е натиснал бутон „Кандидатствай“ и е завършил процедурата по сключване на договора.

След постъпване на заявката се сочи, че кредиторът е извършил проверка за кредитоспособност на ищеца.

Твърди се, че в случай, че кредитополучателят не желае използването на тази допълнителна услуга, то кредиторът извършва горната справка и предоставя отговор в срок от 7 дни. В случая се сочи, че изрично е заявено бързо разглеждане, поради и което тази услуга е извършена от ответника.

Посочва, че сумата от 300 лв. по договора за заем е преведена на ***** г. по сметка на каса Изипей АД, от който момент тече и срокът за връщането й.

Ответникът посочва, че ищецът е имал право да заяви допълнителни по договора суми, което е направено, като общо пет пъти е заявено отпускане на допълнителни суми и са подписани 5 анекса, в резултат на така заявеното ищецът е получил обща сума в размер от 1300 лв. Сочи се, че съгласно договора и анексите, ищецът е дължал сумата от 26,19 лв.договорна лихва, както такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 242,85 лв. Общият размер на задължението на ищеца се сочи, че е било в размер на 1569,04 лв., като не се оспорва, че тази сума е платена.

Относно услугата за удължаване на срока, то се сочи, че същата е предвидена в Общите условия, като е заявена два пъти от ищеца, поради и което е начислена такса за тази услуга.

Посочва се, че тази услуга се предоставя допълнително и след заплащане на съответната такса за това.

Не се оспорва, че на ***** г. е постъпила от ищеца обща сума в размер от 1569,04 лв., с която са погасени съответните задължения за главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Ответникът оспорва изложените от ищеца доводи за недействителност на клаузите на сочените основания, като твърди, че ГПР съответства на закона и излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че допълнителните услуги не са елемент от формирането на ГПР. Относно твърдението за противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, се твърди, че ищецът изрично е заявил съответствието й с тази законова разпоредба.

Оспорва се да са налице сочените основания за недействителност поради противоречие със ЗЗП, както и тези такси да представляват такива за действия, свързани с усвояването и управление на кредита. Цитира се съдебна практика. Моли се исковете да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 3 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договора за кредит и клауза за експресно разглеждане и за удължаване на кредита, както и че такива е предвидена в договора, както и че е платил по тях претендираните суми. Ответникът следва да установи валидно възникнало вземането заемно правоотношение и клауза за такса за експресно разглеждане и за удължаване на кредита.

С Определение от **** г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит Договор за кредит № **** от **** г., както и Анекси към него, както и че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми, както и че в ГПР не са включени като разход допълнителните услуги.

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че на **** г. е сключен процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставена от ответника заемна сума в размер от 300 лв., която ищецът е следвало да върне в срок до *** г.

Договорен е ГЛП в размер от 40,96 %, както и ГПР 49,6 %. Отразено е и начисляване на такса за бързо разглеждане в размер от 76,89 лв., както и лихва за срока на кредита 10, 1 лв.

Общата дължима сума по кредита е 386,99 лв.

С няколкото Анекса към договора за кредит сумата е увеличена от 300 лв. на 1300 лв., като таксата бързо разглеждане от 76,89 лв. на 242,85 лв. Във всеки от анексите е отразено, че се добавя 100 лв. към първоначално отпуснатия кредит, но всъщност в третия подписан Анекс от **** г. сумата вече е 1300 лв., което е 1000 лв. повече от първоначално отпусната в заем сума. Видно от отразеното в трите анекса от 3,4 и *** г. таксата бързо разглеждане първоначално се е увеличила до размера от 160,92 лв., а впоследствие на 189,10 лв. и в последния анекс от **** г. вече е 242,85 лв., като не се оспорва, че тази такса е заплатена.

С анекса от ***** г. е удължен срока на договора, като е предвидена такса за удължаване в размер от 312 лв.

С анекса от **** г. е удължен срока на договора, като е предвидена такса в размер от 271,44 лв. или общият размер на таксата за удължаване по двата анекса е 583,44 лв., като ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че сумите по тези две такси са заплатени.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за 4 потребителския кредит.

По иска за недължимо платена такса за експресно разглеждане:

В договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 76,89 лева, която впоследствие с оглед допълнително отпуснати заемни средства е увеличена до размера от 271,44 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.

Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Таксата е повече от пет пъти по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.