Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 256 от 18.12.2023, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 594/2022
Вид
Решение № 256
Подписан
18.12.2023
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 35 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. ЛЕВСКИ, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20224410100594 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обратен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. В. М.,ЕГН **********, с адрес: с.***, чрез процесуален представител адв. Н. М., против ЗД "Бул инс" АД гр. ***

Твърди се в исковата молба, че ищцата е била участник в ПТП и е претърпяла както имуществени вреди, така и неимуществени вреди. На 13.05.2022г. около 7:00ч. в с.***, на кръстовище образувано от ул. Асен Банчев и ул. 23-ти септември било реализирано ПТП със следните участници:

Участник 1- ППС „***" с рег.№ *** собственост и с водач Д. Г. Д., с положителна проба за алкохол- 1,77 промила

Участник 2- С. В. М. – пешеходец.

Видно било от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, с рег.

№ 316000-175873/17.05.2022г., че Участник 1, при движение с несъобразена скорост с пътните условия, на ляв завой излиза Н.сно, след което вляво и блъска Участник 2 - пешеходец, който се намира до контейнер за боклук от лявата страна по посока на движение. Настъпило ПТП с материални щети по МПС и пострадалото лице. След удара на ищцата, Участник 1 преустановил движението си, като се забил в ограда на къща.

Пълномощникът на ищцата обръща внимание, че доколкото 1

Констативният протокол за ПТП бил изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият представлявал официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Посочва, че КП се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП- мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и участниците в ПТП. Твърди, че контейнерът за боклук се намирал на затревена площ, а не на пътното плътно.

Освен това М. била със своите деца, като дъщеря й претърпяла силен стрес и охлузвания по лакътя, а синът и следствие на силния стрес развил язва на дванадесетопръстника.

Посочва се, че Участник 1- водачът на ППС „***" с рег.№ *** причинил ПТП и същият автомобил бил застрахован в ЗД "Бул инс" АД, като по случая било образувано ДП.

Навежда довод, че причина за настъпването на ПТП били допуснатите от водача на л.а „***" с рег.№ *** нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществувала пряко причинна връзка между деянието на виновния водач Д. Г. Д. и настъпилите обществено опасни последицинеимуществени и имуществени вреди, причинени на ищцата С. В. М..

Твърди се в исковата молба, че за увреждащия л.а „***" с рег.№ *** управляван от Д. Г. Д., имало сключена застраховка „ГО", валидна до 29.07.2022г. със ЗД "Бул инс" АД. Твърди, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите", учредено с полица № BG/02/121002103431, валидна до 29.07.2022г и представляващо покритието по чл.493 от КЗ. Счита настъпилото събитие, неговата противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал.1 от КЗ.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Бул инс" АД, получена от застрахователя на 01.06.2022г., и е представил заверени всички документи, с които разполага. По случая била образувана преписка № 2210015825, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, като отговорът бил, че е образувал щета и изисква допълнителни документи, с които ищецът не разполагал и е уведомил, че няма основание да бъде ангажирана отговорността на дружеството и отказал плащане.

Твърди се в исковата молба, че след ПТП на 13.05.2022г. ищцата изпаднала в безсъзнание и била прегледана от ЦСМП-Плевен, консултирана от специалисти, от които е поставена диагноза Contusiothoracis. От 2 направените изследвания в Многопрофилна болница за активно лечение Левски ЕООД се констатирала торзия на Л4 наляво и изгладена физиологична лордоза. Ищцата била силно притеснена за здравословното си състояние и направила множество изследвания- резултатът от образното изследване в ДКЦ „Авис-медика" гр.Плевен показвало наличие на стеснени дискови пространства до Л5, снишен долноръбово Л5- дискови промени; при направените на М. изследвания на нервна система е поставена диагноза мозъчно сътресение.

От съдебна медицина - Плевен било издаденото от д-р Н.С.

Съдебномедицинско удостоверение №180/22г., с описани охлузвания и кръвонасядания.

Ищцата посетила и психиатър д-р А.С., която е съставила Етапна епикриза към лист №001197, че лицето е диагностицирано с Посттравматично стресово разстройство.

Вследствие на процесното ПТП М. временно преустановила посещенията на работното си място и изпаднала във временна неработоспособност, за което бил представен Болничен лист № Е ***. След процесното ПТП пострадалата провеждала медикаментозно лечение, но и към момента на подаване на исковата молба все още не била напълно възстановена. Изпитвала трудност в ежедневието - имала нужда от чужда помощ при приготвяне на тоалета си, при придвижване; не можела да осъществява домашните си задължения поради силни болки, не можела да се грижи за децата си, което още повече засилвало нейната тревожност. Това водело до смущение по време на сън, получаване на сърцебиене, болки в главата. Инцидентът бил изключително интензивен и пречел на ищцата да води нормален и пълноценен живот. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент. Ищцата изпитвала страх за собствения си живот и живота на децата си, когато се налагало да са извън дома и да се движат дори и по тротоара.

Твърди се в исковата молба, че освен неимуществени вреди, ищцата била претърпяла и имуществени вреди - 323,16лв., изразяващи се в разходи, извършени във връзка с лечението.

Следвало да се отчете и общоизвестния факт за публично оповестяване на инцидента, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищцата, поради което следвало да се отчетат с присъщия им по начало характер.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД "Бул инс" АДда заплати на С. В. М. обезщетение в размер на 20 000/двадесет хиляди лева/ за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените в тази връзка имуществени вреди в размер на 323,16лв./триста двадесет и три лева и шестнадесет стотинки/.

Претендира законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-13.05.2022г., до окончателното изплащане.

3

Претендира направените по делото разноски – адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. Посочва банкова сметка.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции изцяло същите по основание и размер.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил "***“ с рег.№ *** Намира, че липсва деликт.

Оспорва механизма на произшествието, като счита, че представените по делото доказателства не установяват механизма на процесното ПТП.

Представеният от ищеца съставен по случая Констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Счита, че без да е установен механизмът на ПТП не можел да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал, представен с исковата молба.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност", ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по чл. 35 от ЗДвП.

Твърди, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Счита, че ищецът в значителна степен сам е завишил риска от собственото си увреждане, като е нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, като не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно в 4 противоположната посока на движение. Цитира разпоредбата на чл. 108: (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.

Ответникът посочва, че нарушавайки горните разпоредби пострадалият ищец се е поставил в опасност, без да положи необходимата грижа за безопасността. Произшествието било настъпило в тъмната част на денонощието. Водачът на автомобила бил възприел тъмен обект в неосветен участък, което предполагало по-трудно възприятие, т.е. пешеходецът е следвало да възприеме по-рано фаровете на идващия автомобил, отколкото водача би възприел него, като поведението му била в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Поради това счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самият пострадал поне в степен 50 % (петдесет процента).

Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.

Оспорва, че същите са резултат на реализираното ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорва всички твърдения на пострадалата в тази насока.

Оспорва твърденията, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от пострадалата увреждания и болки и страдания вследствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищцата е страдала преди ПТП.

Оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен, тъй като в представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсвали. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес, твърди че същият е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни изменения, от които същият страдал и които нямали връзка с ПТП.