Решение № 1654 от 19.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1654 гр. В., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СЛ. при участието на секретаря Д.Д.Г. като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20223100101012 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявените от Й. М.

М., ЕГН

**********, с постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, срещу ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения, сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски по процесуално представителство и защита по ДП и в съдебните производства, сумата от 6850 (шест хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., сумата от 608.89 лв.

(шестстотин и осем лева и 89ст.), представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че с Постановление по пр.пр. № 9699/24.07.2015 г. по описа на В.Р.П. е образувано ДП № 98/2015 г. по описа на ГВР21527094 (ОД МВР - В.). Представител на В.Р.П. е приел, че по време на БП № 191/2014 г. по описа на Второ РУ на МВР - В. и по време на съдебното следствие по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - В., Четвърти наказателен състав, пред надлежен орган на власт, Й. М. М. съзнателно е потвърдила неистина.

С постановление от 01.12.2016 г. ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр, В.; при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта разследващ полицай при Второ РУ. - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в PC В., като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина.

Внесен е обвинителен акт в съда, в резултат на което било образувано НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав. На тази инстанция делото приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г., по НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав, с която, на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.

1 и чл. 54 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата била обжалвана пред ВОС, в резултат на което било образувано ВНОХД №291/2017 г. Решаващият въззивен състав намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, като върнал делото същите да се отстранят. За повторното разглеждане на делото пред ВРС се образувало НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав. С Присъда № 167/26.06.2019 г. подсъдимата М. отново е призната за виновна и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Тази присъда също била обжалвана, в резултат на което било образувано ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС. С Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, М. е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Този 2 съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.

Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в продължение на седем години, ищцата е била в унизителното процесуално качество, в резултат на което колеги, близки и познати ограничават отношенията си с нея. Случаят е широко отразен в различни телевизионни предавания, вкл. „Господари на ефира", публикации и хиляди коментари с предимно негативна насоченост. Предвид тази „известност", Й. М. изпада в практическа невъзможност да изпълнява длъжността си в Общинска полиция, доколкото ежедневно се сблъсква с насмешливо, пренебрежително и осъдително отношение на гражданите, които я разпознават от предаванията на „Господари на ефира". Това я принуждава да промени мястото си на работа в Гранична полиция при осъществяване на чекиране и проверка за безопасност на летище В., но след като и там я разпознават, тя е назначена като контролираща чрез автоматични дистанционни устройства регистрирането на потенциално опасни пътници, без пряк контакт с външни лица и при практическа изолация през цялото си работно време, което й действа потискащо и депресиращо в продължение на години.

Самото съдържание на цитираните от нея думи на „пострадалия" Б. е със засрамващ сексуален подтекст, което се възпроизвежда многократно чрез повторението му в обвинителния акт на всяка инстанция, в съдебните решения, в журналистическите публикации и в безконтролните коментари в интернет, позовавайки се основно на обвинителния акт.

М. е обикновено момиче от малък град, където всички се познават.

Като ученичка е с отличен успех и е избрана да направи ръкописен препис на История славянобългарска. След повдигнатите й обвинения в своя си град тя години наред не може да се покаже навън без да се сблъска с отчуждено и презрително отношение.

В процеса на производството, тя и най-близките й са направили съществени разходи - възнаграждения за консултанти и за адвокатска защита.

Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК , сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Счита, че e налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, а именно че увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, доколкото ищцата е дала недостоверни показания, които се опровергават от останалия доказателствен материал по делото срещу Б.. Считат, че не е възможно тези лъжливи показания да са дадени неумишлено пред надлежния 3 орган на власт, поради което е налице състава на лъжесвидетелстване.

Твърди, че медийния интерес към делото не е по инициатива на Прокуратурата. Първоначалния медиен интерес е към Б. и едва след като той е оправдан, се пренасочва към М. и Т. поради извършеното от тях лъжесвидетелстване. Сочат, че в една от медийните публикации се посочва, че източникът на информация за М. е говорителят на Гранична полиция.

Считат, че отношението на колегите й към нея е напълно оправдано предвид извършеното от нея. Подчертават, че е оставена на работа.

Считат, че „пикантните подробности“ за сексуалните намеци на Б. са всъщност нейните показания, дадени пред съда, поради което няма как да не са цитирани в обвинителния акт за лъжесвидетелстване. Сочат, че никъде в обвинителният акт няма внушения за ищцата като „жена с леко поведение“, доколкото се цитират само думи, които се твърди, че Б. е казал на М..

Компрометираното достойнство счита, че е в резултат на действията на М. по време на процеса срещу Б..

Оспорва размерът на претенцията за вреди, като сочи, че обвинението не е за тежко престъпление, няма взета мярка за процесуална принуда, взета е най-леката мярка за неотклонение, няма трайни вреди за физическото и психическото здраве на ищцата. Размерът на имуществените вреди счита, че не е доказан по делото. Оспорват датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез прокурор при ВОП Златев, моли за отхвърляне на исковете.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

По делото се установяват от приложените към делото писмени доказателства и приложените по настоящото дело наказателни производства , следните факти:

С постановление за привличане на обвиняем от 04.12.2015 г. ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр. В.; при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при 4

Второ РУ. - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в PC - В., като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина след внасяне на обвинителен акт в съда, ищцата е осъдена на два пъти – по образуваното НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години и по НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години

С Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, М. е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Този съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.

Спорът по делото се свежда до наличието на неимуществени вреди у ищеца, техния вид и размер, както и причинната връзка между тях и неоснователното наказателно преследване.

За доказване на вида и размера на неимуществените вреди и причинноследствената връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.

Л.Н.Н. и св. П.СВ.П., чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и с оглед съвкупната преценка на всички доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ законодателят е предвидил възможност за ангажиране отговорността на Държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда.

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

5

За успешното провеждане на иска, предявен на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда, както и причинените му вреди от неоснователното обвинение.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, вкл. това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това фактът на оправдаването на ищеца е достатъчен, за да се приеме, че срещу него е било проведено неоснователно наказателно преследване.

Без значение е фактът, че преди това по друго дело друг състав на съд не е кредитирал показанията на ищцата в качеството й на свидетел.

Единственият релевантен за настоящото производство факт е, че ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение за лъжесвидетелстване. Именно това е длъжен да приеме настоящият граждански съд и той не може да пререшава един вече приключил в наказателното производство съдебен спор. Поради това възраженията, че оправдателната присъда е грешна, или че ищецът е извършил престъплението, по което е оправдан с влязла в сила присъда, неоснователно се релевират от Прокуратурата.