Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 996 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2907/2026
Вид
Решение № 996
Подписан
08.07.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330202907 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано по подадена жалба от С. В. Х. чрез адв.Т., против наказателно постановление № 26-1030-001291 от 26.03.2026г./ на Началник група в ОДМВР-Пловдив Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.461 т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127.82 евро, за извършено нарушение на чл.483 ал. 1 т. 1 от КЗ.

В жалбата ,както и в допълнителни мотиви/писмена защита/ , а и в съдебно заседание, се твърди ,че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи по същество на спора.Моли съда да отмени наказателното постановление,претендират се и разноски.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна.Счита за доказано нарушението. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 04.03.2026г. около 16.30 часа в гр.Пловдив на бул.“Шести септември“до номер 223 жалбоподателят-Х. , като водач, управлява собствения си лек автомобил Джип Гранд Чероки с рег.

№ *** като МПС е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение ,като не е сключил договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента на извършване на проверката.

Нарушил е чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.

От представеното НП№ 26-1030-001263 от дата 26.03.2026г.по делото се установява, че към процесната дата и час жалбоподателят е управлявал лекия автомобил описан по-горе лична собственост, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба №1-45 от 24.03.200г за регистриране,отчет,спиране от движение и пускане в движение.Като пише ,че регистрацията и била служебно прекратена на 02.12.2025г.

От приложената по делото Заповед № 317з-7973-30.08.2021г се установява компетентността на административно-наказващият орган.

Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон.

Налице са,обаче основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Като в този смисъл са основателни доводите на пълномощника на жалбоподателя.

Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, 2 т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба в размер 250.00 лева за физическо лице.

А, според чл.483 ал.1 т.1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

За да възникне за задълженото лице материално правното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите посочени предпоставки.

В процесния случай се установява, че към 04.03.2026 г. лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег.№ *** - датата на деянието, за което жалбоподателят е санкциониран е бил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на територията на страната и не притежава административно разрешение да участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I - 4 5 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Като притежаващ МПС, което не е регистрирано поради прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по-тежкото ограничение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП - забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото наказателно постановление е било 3 и издадено отразено в приетото и представено по делото НП№ 26-1030001263 от дата 26.03.2026г.В тази връзка съдът приема, че управлявайки процесния лек автомобил жалбоподателят действително е извършил съставомерно административно нарушение, но то е съвсем различно от това, за което е наказан с обжалваното процесно наказателно постановление.

Установеното по делото деяние нарушава изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Фактите, които се включват в състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което жалбоподателят е наказан и тези, включени в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което съдът приема, че в действителност е извършено, са различни и дори взаимно изключващи се.

Едно и също деяние не може едновременно да осъществи състава и на двете посочени административни нарушения. Това е така, защото за да бъде извършено нарушението по КЗ е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - точно обратното, автомобилът трябва да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения фактите, които се установяват в настоящия казус, не се подвеждат под състава на нарушението по чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение от 17.08.2022 г. по к.а.н.д. № 305/2022 г. наАдминистративен съд - Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1530/2019 г. на Административен съд - Варна; Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к.а.н.д. № 18/2021 г. на Административен съд - Кюстендил; Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к.а.н.д. № 1099/2019 г. на Административен съд - Плевен.

По тези съображения съдът приема, че при издаването на наказателното постановление материалният закон е приложен неправилно. С липсата на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ остава незавършен, а следователно деянието на жалбоподателя е несъставомерно. С прекратяването на регистрацията на автомобила застраховка вече не се е дължала, тъй като е влязла в действие общата и безусловна забрана превозното средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Евентуалното нарушаване на тази забрана е различно по вид административно нарушение.

Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилното приложение на материалния закон. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът не би могъл да измени наказателното постановление и да наложи наказание за извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 3 вр. с чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така на първо място, защото правомощието на съда е да преквалифицира това изпълнително деяния по санкционния акт, което е пълно и надлежно описано, но неправилно квалифицирано от правна страна. Следователно 4 жалбоподателят не се е защитавал в настоящото производство по обвинение да е управлявал МПС, което не е регистрирано. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС съдът преквалифицира описаното изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая санкционирането на деянието по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква приемането за пръв път на нови фактически положения и съществено изменение на фактическа обстановка, поради което правомощието за преквалифициране на описаното деяние е неприложимо към процесния случай. Нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е по-тежко наказуемо от това по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, което на самостоятелно основание изключва приложението на правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Накрая двете разгледани нарушения имат и различен субект, като в настоящото производство жалбоподателят е наказан в качеството си на собственик на процесния лек автомобил, докато отговорността за нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се носи от водача.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя в размер на 300.00 евро. В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 300.00 евро адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка. Така заплатеното възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност, съдът намира за справедливо и обосновано, предвид: действителната фактическа и правна сложност на делото, която е по сложна за подобен род нарушения; участие в открито съдебно заседание; процесуалният представител е участвал в съдебно заседание, депозирал е жалба.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

5

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-1030-001291 от 26.03.2026г.на Началник група в ОДМВР-Пловдив Сектор Пътна полиция Пловдив, с което на С. В. Х. ЕГН ********** на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.461 т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127.82 евро, за извършено нарушение на чл.483 ал. 1 т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив, да заплати на С. В. Х. ЕГН ********** сумата от 300.00 евро, разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред Районен съд-Пловдив.