Решение № 341 от 05.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Разлог, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100043 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по депозирана ИМ от „П.Л..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.Н. и П.Т., действащи заедно и поотделно, с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№23, ч/з адв. Т.К., против „Е.Т.“ЕООД, ЕИК/, с управител Е.Д.К., с адрес: г.Р., Пр.З. /Г.п./.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у ищцовото и ответното дружество е имало търговски отношения във вр. с периодична доставка на суровина – иглолистна дървесина за производството на пелети. Поради неплащане от страна на ответното дружество на доставената дървесина пред РС-Рг. е било образувано ГД 195/2020 г. Същевременно е било образувано ИД 28/2020 г., по което въз основа на издадена обезпечителна заповед са запорирани банковите сметки на ответника. С решение по ГД 195/2020 г., влязло в сила на 27.09.2022 г. ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовото дружество претендираните суми за главница от 6`600.00 лв. И сумата от 854.34 лв. - лихва за забава към неизплатената главница считано от 12.11.2018 г. до 20.02.2020 г., както и разноски в исковото и обезпечителното производство. Сочи се, че в цитираното Решение, съдът е пропуснал да осъди ответното дружество, а налице е и пропуск от страна на ищеца да иска допълване на същото, като не е присъдил законна лихва в/у главницата от 6`600.00 лв., считано от датата на завеждане на ИМ 20.02.2020 г. до 29.11.2022 г.

Предвид горното, се сочи че за ищцовото дружество е налице правен интерес да предяви иска за заплащане на сумата от 1`858.99 лв., законна лихва в/у главницата от 6`600.00 лв. за периода 20.02.2020 г. до 29.11.2022 г.

Претендират се и направени от ищцовото дружество разноски от 12,00 лева ДТ за издаване на заверен препис от Решение №*/01.09.2922 г. на РС-Рг., 43,40 лева, държ. такса за образуване на ИД №141/2022 г. на РС-Рг. и запор, - 76,00 лева ДП за образуване на ч. гр. д.

№1297/2022 г. на РС-Рг., - 2,00 лева за издаване на обезпечителна заповед по ч. гр. д.

№1297/2022 г. на РС-Рг., адв. възнаграждение 300,00 лева, за образуване и водене на ИД 141/2022 г., - 400,00 лева адв. възнаграждение за завеждане и водене обезпечителното производство, сума от 400.00 лв. – адв. възнаграждение, за водене на исковото производство, както и държ. такса за завеждане на ИМ от 74,36 лева.

С разпореждане №1039 от 20.07.2023 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от 1

ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото не е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ.

За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.

В ОСЗ, ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявените искове, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 02.10.2025 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: с правно основание чл.86 от ЗЗД.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото откритото СЗ за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдени от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени док-ства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.86 от ЗЗД, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 474.36 лв. – направени в хода на настоящето производство разноски, от които: 400.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение и 74.36 лв. – заплатена държ. такса. Следва да бъдат присъдени и направените разноски в хода на обезпечителното производство по ч. гр. д. №1297/2022 г. по описа на РС-Рг. от сумата от 76.00 лв. – държ. такса, - 2,00 лева за издаване на обезпечителна заповед по ч. гр. д. №1297/2022 г. на РС-Рг., адв. възнаграждение 400,00 лева за процесуално представителство в обезпечителното производство.

В останалата част искането за присъждане на разноски от 12,00 лева ДТ за издаване на заверен препис от Решение №*/01.09.2922 г. на РС-Рг., 43,40 лева, държ. такса за образуване на ИД №141/2022 г. на РС-Рг. и запор, адв. възнаграждение 300,00 лева, за образуване и водене на ИД 141/2022 г., следва да бъде оставено без уважение. В исковото производство се дължат разноски, които са направени в хода на конкретното производство за извършване на процесуални действия или защита на правата на страните.

2

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Е.Т.“ЕООД, ЕИК/, с управител Е.Д.К., с адрес: г.Р., ПрЗ/Г.п./, да заплати на „П.Л..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.Н. и П.Т., действащи заедно и поотделно, с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№23, сумата от 1`858.99 лв., законна лихва в/у главница от 6`600.00 лв. за периода 20.02.2020 г. до 29.11.2022 г.

ОСЪЖДА „Е.Т.“ЕООД, ЕИК*, с управител Е.Д.К., с адрес: г.Р., ПрЗ/Г.п./, да заплати на „П.Л..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.Н. и П.Т., действащи заедно и поотделно, с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№23, сторените по делото разноски от 474.36 лв. – направени в хода на настоящето исково производство разноски, от които: 400.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение и 74.36 лв. – заплатена държ. такса, както и сумата от 478.00 лв. – направени разноски в обезпечителното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Е.Т.“ЕООД, ЕИК/, с управител Е.Д.К., с адрес: г.Р., ПрЗ/Г.п./, за осъждане на ответника „П.Л..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от М.Н. и П.Т., действащи заедно и поотделно, с адрес: г.Р., у.„Х.Б.“№23 да заплати разноски от 12,00 лева ДТ за издаване на заверен препис от Решение №*/01.09.2922 г. на РС-Рг., 43,40 лева, държ. такса за образуване на ИД №141/2022 г. на РС-Рг. и запор, адв. възнаграждение 300,00 лева, за образуване и водене на ИД 141/2022 г.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3