Решение № 24 от 14.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Любомир Игнатов при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603142 по описа за 2021 година С присъда от 22.10.2020 г., постановена по НЧХД № 21453/2018г., СРС, НО, 20-ти наказателен състав е признал подсъдимата М. ЦВ. Г. за невиновна в това за времето от 21.06.2018 г. до 30.08.2018 г., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с подадени и подписани от нея до Комисия за защита на личните данни, писмена жалба № ППН001-479/21.06.2018 г. и писмено становище № ППН-01 #16821/30.08.2018 г., публично и по друг начин – писмено, наклеветила С.И. М., посочила неверни факти и обстоятелства за него и му приписала престъпление, а именно:

На 21.06.2018 г., в жалба №ППН-01-479 до Комисията за защита на личните данни, подадена и подписана от М. ЦВ. Г., тя публично и по друг начин – писмено, разгласила клеветнически твърдения за С. ИЛ. М., като посочила неверни факти и обстоятелства и му приписала престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, с думите „С.М. представи фалшив протокол от общо събрание, написан от него, с включена необявена в дневния ред точка, в която уж събранието дава съгласие да си монтира камери“;

На 30.08.2018 г., във връзка с жалба на С. ИЛ. М., в писмено становище № ППН01#168-21/30.08.2018 г. до Комисията за защита на личните данни, подадено и подписано от М. ЦВ. Г., тя публично и по друг начин – писмено приписала на С. ИЛ.

М. престъпление с думите „лично аз бях заплашвана с брадва на паркинга от С.М., за което имам подадена жалба до 05 РПУ“, като, на основание чл. 304 от НПК, я е оправдал да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител С. ИЛ. М. да 1 заплати сумата от 500.00 лева, представляваща сторените в хода на производството разноски от страна на подсъдимата за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният тъжител М. е осъден да заплати и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.

Недоволен от първоинстанционния краен съдебен акт е останал частния тъжител С.

ИЛ. М., който, чрез своя защитник е депозирал жалба, както и допълнение към нея. ЧТ М. релевира доводи, касателно показанията на свидетелите Р.Г. и Т. М.а. Счита, че първият съд неправилно е дал вяра на показанията на Г., като излага твърдения досежно нейната заинтересованост от изхода на настоящето производство. Частният тъжител намира, че СРС неправилно е приел, че престъплението не е осъществено от обективна страна. Също така С.М. навежда доводи, че съдебният състав, постановил първоинстанционната присъда се явява предубеден, тъй като доказателствата, събрани по делото са анализирани единствено в полза на подсъдимата.

В заключение ч.тъж. моли СГС да отмени изцяло първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да признае подс. М. ЦВ. Г. за виновна.

С определение по реда на чл. 327 и сл. НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е приела, че за правилното му решаване не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В заседанието пред въззивния съд защитникът на частния тъжител – адв. Б. поддържа жалбата. Сочи, че първият съд неправилно е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извод за невиновност на подсъдимото лице. Защитникът релевира доводи, че неверните твърдения, наведени от подс. Г., са адресирани до Комисия за защита на личните данни, като тази институция няма правомощие да разследва истинността на изложеното, от което следва и че целта на подсъдимата е да оклевети частния тъжител. В заключение моли съда да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подс. М. ЦВ.

Г. за виновна.

Частният тъжител се присъединява към изложеното от защитника му. Излага съображения във връзка със свидетелката Р.Г., като твърди, че същата е била ответник по заведено от него дело, поради което и не следва да бъдат ценени показанията й.

Защитникът на подсъдимата Г. - адв. Б. счита, че СГС следва да потвърди първоинстанционния краен съдебен акт. Излага съображения касателно твърдението на частния тъжител по отношение на свидетелката Р.Г..

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред СГС.

Въззивната инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, предвид изискването на чл.

313 НПК и чл. 314 НПК, с оглед и на конкретните оплаквания и искания в жалбите, становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оглед на изискването за обективност и всестранност при преценка на доказателствените материали по делото, първият съд е анализирал, и то правилно, всички доказателства и доказателствени средства по делото и приел фактически изводи, които изцяло кореспондират на тази доказателствена съвкупност. Оценката на доказателствата по делото е с оглед на действителното им съдържание и смисъл и съдът не е допуснал превратно или невярно тълкуване. Поради това и вътрешното убеждение е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти, относими към предмета на доказване. Затова следва да се споделят възприетите от Софийски районен 2 съд фактически обстоятелства, а именно:

М. ЦВ. Г. е родена на **** г. в гр. Видин, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, висше образование,собственик и управител на „М.к.Б.“ ЕООД, живуща вгр.София, ж.к. ****, ЕГН **********.

М. ЦВ. Г. и семейството й, в т.ч. и съпругът й Д.Е.Г., и С. ИЛ. М. и семейството му, в т.ч. и съпругата му Т.И.С.-М.а, са съседи от дълги години, те живеят в гр.София, ж.к.“****, регистриран в режим на етажна собственост (ЕС) от 28.08.2011 г.

На 07.10.2011 г. М. ЦВ. Г. подала молба до началника на 05 РПУ-СДВР, срещу С. ИЛ.

М., за отправена й на 06.10.2011 г. „заплаха с брадва“, която била заведена с вх.

№35656/2011 г. и преобразувана в ЗМ 2557/2011 г., по описа на 05 РПУ-СДВР. На 07.10.2011 г. Д.Е.Г. подал молба до началника на 05 РПУ-СДВР, за това, че С.М., пред входа, в който живеят, му се е заканил с убийство, казвайки, че ще го застреля и стреляйки с пистолет по автомобила му, в който Г. се намирал. По образуваното досъдебно производство /ЗМ №2557/2011 г., по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 46023/2011 г., по описа на СРП/ срещу С. ИЛ. М. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което той бил привлечен като обвиняем за посоченото престъпление срещу Д.Е.Г., като свидетел М. ЦВ. Г. дала показания за горепосочените обстоятелства, които съобщила и проведеното й от вещи лица интервю във връзка и извършената й на досъдебното производство СППЕ. С обвинителен акт, за посоченото престъпление С. ИЛ.

М. бил предаден на съд, образуваното НОХД №750/2012 г., по описа на СРС-НО-8 състав, в качеството на свидетел била разпитана М. ЦВ. Г., която дала същите показания, включително и че С.М. е замахнал с брадва срещу нея. С присъда по цитираното НОХД, потвърдена с решение на СГС-НО-17 въззивен състав по ВНОХД № 1321/2014 г., М. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и бил осъден на „лишаване от свобода“ – условно, като съдът в мотивите си към присъдата е приел за осъществили се фактическите обстоятелства, посочени от Г., и е оценил показанията й като достоверни. За това осъждане С.М. бил реабилитиран, считано от 16.04.2017 г., на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК.

На 29.06.2015 г. било проведено ОС на ЕС в гр.София, ж.к. “****, по предварително определен дневен ред: т.1 - отчет на Контролната комисия, т.2 - отчет на домоуправителя, т.3 - взимане решения относно неплащалите суми към ЕС, т.4 - Дискусия относно сумата за фонд „Основни ремонти и обновление“, т.5 - разни, в никоя от които точки не се съдържал въпрос за поставяне на охранителни камери. След приключване на обсъждането и гласуването по всичките 5 точки от дневния ред, в протокола за така проведеното събрание било записано „А.А. предложи във входа да се поставят охранителни камери. Гласуването се отложи за следващото събрание, за да се даде време за запознаване на всички собственици с предложението.“. След това ОС било закрито. В протокола по т.2 е записано, че домоуправителят /какъвто тогава бил С.М./ не е представил отчет на ОС. Протоколът /представен по делото, е подписан само от А.А. /като протоколчик/, но не и от управителя на 3

ЕС.

За ОС на ЕС, проведено на 29.06.2015 г., бил съставен и друг протокол, в който са посочени същите 5 точки за дневен ред, като т.4 от него е записана с по-кратък предмет „Дискусия относно сумата за фонд „Основни ремонти“. Този протокол показва различно съдържание от другия от същата дата /посочен по-горе/, относно вписаното съдържанието по всичките 5 точки от дневния ред, както и по отношение на следния текст, който е наличен само в този протокол и е поместен в него преди обсъждането по точките от дневния ред, като е записано, че при гласуването на дневния ред, „в т.5 Разни А.Ц. предложи, поради зачестили почуквания по вратите и зачестилите набези във входа, да бъдат поставени камери. Сумите за същите да бъдат отделени от фонд „Основни ремонти“. И поради налагащото се по-рано напускане на събранието на вносителя, същата да бъде разгледана и гласувана като нулева точка. Събранието прие и след дебати се пристъпи към гласуване за поставяне на камери. Решение: Гласували: за — 8, против – 3, въздържали се — 0 /като липсва отразяване кой и защо е бил против/. Предложението за поставяне на камери е прието от общото събрание.“ Никъде в този протокол не е отбелязано избраният за протоколчик А.Ц. да е напуснал по-рано събранието преди неговото приключване и респективно да е бил заменен от друг, напротив, от единствената т.4 от дневния ред, за която е отразено в този протокол гласуване, е видно, че са гласували 11 души, колкото е бил броят на всички участващи в събранието. В протокола има поставени подписи за „протоколчик: А.Ц.“ и „управител на ЕС: С.М.“. В горния десен ъгъл на първа страница от протокола има ръкописен текст „поставен на 15 юли“, когато М. се върнал от почивка.

До 25.11.2015 г., когато на проведено ОС на ЕС в гр.София, ж.к."****, за управител бил избран А.Ц. А., такъв бил С. ИЛ. М., който не предал на новия управител документацията на ЕС, домовата книга, не дал финансов отчет за времето, през което бил управител на ЕС. След това във времето М. започнал да сезира различни институции с жалби, сигнали, искове, както срещу ЕС, така и срещу много от нейните членове, което довело до траен и ескалиращ конфликт между него и семейството му, от една страна, и останалите живущи в ЕС, от друга страна, които също започнали да подават до различни институции жалби и сигнали срещу М.и, като отношенията по между им станали неизменно влошени.

На 29.03.2018 г. на проведено ОС на ЕС, участвали и С.М. и Т. М.а, независимо, че те не се вписали в присъствения лист, с председателстващ М.Г. и протоколчик Р.В., за управител на ЕС била избрана М.Г.. В т.3 от предварително обявения дневен ред бил поставен въпросът за „Решение за видеонаблюдението, монтирано в ЕС“, като било записано „Въпросът с монтираните технически средства, видеокамерите за наблюдение, изисква съгласие на ОС. ОС никога не е давало съгласие на с. М., а той е представил в КЗЛД протокол с невярно съдържание, съставен от него самия, присъстващите са гласували и одобрили поставянето на видеокамери на ет.6. ОС гласува решение да бъдат премахнати веднага монтираните незаконно камери от С.М. на ет.6 и с взимането на това решение 4 същият да се счита уведомен и предупреден. Предложението е прието“. За това решение, както и по всички други въпроси, които били разгледани на ОС и били взети решения по тях, С.М. гласувал „против“. По т.3 освен М. „против“ гласувал единствено и Л. С.. Въпреки това решение С.М. не предприел действия за премахването на камерите.