Решение № 93 от 06.10.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Асеновград, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200378 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш № 8504996753 на Агенция „Пътна инфраструктура“ на С. С. Ш., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 179 ал.3, във вр. с чл.

187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139 ал.5 и ал.6 във вр. с чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Недоволна от ЕФ е останала С. Ш. и е депозирала жалба срещу него чрез пълномощника си – адв. Ш. пред АРС в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Ш. се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, като основното въззивно възражение е за изтекъл давностен срок за реализиране административнонаказателната му отговорност. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована не изпраща представител, но в депозирано писмено становище моли за потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен и правилен.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект в законоустановения в чл.189 ж ал. 5 от ЗДвП срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, а административно наказателното производство прекратено по следните съображения:

1

На 23.11.2021г. в 11:29ч., чрез ЕССПТ било установено наруше ние с ППС лек автомобил „Пежо 206 плюс“, per. № ***, с обща технически допустима максимална маса 1384 кг., брой оси 2, категория ППС, в Община Асеновград, по път 86 км 28+570, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е било установено с устройство № 30861, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86 км 28+570.

Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил жалбоподателят С. С. Ш..

С оглед направените констатации, е бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за горното нарушение срещу С. Ш.. Сред задължителните реквизити на електронния фиш не попада датата на неговото съставяне, а от приложената справка от електронната системата на АПИ се установява, че процесният фиш е издаден, без да има отбелязване в кой момент и час това е извършено. Ето защо, съдът приема, че обжалваният електронен фиш е генериран автоматично от системата на АПИ на 23.11.2021 г., когато е фиксирано и нарушението. След съставянето на електронния фиш, за да продължи процедурата по реализиране на административно-наказателната отговорност, административно-наказващият орган следва да връчи фиша на нарушителя, чиято отговорност е ангажирана в качеството му на собственик на процесното ППС на основание чл.187а, ал.1 от ЗДвП, чийто данни за постоянен адрес са посочени в обжалвания електронен фиш. От наличната на ЕФ разписка е видно, че същият е получен лично от адресата на 16.05.2025 г., т.е след около 3 години и 6 месеца. През този период липсват доказателства, от които да се установява, че административно-наказващият орган е предприемал действия по връчване на електронния фиш или да е извършвал каквито и да е действия насочени срещу нарушителя, с цел реализиране на административно-наказателната му отговорност, освен единствено описаното действие по връчването на ЕФ на 16.05.2025 г.

При това положение съдът намира, че към датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, погасителна давност за реализиране на административно-наказателната отговорност за конкретното нарушение е изтекла и са налице основанията за прекратяване на административнонаказателното производство. Погасителната давност за погасяване на административно наказателната отговорност не е уредена изрично от ЗАНН, но член 11 от същия закон препраща към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, по отношение на въпросите за обстоятелства, изключващи отговорността. Изтичането на давността е едно от обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност – чл. 79, ал.1, т.2 от НК. В съответствие с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за административни нарушения следва да се прилага институтът на погасителна давност, уреден в чл. 80 – чл. 81 от НК. Срокът за погасяване на административно- наказателна отговорност е уреден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК, която разпоредба не е обвързана с размера на предвиденото наказание, а урежда всички останали случаи и е 3 години. В конкретния случай, бездействието на административно-наказващият орган е довело до изтичане 2 на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административно-наказателното производство.

Правилното разбиране на института на погасителната давност, като срок изключващ възможността да продължава наказателното, респективно административнонаказателното преследване сочи, че в случая абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е неприложима. Съгласно чл.81 ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето за преследване и то само срещу лицето, срещу което е насочено преследването, като след извършване на действието, започва да тече нова давност, като в случая тази нова давност е отново базовият тригодишен срок по чл. 80 ал.1 т. 5 от НК. След съставянето на ЕФ на 23.11.2021 г., когато е възбудено преследването този срок е изтекъл на 23.11.2024 г., през което време не са извършвани никакви действия срещу нарушителя, във връзка със започнатото административно-наказателно производство срещу него, които да са годни да прекъснат давността, поради което и с изтичането на срока административно –наказателното производство се е погасило автоматично по силата на закона, поради изтичането на погасителната давност.

По изложените съображения, обжалваният електронен фиш следва да се отмени, без съдът да го разглежда по същество, тъй като е връчен след изтичане на погасителната давност и на основание чл. 63, ал.2 т.3 от ЗАНН следва да се прекрати образуваното административно – наказателно производство.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адв. Ш., който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставената правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. С оглед изхода на делото и на основание чл.

63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, във вр. с чл. 38 ал.2 от ЗА, във вр. с чл.18 ал.2, вр.с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба на 1 от 09.07.2004 г., следва да му се присъди възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 във вр. с ал.2 т.3, от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8504996753 на Агенция „Пътна 3 инфраструктура“, с който на С. С. Ш., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 179 ал.3, във вр. с чл. 187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139 ал.5 и ал.6 във вр. с чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на процесуалния представител – адвокат С. Т. Ш. с лич. № 1 700170440 от АК – Пловдив , адрес –*** сумата от 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 63 ал.2 т. 3, във вр. с ал. 6, във вр. с чл.

11 от ЗАНН, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК административно-наказателното производство, поради изтичане на погасителна давност.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, пред Административен съд Пловдив в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4