Решение № 27 от 07.08.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Средец, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно наказателно дело № 20232170200098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. З. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ***, против Наказателно постановление № 23-0269-000091 от 15.05.2023г., издадено от административнонаказващия орган М. З. Ч., на длъжност началник група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че като водач не избира скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се излага, че се оспорва наказателно постановление, както и че същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че той и неговите колеги били не веднъж свидетели на това да изскачат и пресичат пътното платно диви животни по пътя от гр.Елхово към гр.Средец, като поради тази причина управлявания от него служебен автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавари“, с рег.№ СВ2619СР, собственост на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ – МВР, по време на наряда се движел със скорост много по – ниска от разрешената за движение по описаната пътна отсечка от 90 км/ч извън населеното място, като така било и в конкретния случай. Сочи се от С., че не ставало ясно кое било обстоятелството, съобразно което административно – наказващият орган бил обосновал извода си за наличие на виновно негово поведение като водач на автомобила и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се в жалбата, че начина на отразяване на инцидента в начертаната в Протокол за ПТП № 1251596 схема, ПТП не отразявало по действителен начин обстановката на инцидента, а именно – посоченото в схемата разстояние от местоположението на участник едно /служебния автомобил/ до мястото на инцидента не било отразено коректно, тъй като такова нямало. Релевира се, че дивото животно внезапно изскочило от страни и се ударило в предната лява част на управлявания от С. автомобил. В тази връзка се излага, че скоростта на движение на автомобила била такава, че от момента в който, водачът възприел опасността – дивото животно, до момента на инцидента – удрянето му в предната част, автомобилът бил може би напълно спрял, като това се потвърждавало от неналичието на спирачен път. Според жалбоподателя наказващият орган имал задължение да посочи ясно и точно всички факти, можещи да бъдат оприличени като неизпълнение на задължението на водача да установи предвидимите обстоятелства при една от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която се твърди да е неспазена при управление на МПС, като в конкретния случай не било посочено с кое точно изискване на закона не се е съобразил водачът. Твърди се в жалбата и че липсвали 1 конкретни доказателства относно това с каква скорост се движел автомобилът към онзи момент. Излага се, че съображенията и констатациите в АУАН и НП били недоказани, като наказващият орган бил издал атакуваното НП без да изясни напълно фактическата обстановка и неправилно наложил съответното административно наказание. Отправя се искане за отмяна на оспорваното наказателно постановление, респективно наложените с него административни наказания на жалбоподателя.

При проведеното открито съдебно заседание в настоящото производство, жалбоподателят се явява лично, както и неговият пълномощник адв.В. К.. Жалбата се поддържа, като се отправя искане за отмяна на процесното наказателно постановление.

Релевира се, че жалбоподателят не бил извършил административно нарушение, защото нямало такова. Излагат се съображения, че наказателното постановление е необосновано и в него липсвала ясна констатация и конкретика защо административния орган приемал, че жалбоподателят С. бил причинил виновно ПТП, като в действителност не се установявало по какъвто и да е начин от свидетелските показания водачът да е нарушил виновно някакви правила за движение. Сочи се, че с оглед конкретната пътна обстановка към онзи момент, не ставало ясно кое било обстоятелството предполагащо към предвидимост на поведението на дивото животно сръндак. Отправя се искане за отмяна на наказателното постановление.

Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 01.05.2023 г. граничните полицаи свидетелката Р.И.С., свидетелят Д. Д. М., жалбоподателят И. З. С., Б.И.В. и Д.Н.М., били назначени в наряд за времето от 14.00 до 22.00 часа и патрулирали по участъка от „Тагаревско ханче“ посока гр. Средец, като това им бил маршрутът за работа. Същевременно обръщали внимание за участъци, в които можело да са преминали нелегално мигранти, водели си наблюдение по маршрута. Водачът на автомобила И. С. патрулирал служебният автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри“, с рег.№ СВ2619СР със съобразена скорост по маршрута и указаната скорост за движение по пътищата – около 40-50 км/ч. Участъкът бил равен и имало прекрасна видимост. Местността била гориста и от ляво и от дясно била гъста и не се виждало навътре като цяло какво можело да се случи и не можело да се предвиди, че ще изскочи животно внезапно на пътя. Внезапно обаче чули в автомобила потупване, при което решили, че има някаква неизправност със служебния автомобил. Спрели същия веднага и установили, че пред него имало блъсната сърна, а не се касае за неизправност. Дивото животно – сръндак, изкочило от ляво на дясно от страна на шофьора. В резултат от съприкосновението между сръндака и автомобила, била пукната броня и камерата за парктроник била изхвръкнала.

След това било съобщено на РУ Средец за случилото се. Докато изчаквали да дойдат съответните служители, в непосредственост на 500 – 600 метра имало отбивка, която завивала на дясно и там издърпали въпросната сърна в дясно в канавката и преместили служебния автомобил, за да не бъде предизвикано ПТП, тъй като участъкът бил прав и всички автомобили се движели с висока скорост. Около 22,20 часа на място дошъл свидетелят актосъставителят И. П. И., който установил, че на 01.05.2023г., около 20,20 часа, в Община Средец, км 50 по път II – 79 с посока на движение от гр.Елхово към гр.Средец, водачът И. З. С. управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“, с рег.№ СВ2619СР, собственост на Главна Дирекция „Гранична полиция“, като с несъобразена скорост с конкретните условия и видимост, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, реализирал ПТП с диво животно – сръндак. Водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест дрегер № ARDN 0062 за употреба на алкохол в издишания въздух, който отчел 0,00 промила на хиляда. За така установеното свидетелят И. съставил АУАН бл.№ 142708 и № 103 от 01.05.2023г. В хода на проведеното съдебно следствие актосъставителят твърди, че не бил установил с каква скорост се движел автомобила, като на място нямало камери за скорост, както и спирачен път по трасето.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл.№ 142708 и № 103 от 01.05.2023г., свидетелските показания на актосъставителя И. П. И., свидетелите Р.И.С. и Д. Д. М. и другите приобщени към доказателствата писмени материали.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от 2 връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.

Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост, реакцията на водача да предотврати евентуалното настъпване на пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично са изброени тези елементи на пътната обстановка. Несъобразяването дори и само с един от тях, е достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна са налице белезите на това нарушение.

В настоящото административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Това произтича от обстоятелството, че актът за нарушение има функция да повдигне обвинение и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване. В тази връзка от съществено значение с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя е яснота и точно описание на нарушението и съответстваща пълна правна квалификация. При нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН е налице липса на описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача С.. В оспорвания акт се сочи, че на 01.05.2023г., около 20,20 часа, в Община Средец, км 50 по път II – 79 с посока на движение от гр.Елхово към гр.Средец, водачът И. З. С. управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“, с рег.№ СВ2619СР, собственост на Главна Дирекция „Гранична полиция“, като с несъобразена скорост с конкретните условия и видимост, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, реализирал ПТП с диво животно – сръндак. Водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест дрегер № ARDN 0062 за употреба на алкохол в издишания въздух, който отчел 0,00 промила на хиляда. Не се сочи обаче каква е скоростта на движение на водача, като в настоящото производство не се установи от страна на административно наказващия орган каква е, а актосъставителят посочи, че не е установил скоростта на процесното МПС. В същото време от свидетелските показания на свидетелите С. и М., приобщени в хода на проведеното съдебно следствие, се установи, че скоростта на управлявания от водача С. автомобил не е била висока – около 40 – 50 км/ч. От друга страна така изложената обстоятелствена част не се базира на някакви фактически данни, а единствено преповтаря част от описанието на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено при непълна фактическа обстановка, която освен това не съответства на събраните по делото доказателства и при наличие на процесуално нарушение при издаване на АУАН.

В този смисъл нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си. Така допуснатото административно нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не е от категорията на тези, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН именно поради обстоятелството, че е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в административнонаказателното производство.