Определение № 233 от 24.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503327 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул. Димитър Хаджикоцев 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д. И., против разпореждане № 30990 от 04.11.2024 г., постановено по г.гр.д.№ 1673/2024 г. по описа на РС - Пловдив, I бр.с., с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. А.

Ч. за следните суми: главница от 6228.1 лв.; Договорна (възнаградителна) лихва от 1128.52 лв. за периода от 15.03.2024 г. до 06.08.2024г.; обезщетение за забава от 206.61 лв. за периода от 15.03.2024 г. до 11.09.20241; законна лихва от деня на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите и разноски, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7053245221/14.01.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за всички посочени в заявлението суми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на 1 обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя становището на районния съд за наличието на обоснована вероятност относно неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител.

Видно от документите към заявлението, размерът на отпуснатия кредит е 6500 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 2757.11 лв. за застрахователна премия, като е посочено, че общият размер на кредита е 9257.11 лв. а за целия срок на договора, който е 4 години а, е предвиден годишен лихвен процент от 41.12 % и ГПР 49.78 %. Като общо дължима сума по договора е посочена 18996.96 лв. От погасителния план се установява, че главницата по кредита включва както сумата, директно преведена на кредитополучателя, така и сумите за двете застраховки.

Предвид включването на суми за застрахователни премии в размера на отпуснатия кредит, като същите са с неясен предмет, съдът приема, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.

Застрахователните премии следва да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват разход по кредита. От твърденията в частната жалба става ясно, че посоченият ГПР не отразява действителните разходи по кредита, т.к. при изчислението му не е взета предвид застрахователната премия, тъй като същата е включена в главницата. В резултат на неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена.

В случая не би могла да се присъди дори и чистата стойност на кредита, тъй като в извлечението от счетоводните книги липсва информация за остатъчната й стойност - главница без застрахователна премия.

Ето защо, съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 30990 от 04.11.2024 г., постановено по г.гр.д.

№ 1673/2024 г. по описа на РС - Пловдив, I бр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2